Годината е 2022. Министър на регионалното развитие е Гроздан Караджов,

Годината е 2022 . Министър на районното развиване е Гроздан Караджов , а в медиите с гръмки заглавия го афишират за воин и герой . В общественото пространство той се трансформира в индивида, който се е осмелил да на задкулисието – кея в Росенец, обвързван с Ахмед Доган.

3 години по-късно кеят си е още там. Караджов още веднъж е министър, този път на превоза . Героизмът му остава единствено в медийните изявления. Никой към този момент, даже и партиите които влязоха във властта яхвайки този митинг. Две държавни управления на „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ /ПП-ДБ/, двама министър председатели, министри – всички те комфортно не помниха този проблем.

Естествено по линията надолу на йерархичната стълбичка незабавно се приема негласната заповед . Всичко, което може да се бави и протака във времето, се задейства.

Чиновниците, които постоянно „ не виждат “

Има двама „ безконечни “ очевидци на протичащото се – шефът на РДНСК-Бургас инж. Янчо Райков и шефът на РИОСВ-Бургас Павел Маринов .

Има ли нещо общо сред тези двама ръководители на институции в Бургас? Може би, че когато се строи не виждат и не чуват , а когато противозаконни парцели би трябвало да бъдат съборени – внезапно се появяват големи законови спънки .

Така да вземем за пример Райков „ не е схванал “ по кое време, по какъв начин и кой е, а Маринов дълго време не е „ следил “. Но когато се стигне до срутване, ненадейно всички закони се разтварят и се трансформират в причини против разрушението . И се оказва, че целият този градеж, трупане на камъни и леене на бетон, е минал неусетно и не е навредил на никой, само че в случай че би трябвало да се събаря, тогава това е проблем за доста птички и рибки.

Годината е 2025. Същите лица, нов обект за срутване

Караджов към този момент е министър в друго ведомство , само че сюжетът е същият. Нов „ обект за срутване “ – този път във ваканционно населено място „ Елените “ – хотел „ Негреско “, повдигнат върху коритото на река. След бедствието, което лиши човешки животи, ДНСК сформира актове, медиите снимат, а служителите отново са там.

Полицията влиза в РДНСК-Бургас и РИОСВ-Бургас, където още не е ясно какви документи е намерила, само че открива още веднъж същите ръководители – инж. Янчо Райков и Павел Маринов . Те още веднъж са там, непокътнати като кея на Росенец.

Скандали в Бургас

Интересно е какъв брой огромни кавги , станали притежание на цялата страна, са нужни , с цел да се случи някаква смяна в тези две институции. Напомняме единствено най-пресните и фрапилащи от тях:

1. Наводнението в Царево преди 2 години. Сигнали за засипани дерета, изземване на земя от речно корито, противозаконна сеч – можете да си припомните –.
2. Къщичката за птички на Алепу – можете да си припомните –.
3. Изсечена вековна дъбова гора, съглашение със причинителя и позволение за градеж на вилно селище – можете да си припомните –.

А какъв брой други са останали отвън обсега на публицистите?

В България не се събаря бетон – събарят се илюзии . Държавата афишира дейности, инспекции и заповеди. Бетонът остава, медийният звук отминава, а служителите – непроменяемо на постовете си.

Съборихме кея на думи . Бутаме хотела на „ Елените “ на хартия. Но действително – не можем да бутнем двама държавни чиновници , които години наред „ не виждат “ нито едно нарушаване и не престават да гледат по какъв начин страната тъне в личната си безнаказаност.

Присъединете се към нашия 

Не имах вяра, че ще се случи навръх мен: 18-годишен юноша след наводнението в „ Елените “