Вече пета година нищо. Как се развива единственото дело за безводие?
Годината е 2019 година и в България предстоят две значими събития – първо ще са локалните избори, а след това ще пристигна пандемията от коронавирус. Към момента, в който тази история стартира, се знае единствено за едно – вотът за кметове и общински съветници през октомври. Той е основен, тъй като точно поради него тогавашният кмет на Перник Вяра Церовска от ГЕРБ не афишира воден режим. Макар да е ясно още от лятото, че равнищата на бент. „ Студена “ са сериозно ниски, ограничавания не са въведени и събитията са оставени на естествения им ход.
Разбира се, ГЕРБ губят изборите, само че причина за това не е неналичието на вода. Този проблем ще стане очевиден малко след вота. На 19 ноември новият кмет Станислав Владимиров афишира воден режим, с което публично се поставя началото на водната рецесия в Перник.
През идващите няколко седмици абсурдът се разраства. Подробно се разисква окаяното положение на ВиК-мрежата в Перник, където загубите доближават 75% и най-много – търсят се виновници за бедственото състояние. Новият кмет се оказва много звучен, обикаля постоянно телевизионни студия и подлага на критика. Тогавашният министър председател Бойко Борисов го вика в Министерския съвет, дава обещание му десетки милиони за поправки на тръби.
Но режимът си продължава и хората са ужасно ядосани, тъй като нямат вода. Перник има едно предимство пред всеки различен град – доста близо е до София. Което значи, че съвсем всяка заран екип на национална телевизия може да прави жива връзка от бедстващия град, което неизбежно усилва натиска вътвху виновните фактори.
Естествено, не може да се мине без прокуратурата, която още през цялото време се захваща с проблема. И на 9 януари е открит провинен за водния режим – министърът на околната среда и водите Нено Димов. Той е съвършеният бушон. Първо, не е от ГЕРБ, а е номинация на съдружния им сътрудник " Обединени патриоти ". И, второ, не е измежду най-популярните министри.
За цялост, както обичат да споделят прокурорите, дружно с него са задържани Севдалина Ковачева и Иван Витанов. Той е досегашен шеф на локалното ВиК, а тя има неприятния шанс да е била и.д. кмет тъкмо преди изборите, т.е. когато се счита, че е трябвало да бъде въведен режим.
Още по тематиката:
Пет години по-късно
От водната рецесия в Перник незабелязано минаха пет години. Днес там подобен проблем няма, въпреки че прилежащата община Брезник е на режим и даже се приказва и този град на бъде снабдяван от язовир " Студена ", заради липса на опция.
А какво в това време се случи с делото против Нено Димов? Ами нищо. Или съвсем нищо.
След като тогавашният министър излежа осем месеца в ареста, към този момент пета година процесът продължава да е провесен на първа инстанция. Това дело стартира в профилирания съд, който след това бе закрит. Затова материалите бяха изпратени в Софийски градски съд. Съдията Красимир Комсалов пък се върна в пазарджишкия съд, откъдето преди този момент пристигна в спецсъда. Той продължава да гледа и делото против някогашния екоминистър.
Така заради политически и други разтърсвания, делото смени съдилището, само че не това е значимото. Вече малко на брой помнят и че когато стартира пандемията Перник към момента бе на режим. Тогава се дадоха десетки милиони, с цел да бъде построен довеждащ тръбопровод от София. Тази аварийна връзка не е употребена от години, а в случай че през днешния ден се направи опит да бъде въведена в употреба, евентуално ще аварира.
Изминаха повече от пет години, откогато Димов стана обвинен. До през днешния ден съдът не може да каже дали той е отговорен или не. А има и още две инстанции. Т.е. в най-хубавия случай, този развой може да отнеме десетина години. Когато въпреки всичко бъде произнесена дефинитивна присъда, евентуално никой няма да помни какво беше обвиняването.
А то е следното – Димов е обвинен за това, че е утвърждавал месечни графици за водовземане от всички питейни язовири в страната, включително и " Студена ". Под тези графици в действителност стои неговият автограф, само че те се изготвят от цяла профилирана дирекция в мининстерството. Иначе казано – министърът подписва каквото му даде администрацията. Тоест, в случай че Димов се окаже почтен, няма да е особена изненада.
Според осведомени делото се бави, тъй като прокуратурата упорства за разпитите на голям брой очевидци, които нямат нищо общо с предмета. Призовани са да вземем за пример чиновници на водните сдружения в Перник и Радомир, въпреки да не е ясно какви детайлности биха могли да дадат за дейностите на министъра на околната среда. На едно от последните съвещания част от очевидците са заличени, само че въпреки всичко делото остава много обемно.
Обвиняема по него продължава да е и Ковачева. Още преди години прокуратурата се отхвърли от обвиняванията против някогашния началник на ВиК – Витанов.
Още по тематиката:
Гледай Плевен, спомни си Перник
Пет години след водната рецесия в Перник, съвсем нищо не се е трансформирало. Различно е единствено името на бедстващия град. А другата основна разлика e, че към този момент никой не търси отговорни. Вярно е, че през 2020 година Димов бе задържан измежду бял ден, с всички уместно зрелищни атрибути на ръководената от Иван Гешев прокуратура – от тежко въоръжени и страховити на тип чиновници на Бюрото за отбрана на очевидци, което основният прокурор ползваше за персоналната си защита.
През 2025 година арести няма. Може би тъй като би трябвало да нарочат някой кадър на ГЕРБ или Движение за права и свободи.
А другояче, разискванията за Плевен доста припомнят за оня за Перник – чудовищни загуби на вода по мрежата и липса на переспектива за решение на казуса (извън естественото чудо). За разлика от пернишкия кмет, обаче този на Плевен избира да си мълчи. Може би счита, че по този начин е по-ефективен в решаването на проблемите.
Засега наподобява, че спасението на Плевен е оставено в ръцете на държавното управление. А районният министър Иван Иванов въпреки всичко призна, че каквото и да се прави водата няма да тръгне на следващия ден, а най-малко след няколко месеца.
Разбира се, ГЕРБ губят изборите, само че причина за това не е неналичието на вода. Този проблем ще стане очевиден малко след вота. На 19 ноември новият кмет Станислав Владимиров афишира воден режим, с което публично се поставя началото на водната рецесия в Перник.
През идващите няколко седмици абсурдът се разраства. Подробно се разисква окаяното положение на ВиК-мрежата в Перник, където загубите доближават 75% и най-много – търсят се виновници за бедственото състояние. Новият кмет се оказва много звучен, обикаля постоянно телевизионни студия и подлага на критика. Тогавашният министър председател Бойко Борисов го вика в Министерския съвет, дава обещание му десетки милиони за поправки на тръби.
Но режимът си продължава и хората са ужасно ядосани, тъй като нямат вода. Перник има едно предимство пред всеки различен град – доста близо е до София. Което значи, че съвсем всяка заран екип на национална телевизия може да прави жива връзка от бедстващия град, което неизбежно усилва натиска вътвху виновните фактори.
Естествено, не може да се мине без прокуратурата, която още през цялото време се захваща с проблема. И на 9 януари е открит провинен за водния режим – министърът на околната среда и водите Нено Димов. Той е съвършеният бушон. Първо, не е от ГЕРБ, а е номинация на съдружния им сътрудник " Обединени патриоти ". И, второ, не е измежду най-популярните министри.
За цялост, както обичат да споделят прокурорите, дружно с него са задържани Севдалина Ковачева и Иван Витанов. Той е досегашен шеф на локалното ВиК, а тя има неприятния шанс да е била и.д. кмет тъкмо преди изборите, т.е. когато се счита, че е трябвало да бъде въведен режим.
Още по тематиката:
Пет години по-късно
От водната рецесия в Перник незабелязано минаха пет години. Днес там подобен проблем няма, въпреки че прилежащата община Брезник е на режим и даже се приказва и този град на бъде снабдяван от язовир " Студена ", заради липса на опция.
А какво в това време се случи с делото против Нено Димов? Ами нищо. Или съвсем нищо.
След като тогавашният министър излежа осем месеца в ареста, към този момент пета година процесът продължава да е провесен на първа инстанция. Това дело стартира в профилирания съд, който след това бе закрит. Затова материалите бяха изпратени в Софийски градски съд. Съдията Красимир Комсалов пък се върна в пазарджишкия съд, откъдето преди този момент пристигна в спецсъда. Той продължава да гледа и делото против някогашния екоминистър.
Така заради политически и други разтърсвания, делото смени съдилището, само че не това е значимото. Вече малко на брой помнят и че когато стартира пандемията Перник към момента бе на режим. Тогава се дадоха десетки милиони, с цел да бъде построен довеждащ тръбопровод от София. Тази аварийна връзка не е употребена от години, а в случай че през днешния ден се направи опит да бъде въведена в употреба, евентуално ще аварира.
Изминаха повече от пет години, откогато Димов стана обвинен. До през днешния ден съдът не може да каже дали той е отговорен или не. А има и още две инстанции. Т.е. в най-хубавия случай, този развой може да отнеме десетина години. Когато въпреки всичко бъде произнесена дефинитивна присъда, евентуално никой няма да помни какво беше обвиняването.
А то е следното – Димов е обвинен за това, че е утвърждавал месечни графици за водовземане от всички питейни язовири в страната, включително и " Студена ". Под тези графици в действителност стои неговият автограф, само че те се изготвят от цяла профилирана дирекция в мининстерството. Иначе казано – министърът подписва каквото му даде администрацията. Тоест, в случай че Димов се окаже почтен, няма да е особена изненада.
Според осведомени делото се бави, тъй като прокуратурата упорства за разпитите на голям брой очевидци, които нямат нищо общо с предмета. Призовани са да вземем за пример чиновници на водните сдружения в Перник и Радомир, въпреки да не е ясно какви детайлности биха могли да дадат за дейностите на министъра на околната среда. На едно от последните съвещания част от очевидците са заличени, само че въпреки всичко делото остава много обемно.
Обвиняема по него продължава да е и Ковачева. Още преди години прокуратурата се отхвърли от обвиняванията против някогашния началник на ВиК – Витанов.
Още по тематиката:
Гледай Плевен, спомни си Перник
Пет години след водната рецесия в Перник, съвсем нищо не се е трансформирало. Различно е единствено името на бедстващия град. А другата основна разлика e, че към този момент никой не търси отговорни. Вярно е, че през 2020 година Димов бе задържан измежду бял ден, с всички уместно зрелищни атрибути на ръководената от Иван Гешев прокуратура – от тежко въоръжени и страховити на тип чиновници на Бюрото за отбрана на очевидци, което основният прокурор ползваше за персоналната си защита.
През 2025 година арести няма. Може би тъй като би трябвало да нарочат някой кадър на ГЕРБ или Движение за права и свободи.
А другояче, разискванията за Плевен доста припомнят за оня за Перник – чудовищни загуби на вода по мрежата и липса на переспектива за решение на казуса (извън естественото чудо). За разлика от пернишкия кмет, обаче този на Плевен избира да си мълчи. Може би счита, че по този начин е по-ефективен в решаването на проблемите.
Засега наподобява, че спасението на Плевен е оставено в ръцете на държавното управление. А районният министър Иван Иванов въпреки всичко призна, че каквото и да се прави водата няма да тръгне на следващия ден, а най-малко след няколко месеца.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ