Годината е 2002. За пръв път Азия е домакин на

Годината е 2002. За пръв път Азия е хазаин на международни футболни финали, а Мондиалът се организира в Япония и Южна Корея . Всички чакат мача на откриването да бъде голов театър и проява на класата на единия от тимовете. Това е Франция , която тогава е настоящ международен и европейски първенец, а в състава личат имената на суперзвездите Лилиан Тюрам, Патрик Виера, Тиери Анри, Давид Трезеге и Зинедин Зидан .

Другият тим е Сенегал , а това е дебют за африканците в шампионата. Техният тим е надалеч по-скромен, само че един от най-популярните играчи е капитанът. Само няколко месеца по-рано той е пропуснал решаваща дузпа на финала на Африканската купа на нациите и носи бремето на този неуспех.

В последна сметка Сенегал сервира една от най-големите изненади на сходен конгрес и побеждава с 1:0 . Двадесет години по-късно тимът е с доста повече триумфи, капитанът към този момент е старши треньор, а общото е, че продължава да води страната си към победи.

Преди дни капитанът от 2002 година, а в този момент страши-треньор Алиу Сисе изведе Сенегал до класиране за 1/8 финалите на Световното състезание в Катар . Африканците съумяха да завършат на второ място след победи против Катар и Еквадор, а пред тях остана единствено Нидерландия. Решаваща се оказа победа в последния мач против еквадорците.

„ Идвам от страна, в която не обичаме да губим. Винаги сме гладни за тази победа. Да не отидем на осминафиналите би било мъчно за пояснение “, сподели преди мача Алиу Сисе.

Той не загуби убеденост в състава си, макар отпадането поради травма на водача и сегашен притежател на премията за най-хубав африкански състезател Садио Мане преди началото на Мондиала.

Алиу Сисе е роден на 24 март 1976 година в южната област на Сенегал Казаманс . Там живее до деветата си годишнина, след което, дружно с родителите си се мести в предградията на Париж .
Когато бях на открито бях французин, само че у дома бях същински сенегалец
„ Когато бях на открито бях французин, само че у дома бях същински сенегалец “, споделя Сисе за детството си.

На 14 към този момент е част от академията на „ Лил “ . Пред 1994 година дебютира за клуба, само че изиграва единствено няколко мача за него, преди да премине поредно в „ Седан “ и „ ПСЖ “ .

През годините играе още за британските „ Бирмингам “ и „ Портсмут “ преди да се завърне във Франция, където приключва кариерата си.

За Сенегал изиграва 35 мача, а един от тях е точно паметния с Франция, в който е капитан. През 2002 година отборът доближава до 1/4 финалите на шампионата, където отпада от Турция , което е най-хубавото достижение за страната на Световно състезание.

Приказката от Мондила за Сисе обаче е помрачена от една покруса, единствено няколко месеци след шампионата. През септември 2002 година фериботът MV Le Joola , който е благосъстоятелност на сенегалската страна, потъва край крайбрежията на Гамбия. 1863 души умират , а едвам 64 оцеляват. Сред жертвите се оказват 11 души от фамилията на Сисе.

Тогава той играе за „ Бирмингам “, само че макар нещастието, която го връхлита, той резервира професионализма си. Тогавашната директорка в клуба Карън Брейди споделя, че дълго време чиновниците даже не са разбрали за персоналната загуба на футболиста, защото той е траял да тренира и играе на най-високо равнище, без да пропусне и една подготовка.

Именно професионализмът, дисциплината и лидерските качества на Сисе се открояват най-вече в държанието му, съгласно някогашните му съотборници и треньори.

Великият Хари Реднап , който му е треньор в „ Портсмут “ за няколко сезона, споделя, че трудолюбието е едно от нещата, поради които го е взел в тима си. С идването му той незабавно вижда и лидерските му качества.
Не осъзнавах какъв брой огромен, натурален водач е той, само че това не ми лиши доста време
„ Не осъзнавах какъв брой огромен, натурален водач е той, само че това не ми лиши доста време (за разбиране). Честно казано ми стана ясно сега, в който прекрачи прага “, споделя Реднап.

2002 година бележи върха на футболният напредък на Сенегал, само че по-късно следва сериозен спад, макар че не престават да се намират качествени състезатели. Падението е толкоз огромно, че като се изключи че Сенегал не се класира на нито едно от идващите три международни шампионати, няколко пъти пропуща и финалите на Африканската купа на нациите.

Това продължава до 2015 година, когато Алиу се завръща в мъжкия народен тим, само че към този момент в нова роля – на старши треньор.

Промяната е моментална. Две години по-късно Сенегал се класира още веднъж на международни финали, а през 2019 година доближава до финала на Африканската купа на нациите. Там, тимът още веднъж губи от огромния съперник Египет . Възмездието идва през 2021 година, когато играчите печелят надпреварата с победа на финала против Камерун .

За да затвърди всичките триумфи тимът на Сисе се класира и за Световното в Катар, където към този момент е на 1/8 край.

„ Разполагаме с доста мощен и умел тим, който е добре смазана машина. Имаме вярната композиция от ветерани и млади момчета, които са привикнали с този вид провокации “, споделя треньора за тима си.

Освен като водач на отбора, Сисе е разпознаван от сенегалците и като персона за подражение. Стилът му е съвременен – той върви с расти, носи необятни спортни екипи, искрящо бели кецове и квадратни слънчеви очила. Участва в редица начинания в страната си, а за разлика от множеството европейски треньори, които водят тимове в Африка, живее в страната си и споделя, че това го прави още по-щастлив.

Преди да дойде в Катар Сисе гордо съобщи, че ерата, в която африканските тимове бяха просто наблюдаващи на Световните финали, е завършила. Мечтите му пък не стопират и стигат до мисълта за невъзможното – завоюването на международната купа.

„ Защо не ние “, споделя просто той.