Когато Горан Иванишевич превърна финала в Куинс Клъб в демонстративен мач
Годината е 1997. До финала на шампионата в Куинс Клъб доближават двама тенисисти, които сервират мощно и имат доста сполучлива игра на трева – Марк Филипусис и Горан Иванишевич.
Публиката е изпълнила трибуните на корта, който от тази година към този момент е прочут като „ Анди Мъри Арена “. Дълги разигравания обаче липсват. Двамата печелят точките си експресно, само че австралиецът е този, който има преимущество. Той печели първия сет със 7-5, а във седмия гейм на втората част Иванишевич взема решение да направи нещо, което виждаме постоянно в демонстративни мачове, само че не и на край в АТР тура. Хърватинът отиде до едно от децата, подаващи топките, и ѝ връчи ракетата си.
Първоначално 14-годишната Ейми Кавана даже не разбра какво желае от нея тенисиста, само че след това бе уверена да застане в полето и да посрещне сервиса на Филипусис. Така за малко финалът фактически изглеждаше като показателен мач. Австралиецът направи разиграване от 17 удара с момичето преди да прати топката в мрежата.
Иванишевич въпреки всичко продължи мача, който в последна сметка бе изгубен от него след 5-7, 3-6 за едвам 53 минути игра.
Впоследствие Филипусис призна, че е изгубил централизация след появяването на Кавана като даже загуби подаването си, само че призна, че „ бе добре за публиката “.
„ Не бях сърдит, просто желаех да трансформира нещо “, показа Иванишевич във връзка на решението си. „ Тя завоюва точката, аз завоювах идната и това бе най-хубавото, което направих в мача. “
Няколко години по-късно, Иванишевич дочака своя популярен миг. Той завоюва Уимбълдън през 2001 година като по това време бе №125 в света и имаше потребност от уайлд кард за присъединяване.
Случилото се с Ейми Кавана на финала през 1997 не бе забравено. 20 години, по-късно, към този момент 34-годишната Ейми бе специфичен посетител на финала през 2017 дружно със брачна половинка си и трите си деца.
„ Първоначално мислех, че желае да му държа ракетата. После осъзнах, че в действителност желае повече от това. Имах 2 секунди на голяма суматоха. Той стартира да ми споделя „ апелирам те, отиди “. Аз си мислех, че в случай че не кажа нищо, този миг просто ще премине. Погледнах към трибуните и видях всички мои другари и училите по трибуните, които ме приканват да отида на корта. Краката ми бяха като желе, мислех, че ще изпусна ракетата, беше доста тежка. Той (Филипусис) беше доста благ, окуражаваше ме, стартира да си играе, удряше с глава. Сега ми наподобява като че ли се е случило на някой различен. “
