Годината е 1975, когато Дейл Дж. Бриденбау и двама негови

Годината е 1975, когато Дейл Дж. Бриденбау и двама негови сътрудници напуснаха работата си в General Electric уверени, че планът на реактора с контейнмент (защитна обвивка) от вида „ Марк-1 “ не дава отговор на условията за сигурност и може да доведе  сериозна повреда. Пет от  шестте реактора на АЕЦ „ Фукушима “, която аварира на 11 март 2011 година след земетресение, бяха „ Марк-1 “. Едни от първите непознати специалисти, пристигнали на мястото на повредата, бяха от General Electric. Последвалият правосъден иск против корпорацията не съумява да потвърди очевидна виновност и част от нея попада върху японския народен регулатор.   Още по тематиката АЕЦ 4 ное 2022 АЕЦ 20 окт 2022 Връщам се към тази  история в този момент, тъй като публичното пространство се изпълни с „ разбори “ на тематика диверсификация на горивото за АЕЦ „ Козлодуй “, без да е ясно по какъв начин решаваме въпросите на сигурността, стопанската система и дълготрайния горивен цикъл на актуалните и евентуално бъдещи реактори на АЕЦ „ Козлодуй “ и допустимо на тези за плана АЕЦ „ Белене “. Нека всички, които се упражняват по тематиката за промяната на  ядреното гориво, да имат поради следните обстоятелства: Най-същественият въпрос в този развой е оценката на нуклеарната сигурност при промяната на горивото, което в действителност е изменение на плана с всички вероятни последствия - евентуална механична повреда с горивната касета, не-херметичност и попадане на радиоактивни артикули в топлоносителя, промени при предпазване, превоз и други. Особено значим е вътрешно-реакторният надзор, който би трябвало да се потвърждава или да се препроектира и промени. Не се разисква дали това може да се случи без присъединяване и научното утвърждение на института „ Курчатов “ и „ Гидропрес “, които са проектирали реактора и горивото. Изпълнява се политическа поръчка с название „ диверсификация “, както следва: Подписва се контракт за разбор, който България заплаща, защото нормативната уредба на страната изисква правенето на детайлна и задълбочена оценка на сигурността, преди да бъде получено позволение за въвеждане в употреба на различен вид горивни касети. След завършване на дейностите по контракта, създаването би трябвало да  бъде показана в Агенцията за нуклеарно контролиране (АЯР) за приемане на позволение за въвеждане в употреба на различните касети. Под документа, предусещащ правенето на разбори за сигурността, стоят подписи на някогашния изпълнителен шеф на АЕЦ „ Козлодуй “ Наско Михов и вицепрезидента и ръководещ шеф на Westinghouse Electric - Швеция Азис Даг. На събитието участват тогавашният министър председател Бойко Борисов, някогашният министъра на енергетиката Теменужка Петкова, посланикът на Съединени американски щати Херо Мустафа и посланикът на Кралство Швеция Катарина Рангнит. Въпросът е за какво ги няма подписите на наши експерти, които да дадат мнението си? Защото главният въпрос в такава обстановка, както неотдавна разгласи и Георги Касчиев, е сигурността. И при нея не важат никакви политически „ обети и отговорности “. Да не приказваме за спешното посещаване на към този момент някогашния министър председател Кирил Петков в АЕЦ „ Козлодуй “ през лятото и натискът да бъде подписан контракт незабавно и без отсрочване. Не би трябвало да се подценява и въпросът с икономическата целенасоченост, за която най-малко до в този момент не съм видял оценка, че новото гориво ще бъде по-евтино и ще усъвършенства икономическите индикатори на АЕЦ „ Козлодуй “. Този разбор е наложителен и следва доста деликатно да се оцени, като се употребява опита на открито. Например, на чешките сътрудници от централата в Темелин. Цялостната стопанска система на АЕЦ, предхождана от оценка на сигурността и експлоатационните условия, са основни и не могат да се заменят с политически и дори геополитически планове, тъй като Унгария, Словакия и дори Финландия подхождат деликатно и в полза на страната и сигурността на доставките и по-малко се въздействат от „ евроатлантическите или брюкселски “ параметри. Ядрената енергетика е извънредно комплицирана и в софтуерно, и в геополитическо отношение и всевъзможни прибързани, и най-много некомпетентни решения могат да се окажат съдбовни. Най-сложният въпрос е за нуклеарния горивен цикъл на България, който е основен за безвредното и стопански дейно потребление на най-мощния невъглероден източник на сила, какъвто дава нуклеарната енергетика. България е дребна страна и не може независимо да има цялостен нуклеарен горивен цикъл, без присъединяване на една от огромните нуклеарни страни. Такива са Франция, Русия, евентуално Китай и Съединени американски щати. Англия и Япония се отхвърлиха да преработват отработило гориво, а Съединени американски щати неотдавна вършат опити да възстановят тази опция. Досега ние сме работили с съветско гориво, което след отработване и изстудяване се връща в Русия за преправка. Това значи, че в бъдеще ще получим остъклени радиоактивни боклуци с размер от до 10 пъти по-малък от този на горивото и във форма, надалеч по-безопасна за дълготрайно и надълбоко геологично предпазване. Ако сложим гориво от различен производител, ние променяме горивния цикъл и по смисъла на подписаните интернационалните контракти и недалновидната политика на Европейския съюз, ще би трябвало да го съхраняваме неизвестно какъв брой дълго, по какъв начин и къде, на наша територия, с не изключително изяснена идея за сигурност. Особено забавна е откритата опция за съдействие с Франция, която има лиценз за произвеждане на съвременно съветско гориво и която софтуерно е в положение да преработи горивото и затвори горивния цикъл. Разбира се, редица страни одобряват „ отсрочено “ решение и изсъхнало предпазване на площадката на централата. Поне до момента това прави работа, само че дълготрайната сигурност е резултат от моделни проучвания, а действителен опит има единствено за няколко десетки години. С други думи, прехвърляме казуса за сигурността и заплащането за предпазване на идващите генерации. Какви отговорности ще им оставим не е неразбираемо, само че е реалност, че едно чисто политическо решение за нуклеарния горивен цикъл слага страната в по-сложна, най-вероятно по-скъпа и неразбираема вероятност по какъв начин да употребява атомна сила в бъдеще. Ако логиката на диверсификацията на доставките на гориво е водещата причина, то процесът би трябвало да се осъществя с ясни отговори за сигурността, стопанската система и дълготрайното развиване на нуклеарната енергетика и горивния цикъл. И не трябва да забравяме, че сме европейска страна и това въздейства съществено на нашата позиция в Европейския съюз.