Големият скандал между Борис Христов и Мария Калас
Годината е 1955-а, нашият популярен съотечественик и цар на басите - Борис Христов, е безспорен международен протагонист. Всички театри се борят за неговото снизхождение и мечтаят да видят Борис Христов с “Крал Филип II ”, “Борис Годунов ” или “Мефистофел ”. Петдесетте години на XX век са златната епоха на оперни величия - Марио дел Монако, Франко Корели, Елена Николай, Еторе Бастианини, Рената Тебалди и “дивата ” Мария Калас.
Обожествената приживе гъркиня, родена в Ню Йорк, несъмнено огромна артистка и певица, е пяла неведнъж с Борис Христов по международните подиуми, само че в никакъв случай сред двамата не е имало спор, макар че Калас в никакъв случай не е била колегиална и не е имала великолепие на духа - толкоз належащо за един огромен актьор.
Била самовлюбена
до егоизъм
И ето по какъв начин ориста взема решение да сложи двамата - Борис и Мария, в центъра на величествен театрален скандал. Той се появява с привидно почтено предложение. Артистичният шеф на Римската опера - Сампаоли, моли Борис Христов да пее цар Креон в “Медея” с Калас, Барбиери и Албинези, а диригент, естествено, е Габриеле Сантини. Борис преглежда партитурата, подвига вежди, както единствено той умее, и дава отговор:
- Маестро, не си коства да каните мен за роля, в която е задоволителен някой комплимарио... Ролята на царя е орязана съвсем на половина (познайте от кого отведнъж).
Сампаоли капитулира.
- Борис, в случай че се съгласиш да участваш, ще махна всички съкращения.
Борис се двоуми, тъй като не му се желае да се яви в една от обичаните опери на Калас, само че най-после подписва контракта.
Заедно на сцената, само че нашият бас гледа встрани.
Шоуто, другари, стартира още на първата подготовка, когато Калас схваща какъв брой огромно е станало наличието на цар Креон в операта и, естествено, побеснява. Тя напълно искрено предизвика нашия артист и съзнателно търси спор. Опитва се (ти да видиш) да образова Борис Христов на сцената: Христов, застани тук, направи по този начин, отмести се, че ми пречиш, ох, мини по-надясно... И тогава прогърмява заповедническият глас на нашия цар: Недей не помни, че царят съм аз, че съм у дома и ще застана където си желая, и ще върша каквото реша, а ти ще се подчиняваш.
Две клакьорски
групи от публиката си
дават генерално
стълкновение на премиерата
Къде със кавги, къде с инфарктни моменти, операта въпреки всичко стига до премиера. В салона е настанен 500 индивида клак на “дивата”. Но клакът не знае, че останалата част на салона боготвори Борис Христов и се готви за пердах.
Спектакълът върви ослепително, а клакът чака с неспокойствие молитвата на цар Креон, изпълнена несравнимо на медзо воче от Борис, и избухва в викове, освирквания и обиди. Салонът дава отговор равностойно, като вика с бурни гласове “брависимо, ил ре Борис” (царю Борис). След което двата лагера се сбиват искрено и въодушевено. Спектакълът стопира, а в салона нахлува полицията, която, не можеща да излезе наглава с музикалната интелигенция, къде с пердах, къде с дърпане, се пробва да вкара ред в салона.
И това, читателю, в първата опера на Италия - Римската, а за какво не и в света. Като връх на нахалството Калас, типично в неин жанр, на края на действието взема решение да се кланя сама, само че Царят й препречва пътя. В това време салонът вилнее, а на спектакъла участват депутати, министри, министър-председателят, президентът, изобщо целият хайлайф на Рим.
Боят в салона се
трансферира и на сцената
Калас взема решение да ритне Борис, където е ритнала и Дел Монако (сещаме се къде), само че Борис е съвсем двуметров, ръцете му са дълги и тя не съумява в начинанието си. Прозвучава царският глас: Усмири се, ще те цапна. В това време, естествено, изпращат емисар при Сампаоли.
- Какво става, маестро?
Отговорът е:
- Ох, нищо, балканска история! Малко допълнение към българо-гръцката война... Ще се понабият и ще продължим.
Голямата обич на Калас с магната Онасис
След което, тъкмо като в някакъв анекдот, публиката се укротява, артистите също и
спектакълът завършва триумфално
за нашия популярен цар
Така Мария Менегини Калас не съумява да провали Борис, а което е още по-лошо, не съумява даже и с пари да трогне рецензията. Тя единомислещо дефинира Борис като триумфатор. На величавия, обмислен, непогрешим Креон рецензията не опълчва Калас, а изяснява, че е “била добра, само че размахва ръце и се удря по корема, а след това трепери, като че ли е припадничава. Сигурно има синини по тялото тук-таме”.
Гъркинята в разнообразни изявленията се брани, моли за амнистия, изяснява се, само че публиката, а и медиите вземат решение кой е спечелилият. През всичкия този немислим скандал Борис Христов резервира царска отдалеченост. И с право: геният задължава. Великият създател принадлежи на вечността, той е доблестен и прости.
Иван БЕНЧЕВ
Обожествената приживе гъркиня, родена в Ню Йорк, несъмнено огромна артистка и певица, е пяла неведнъж с Борис Христов по международните подиуми, само че в никакъв случай сред двамата не е имало спор, макар че Калас в никакъв случай не е била колегиална и не е имала великолепие на духа - толкоз належащо за един огромен актьор.
Била самовлюбена
до егоизъм
И ето по какъв начин ориста взема решение да сложи двамата - Борис и Мария, в центъра на величествен театрален скандал. Той се появява с привидно почтено предложение. Артистичният шеф на Римската опера - Сампаоли, моли Борис Христов да пее цар Креон в “Медея” с Калас, Барбиери и Албинези, а диригент, естествено, е Габриеле Сантини. Борис преглежда партитурата, подвига вежди, както единствено той умее, и дава отговор:
- Маестро, не си коства да каните мен за роля, в която е задоволителен някой комплимарио... Ролята на царя е орязана съвсем на половина (познайте от кого отведнъж).
Сампаоли капитулира.
- Борис, в случай че се съгласиш да участваш, ще махна всички съкращения.
Борис се двоуми, тъй като не му се желае да се яви в една от обичаните опери на Калас, само че най-после подписва контракта.
Заедно на сцената, само че нашият бас гледа встрани.
Шоуто, другари, стартира още на първата подготовка, когато Калас схваща какъв брой огромно е станало наличието на цар Креон в операта и, естествено, побеснява. Тя напълно искрено предизвика нашия артист и съзнателно търси спор. Опитва се (ти да видиш) да образова Борис Христов на сцената: Христов, застани тук, направи по този начин, отмести се, че ми пречиш, ох, мини по-надясно... И тогава прогърмява заповедническият глас на нашия цар: Недей не помни, че царят съм аз, че съм у дома и ще застана където си желая, и ще върша каквото реша, а ти ще се подчиняваш.
Две клакьорски
групи от публиката си
дават генерално
стълкновение на премиерата
Къде със кавги, къде с инфарктни моменти, операта въпреки всичко стига до премиера. В салона е настанен 500 индивида клак на “дивата”. Но клакът не знае, че останалата част на салона боготвори Борис Христов и се готви за пердах.
Спектакълът върви ослепително, а клакът чака с неспокойствие молитвата на цар Креон, изпълнена несравнимо на медзо воче от Борис, и избухва в викове, освирквания и обиди. Салонът дава отговор равностойно, като вика с бурни гласове “брависимо, ил ре Борис” (царю Борис). След което двата лагера се сбиват искрено и въодушевено. Спектакълът стопира, а в салона нахлува полицията, която, не можеща да излезе наглава с музикалната интелигенция, къде с пердах, къде с дърпане, се пробва да вкара ред в салона.
И това, читателю, в първата опера на Италия - Римската, а за какво не и в света. Като връх на нахалството Калас, типично в неин жанр, на края на действието взема решение да се кланя сама, само че Царят й препречва пътя. В това време салонът вилнее, а на спектакъла участват депутати, министри, министър-председателят, президентът, изобщо целият хайлайф на Рим.
Боят в салона се
трансферира и на сцената
Калас взема решение да ритне Борис, където е ритнала и Дел Монако (сещаме се къде), само че Борис е съвсем двуметров, ръцете му са дълги и тя не съумява в начинанието си. Прозвучава царският глас: Усмири се, ще те цапна. В това време, естествено, изпращат емисар при Сампаоли.
- Какво става, маестро?
Отговорът е:
- Ох, нищо, балканска история! Малко допълнение към българо-гръцката война... Ще се понабият и ще продължим.
Голямата обич на Калас с магната Онасис
След което, тъкмо като в някакъв анекдот, публиката се укротява, артистите също и
спектакълът завършва триумфално
за нашия популярен цар
Така Мария Менегини Калас не съумява да провали Борис, а което е още по-лошо, не съумява даже и с пари да трогне рецензията. Тя единомислещо дефинира Борис като триумфатор. На величавия, обмислен, непогрешим Креон рецензията не опълчва Калас, а изяснява, че е “била добра, само че размахва ръце и се удря по корема, а след това трепери, като че ли е припадничава. Сигурно има синини по тялото тук-таме”.
Гъркинята в разнообразни изявленията се брани, моли за амнистия, изяснява се, само че публиката, а и медиите вземат решение кой е спечелилият. През всичкия този немислим скандал Борис Христов резервира царска отдалеченост. И с право: геният задължава. Великият създател принадлежи на вечността, той е доблестен и прости.
Иван БЕНЧЕВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ