Наричали са го Габровския Рокфелер – първият български милиардер
Годината е 1873 година и Свободна България към момента я няма на картата. Въпреки това стартират да се откроят първите белези на рационализация – появяват се производства и търговците стартират да основават връзки в Европа. В този интервал, преди 152 години се ражда един човек, който остава в историята на България като най-социалният фабрикант на Балканите.
Пенчо Семов е роден като първороден наследник на Иван и Бона Семови, той прекарва детството си в село Цвятковци. През 1882 година за първи път стъпва в Габрово - градът, който по-късно ще свърже с икономическия и обществения си напредък. Той е индивидът, който изминава пътя от бедното село до индустриалния връх на България, без да загуби връзката си с корените и народа, наричан " Габровския Рокфелер “.
Още в детските си години Пенчо Семов демонстрира изключителна жадност за познание и увереност. Говори свободно турски, съветски и френски. Работи с татко си като кърджия, продавайки занаятчийски произведения и търгувайки с кожи и вълна. Въпреки младостта си, скоро поема ръководството на търговски дюкян в Тутракан. Местните търговци гледат с съмнение на младото момче, само че вместо да се откаже, той удвоява напъните си и печели уважението им.
Това е единствено началото. През 1898 година основава първото си дружество – фабриката за сапуни " Талев-Семов “. Започва като съучастник, само че бързо потвърждава, че има усет за бизнеса. В идващите години Семов построява същинска индустриална империя, инвестирайки в търговия, текстил, банки и произвеждане.
Още преди да навърши 30 години, Пенчо Семов е именуван " господин Семов “. Това е като самопризнание за неговите умения и триумфи. През 1904 г. става акционер във вълненотекстилната фабрика " Надежда “, а година по-късно учредява дружно с татко си и брат си търговско дружество за кожи, вълна и текстил.
Голямата му пристрастеност е промишлеността. Въвежда ръчни плетачни и шевни машини в домовете на габровци, осигурявайки занаят на бедните. През 1917 година изкупува акциите на фабрика " Успех “ и я трансформира в един от най-големите текстилни колоси в България. До 30-те години на ХХ век бизнесът му доближава внушителни мащаби. Годишното произвеждане на фабриките му възлиза на 10–15 хиляди кг плетива. Във време, когато България към момента търси своето място в индустриалния свят, Пенчо Семов е измежду водещите икономически фигури.
Според данните, които намираме на официалната страница на Сдружение " Пенчо Семов “, индустриалецът съумява да умножи 159 пъти първоначалния си капитал, написа businessnovinite. В началото той влага 6 794 000 лева, първичен капитал като сумата на крайните активи доближава до 1 082 582 000 лева.
Семов остава в историята на България не просто като бизнесмен, а като човек с огромно сърце. Вярва, че благосъстоянието би трябвало да бъде споделяно. Габровци го назовават " Благодетеля “ поради великодушните му дарения, възлизащи на десетки милиони лв.. Според откривателите на живота на Семов, представени на уеб страницата на Сдружението, персоналните му дарения възлизат на около 55 милиона лв., а направените посредством фондацията му са за над 200 милиона лв.. Сред най-значимите му благотворителни начинания са:
– Финансиране на учебни заведения, университети и библиотеки;
– Дарения за църкви, манастири и обществени институции;
– Подпомагане на бездомни, небогати фамилии и работници;
– Изграждане на приюти, лечебни заведения и общежития за младежи.
През 1919 година дарява 300 хиляди златни лева за отбрана на българските ползи при договарянето на Ньойския контракт. Фондацията му предоставя 300 хиляди долара за Аграрния факултет на Софийския университет и Института по заразни заболявания.
В последните си години Семов възнамерява основаването на девически интернат, санаториум и нови заводи, само че политическите промени след 1944 година осуетяват тези планове. Национализацията заличава наследството му като фабрикант, само че не и паметта за него като човек.
Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 година, изпратен от хиляди хора, които почитат живота и делото му. Днес той остава знак на българското предприемачество и щедрост.
" Аз се явих безпаричен и цялостен живот творих, борих се и победих – моето дело е налице! Аз бях преподавател, без да бях възпитател, богат съм, без да съм лакомец. Аз съм обществен, без да съм социалист. Работих въодушевено, без да бях стихотворец. “
Пенчо Семов е роден като първороден наследник на Иван и Бона Семови, той прекарва детството си в село Цвятковци. През 1882 година за първи път стъпва в Габрово - градът, който по-късно ще свърже с икономическия и обществения си напредък. Той е индивидът, който изминава пътя от бедното село до индустриалния връх на България, без да загуби връзката си с корените и народа, наричан " Габровския Рокфелер “.
Още в детските си години Пенчо Семов демонстрира изключителна жадност за познание и увереност. Говори свободно турски, съветски и френски. Работи с татко си като кърджия, продавайки занаятчийски произведения и търгувайки с кожи и вълна. Въпреки младостта си, скоро поема ръководството на търговски дюкян в Тутракан. Местните търговци гледат с съмнение на младото момче, само че вместо да се откаже, той удвоява напъните си и печели уважението им.
Това е единствено началото. През 1898 година основава първото си дружество – фабриката за сапуни " Талев-Семов “. Започва като съучастник, само че бързо потвърждава, че има усет за бизнеса. В идващите години Семов построява същинска индустриална империя, инвестирайки в търговия, текстил, банки и произвеждане.
Още преди да навърши 30 години, Пенчо Семов е именуван " господин Семов “. Това е като самопризнание за неговите умения и триумфи. През 1904 г. става акционер във вълненотекстилната фабрика " Надежда “, а година по-късно учредява дружно с татко си и брат си търговско дружество за кожи, вълна и текстил.
Голямата му пристрастеност е промишлеността. Въвежда ръчни плетачни и шевни машини в домовете на габровци, осигурявайки занаят на бедните. През 1917 година изкупува акциите на фабрика " Успех “ и я трансформира в един от най-големите текстилни колоси в България. До 30-те години на ХХ век бизнесът му доближава внушителни мащаби. Годишното произвеждане на фабриките му възлиза на 10–15 хиляди кг плетива. Във време, когато България към момента търси своето място в индустриалния свят, Пенчо Семов е измежду водещите икономически фигури.
Според данните, които намираме на официалната страница на Сдружение " Пенчо Семов “, индустриалецът съумява да умножи 159 пъти първоначалния си капитал, написа businessnovinite. В началото той влага 6 794 000 лева, първичен капитал като сумата на крайните активи доближава до 1 082 582 000 лева.
Семов остава в историята на България не просто като бизнесмен, а като човек с огромно сърце. Вярва, че благосъстоянието би трябвало да бъде споделяно. Габровци го назовават " Благодетеля “ поради великодушните му дарения, възлизащи на десетки милиони лв.. Според откривателите на живота на Семов, представени на уеб страницата на Сдружението, персоналните му дарения възлизат на около 55 милиона лв., а направените посредством фондацията му са за над 200 милиона лв.. Сред най-значимите му благотворителни начинания са:
– Финансиране на учебни заведения, университети и библиотеки;
– Дарения за църкви, манастири и обществени институции;
– Подпомагане на бездомни, небогати фамилии и работници;
– Изграждане на приюти, лечебни заведения и общежития за младежи.
През 1919 година дарява 300 хиляди златни лева за отбрана на българските ползи при договарянето на Ньойския контракт. Фондацията му предоставя 300 хиляди долара за Аграрния факултет на Софийския университет и Института по заразни заболявания.
В последните си години Семов възнамерява основаването на девически интернат, санаториум и нови заводи, само че политическите промени след 1944 година осуетяват тези планове. Национализацията заличава наследството му като фабрикант, само че не и паметта за него като човек.
Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 година, изпратен от хиляди хора, които почитат живота и делото му. Днес той остава знак на българското предприемачество и щедрост.
" Аз се явих безпаричен и цялостен живот творих, борих се и победих – моето дело е налице! Аз бях преподавател, без да бях възпитател, богат съм, без да съм лакомец. Аз съм обществен, без да съм социалист. Работих въодушевено, без да бях стихотворец. “
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ