Годината е 1854 година в започващия летен сезон… Върху дървеното

Годината е 1854 година в започващия летен сезон… Върху дървеното скеле на пристанище Варна слиза от борда на британски транспортен съд особено изпратеният в българските земи британски боен сътрудник Чарлз Дикенс. По това време световноизвестният публицист е единствено представител на настоящия по това време лондонски вестник „ House bolo Worlds ” и задачата му е да отразява избухналата Кримска война. Бележките отпреди 165 години се пазят в архивите на Българска академия на науките.

По това време Варна гъмжи от британски, френски и турски войски, които отсам с десантни кораби потеглят към крайбрежията на Крим. Чарлз Дикенс се настанява в един от лагерите, избран за британски командири край самия град.

Четиридесет и две годишният британски публицист и публицист взема решение, че би трябвало да опознае тази страна и народа, където го довежда ориста. „ Един народ; както той по-късно споделя в кореспонденциите си, който е надалеч по-различен от поробителите си ”. А с цел да го опознае, той би трябвало да пътува, да обикаля, да види, да влезе в персонален допир с българите.

Ето за какво всичките му кореспонденции, изпратени от България, съставляват за нас необикновен интерес. Те разкриват образа на българските градове и селища, на жителите им, на бита и националните им тежнения. Твърде забавни са неговите бележки, отдадени на Варна като град и като пристанище. Една от кореспонденциите стартира с забавно изложение на града и морето.

„ През цялата година “ (том 30) 1873 година Чарлз Дикенс споделя за модерна Варна, когато посещава града като боен сътрудник по време на Кримската война през 1854 година

„ Незначителните места, написа Дикенс, където се води война, прави се ликвидиране или се построява железница, добиват необятна популярност. Настоящата Североизточна война принуждава вестникаря да изучи най-внимателно атласа и да откри на картата тези места, които за първи път се явяват във вестника като подиуми на значими събития. Варна – този град на българи и турци, е най-последният дебют ”.

Варна – пристанището на българските земи и актуалното място на войната, директно обвързвано с борбата в Крим, както доста други градове по Черно море съставлява населено място със общ брой от къщурки и колиби. Тя в този момент обаче е доста значима и се ръководи от турски „ мирмидор ” или паша…

Преди 15 години, както това го научих от локалните хора, животът е бил по-евтин. Три яйца коствали една пара, една кокошка – 15 пари. Сега яйцето коства пет пари, а кокошката 2 гроша. По-рано хлябът не бил добър, само че в този момент хлебарът година Агалидис прави великолепен самун даже и за експорт от Варна, само че коства по-скъпо. Варна е втори изхабен град след Одеса по цялото Черноморие.

Модата на дамите и мъжете стартира от 1850 година и е била донесена от Цариград. Улиците на Варна, както и на други градове на Турция, са тесни, неправилни, криволичещи, извиващи се в най-различни направления, мръсни и нормално непостлани. Изключение прави единствено Русчук (Русе). Калта във Варна е изключително дълбока пред житните хамбари към пристанището и „ Татар капусу ” (Татар порта). Климатът е добър, а водата за пиянство е от великолепно качество. Градът има пет градски порти. Те ежедневно са отворени, въпреки и да се следят от заптии – локална полиция. Първите две порти са отворени до залез слънце, а последната с половин час по-късно за улеснение на търговците и екипажа на корабите. На мнозина се търсят тескерета – самобитен документ за идентичност, чужд още в Англия.

Като морско пристанище, отбелязва по-нататък в кореспонденцията си Дикенс, би могла скоро да съперничи на Одеса. Пристанището, въпреки и незащитено от източните и югоизточните ветрове, е добре непокътнато от северните и североизточните ветрове – най-опасните. Но най-хубавите кормчии на Варна, които най-вече са българи от локалното население, доста изкусно вкарват корабите в залива макар най-буйни ветрове.

Научих, че имало предложение да се прокопае и открие канал сред пристанището и Девненското езеро, което ще бъде най-безопасното място за корабите и най-важната точка в Черно море.

В 1847 година, когато султанът посетил Варна, концепцията била поставена пред него. Като схванал, че проектът и предлагането са на двама българи, султанът отказал да го извърши, като декларирал: „ Гяури няма да ни учат на ум ”. (Акъл на турски значи разум.) Трябва в действителност доста да съжаляваме, тъй като в този момент, по време на бурите, британските кораби биха намерили сигурен заслон.

На други инициативни българи принадлежи и концепцията да се прокара първата железница със стратегическо значение от Варна за Русчук (б.р. по-късно в 1866 година такава железница била издигната по искане на Мидхат паша. Строежът бил сбъднат от британска компания, чиито акции имал най-много известният британски общественик Уилям Гладстон) ”.

Чарлз Дикенс по-нататък в друга преписка оповестява: „ Сега пристанище Варна се посещава от към 430 кораба. Преди две години сред тях е имало единствено един британски транспортен съд. Една година по-късно те станаха осем. Австрийските параходи посещават Варна два пъти седмично на път за Цариград и Галац. Според статистиката на локалния мютесериф износът на кокошки от Варна надвишава 200 хиляди, а на яйца – 5 милиона!

Варна е доста значим търговски пункт. Тя е морска столица на българските земи, както Русчук е столица на Дунава. Много задгранични консули от дълго време се откриха във Варна, а в този момент се обосновават и в Русе. В 1847 година за първи път представител на британската търговия и политически ползи беше господин Нойл, чието скорошно тръгване от Варна се отбелязва в британските вестници.

Във Варна се развива явна търговия и особено житната търговия. Тя ще обогати Варна. Неотдавна българите са получили позволение да изнасят жито напряко в непознатите страни. За няколко години доста хора, търгуващи в Цариград, забогатяха. Чуждите прекупвачи се мъчат да лъжат българите, като пускат в оборот и една подправена мярка –„ шиник ” която лишава на продавача от 2 до 3 оки жито. Тези детайлности в търговията са присъщи за Изтока; те не могат да не бъдат за нас забавни, тъй като този е методът, по който ние може би се доставяме с българското жито, от което е изработен хлябът, който през днешния ден ядем ”.

И най-после в една от последните си дописки Чарлз Дикенс прибавя: „ В недалечно бъдеще поляните, долините и плодородните полета на огромните равнини, затворени измежду грандиозни планини, покрити с буйни девствени гори и снегове, могат да бъдат сред най-важните житници на Европа, в случай че се обработват вярно от един народ, който е доста работлив, само че е подтиснат ”.

С тези си кореспонденции известният британски публицист прави притежание за обществото на Острова съществуването на българския народ и българските земи. Един от първите, които обръщат внимание на тези дописки, е Уилям Гладстон. През 1876-1877 година точно Гладстон е фигурата от максимален мащаб в Англия и Европа, която притегля вниманието към България. В резултат на публичното отвращение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се оформя придвижване за отбрана на българите, така наречен „ българска пропаганда “.

Гладстон, който през този интервал се намира в съпротива, става негов политически лидер и пази българската идея пред Народното събрание и публичното мнение – в парламентарни диспути, голям брой речи и памфлети като „ Българските ужаси и Източният въпрос “ (1876), в който осъжда зверствата на Османската империя против българите. В него Гладстон атакува държавното управление на Бенджамин Дизраели, което е на власт, поради безразличието му към насилието и потисничеството над българите в Турция.