Годината била 1925 и Виктор Люстиг си седял в хотелска

Годината била 1925 и Виктор Люстиг си седял в хотелска стая в Париж, пиел си утринното кафе и четял скучна публикация за Айфеловата кула. Изглеждало, че металната структура ръждясвала и имала потребност от скъпи ремонти и поддръжка, само че държавното управление не можело да си разреши тези разноски.

Статията завършвала с предлагането кулата да бъде продадена.

Това са някои от най-красивите свещени места по света

Очите на Виктор светнали. Той можел да я продаде! Разбира се, фактът, че тя не била негова, въобще не била никаква спънка за амбизюциозният лъжец и аферист. Въпросът със собствеността бил дребна детайлност.