Какво се случва с украинските бежанци по морето?
Година след стартирана от Русия война в Украйна у нас към момента има хиляди украинци, които не могат да се върнат по домовете си. Към този миг за бежанците тече поредна пререгистрация, защото срокът за престояване в България е продължен.
Какво се е трансформирало през тази една година за тях и по какъв начин се привиква със статута на емигрант. Това ревизираха нашите репортери. На живо от Бургас включваме Елена Танева.
Февруари, Слънчев бряг. Година след първия ракетен удар огромна част от украинците получили филантропична протекция у нас към момента живеят с ужаса от претърпяното. От изгубения живот, бягството и търсенето на леговище. Част от тях намираме в хотел в Слънчев бряг. Тук е и Светлана, която потегля от Донецк с 7-годишния Артьом и 3-годишния Рома. От няколко месеца тя живее в България в дребен хотел на трета линия. Срещаме я на непретенциозен обяд обезпечен с минимални средства от хотелиер и помощите от БЧК.
Сякаш стояхме до последно в дома си, само че когато към този момент имаше сериозна обстановка бързо събрахме багажа и тръгнахме. Дойдохме тук с цел да се спасим.
Светлана Ульенич, украинска бежанка
В бягството от остарелия си живот Светлана загърбва и специалността си:
„ Там бях инженер в енергетиката, по моята компетентност работех в отчитането на електрическата енергия в мините. Просто при нас имаме минен район, има доста мини и се занимавах с това “, споделя украинката.
Първото предпочитание на Светлана е да се върне към остарелия си живот, вкъщи, и да види бащата на децата си жив, защото сега той е на първа линия в отбраната на родния Донецк.
„ Стараем се в случай че е допустимо да беседваме всеки ден и се надявам скоро всичко да свърши и да се забележим. Но несъмнено е доста мъчно – и морално, и психически “, споделя Светлана.
„ Стараем се в случай че е допустимо да беседваме всеки ден и се надявам скоро всичко да свърши и да се забележим. Но несъмнено е доста мъчно – и морално, и психически “, споделя Светлана и прибавя:
„ Разбира се тук е хубаво, благодаря ви доста за всичко само че бленувам да се върна вкъщи. Някак желая да си върна остарелия живот, сред моите стени, да се върна към естествения си живот, едното дете да върви на градина, другото на учебно заведение, аз да отида на работа. Искам да пребивавам, омръзна ми този живот на пауза. “
Светлана споделя че мъчно се привиква с понятието „ емигрант ”. Но към този момент се е примирила.
„ Когато дойдохме първоначално споделях, че може още на първи юни да се приберем вкъщи. После стана първи септември, с цел да може децата вървят на учебно заведение, само че към този момент загубихме вяра “, споделя Светлана и прибавя, че се надяват всичко това да свърши, само че е малко евентуално и наподобява, че ще продължи дълго.
Историята на множеството украинци, които към момента живеят у нас, е такава. Война, бягство, леговище и фантазии за завръщането вкъщи. Малко от тях желаят да останат в България, тъй като избират личната си страна. А на въпросът защо мечтаят, получаваме най-краткия и откровен отговор – „ Свобода за Украйна ”.
Вижте повече във видеото.
Какво се е трансформирало през тази една година за тях и по какъв начин се привиква със статута на емигрант. Това ревизираха нашите репортери. На живо от Бургас включваме Елена Танева.
Февруари, Слънчев бряг. Година след първия ракетен удар огромна част от украинците получили филантропична протекция у нас към момента живеят с ужаса от претърпяното. От изгубения живот, бягството и търсенето на леговище. Част от тях намираме в хотел в Слънчев бряг. Тук е и Светлана, която потегля от Донецк с 7-годишния Артьом и 3-годишния Рома. От няколко месеца тя живее в България в дребен хотел на трета линия. Срещаме я на непретенциозен обяд обезпечен с минимални средства от хотелиер и помощите от БЧК.
Сякаш стояхме до последно в дома си, само че когато към този момент имаше сериозна обстановка бързо събрахме багажа и тръгнахме. Дойдохме тук с цел да се спасим.
Светлана Ульенич, украинска бежанка
В бягството от остарелия си живот Светлана загърбва и специалността си:
„ Там бях инженер в енергетиката, по моята компетентност работех в отчитането на електрическата енергия в мините. Просто при нас имаме минен район, има доста мини и се занимавах с това “, споделя украинката.
Първото предпочитание на Светлана е да се върне към остарелия си живот, вкъщи, и да види бащата на децата си жив, защото сега той е на първа линия в отбраната на родния Донецк.
„ Стараем се в случай че е допустимо да беседваме всеки ден и се надявам скоро всичко да свърши и да се забележим. Но несъмнено е доста мъчно – и морално, и психически “, споделя Светлана.
„ Стараем се в случай че е допустимо да беседваме всеки ден и се надявам скоро всичко да свърши и да се забележим. Но несъмнено е доста мъчно – и морално, и психически “, споделя Светлана и прибавя:
„ Разбира се тук е хубаво, благодаря ви доста за всичко само че бленувам да се върна вкъщи. Някак желая да си върна остарелия живот, сред моите стени, да се върна към естествения си живот, едното дете да върви на градина, другото на учебно заведение, аз да отида на работа. Искам да пребивавам, омръзна ми този живот на пауза. “
Светлана споделя че мъчно се привиква с понятието „ емигрант ”. Но към този момент се е примирила.
„ Когато дойдохме първоначално споделях, че може още на първи юни да се приберем вкъщи. После стана първи септември, с цел да може децата вървят на учебно заведение, само че към този момент загубихме вяра “, споделя Светлана и прибавя, че се надяват всичко това да свърши, само че е малко евентуално и наподобява, че ще продължи дълго.
Историята на множеството украинци, които към момента живеят у нас, е такава. Война, бягство, леговище и фантазии за завръщането вкъщи. Малко от тях желаят да останат в България, тъй като избират личната си страна. А на въпросът защо мечтаят, получаваме най-краткия и откровен отговор – „ Свобода за Украйна ”.
Вижте повече във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ