Оцелелият машинист Свилен Хумарски за трагедията край Локорско: Виках имената им, но никой не отговори
Година след тежкия случай край Локорско, Свилен Хумарски продължава да живее с кошмара от съдбовния ден. Той е оживелият помощник-машинист от челния конфликт сред два товарни влака. Трагедията се случи на **15 януари 2025 година** и остави трайна диря в историята на българските железници. Инцидентът докара до **двама починали и шестима ранени**, а следствието на Националната следствена работа към момента продължава.
Хумарски си спомня, че денят е почнал като всеки различен на гара Кремиковци. Екипът е подготвял тежка комбинация с **над 1000 тона скрап** и 16 вагона. Помощник-машинистът изяснява, че локомотивната бригада е получила подготвена заповед за тръгване. Служител на гарата е подал сигнал със императивен диск. Стрелките са били подредени за техния трен в посока гара Световрачене.
„ Молех се на Господ да са живи. Обаче момчетата починаха на място. И до ден сегашен още ми е пред очите. Времето не оказва помощ. Напротив – става по-лошо “.
Преди спирка Локорско железопътната линия минава през характерна крива. Именно там екипажът ненадейно вижда насрещния трен. Машинистът незабавно е задействал екстрената спирачка. Хумарски също е протегнал ръка към крана, само че той е бил заключен. Спирането се оказало безусловно невероятно поради скоростта от 50–52 км/ч и голямата инерция на товара.
Свилен споделя, че са имали едвам 10–12 секунди до неизбежния конфликт. Всички в кабината са легнали на пода в очакване на най-лошото. Той си спомня само пронизителен тон и скърцане на смачкани метали. След удара локомотивът незабавно се е възпламенил. Хумарски се е събудил с тежко кръвотечение и голям брой фрактури. Той е имал седем счупени ребра, счупена ръка и таз.
„ Виках имената на останалите, само че никой не ми отговори. Молех се на Господ да са живи. Обаче момчетата починаха на място “, сподели той.
Нови данни от следствието насочват аргументите към **комплекс от човешки грешки**. Вицепремиерът и министър на превоза Гроздан Караджов разяснява систематичните проблеми в БДЖ. Той уточни „ развързаните гари “ като сериозен риск за сигурността. Според него процедурите за маневри в гарите постоянно се нарушават.
Председателят на Синдиката на железничарите към КНСБ Петър Бунев също проучва злополуката. Той счита, че случаят е резултат от поредност от неверни решения. Бунев сложи под подозрение тезата, че някой от влаковете е минал на червен сигнал. Експерти означават, че единствено три минути преди удара е станало ясно за насрещното придвижване. Електрозахранването е било изключено едвам минута преди конфликта. Това потвърждава съдбовно забавяне в реакцията на оперативно равнище.
Хумарски е уверен, че виновността носят ръководителят придвижване и диспечерът. Той твърди, че екипът му неведнъж е възразявал против тръгването от маневрен коловоз. Практиката на гара Кремиковци обаче е налагала тъкмо този метод на работа. Свилен споделя, че през днешния ден страда от непрекъснато високо кръвно и под паника офанзиви. Той посещава черква всяка седмица и търси разтуха в ежедневни молебствия.
„ Лицата, виновни за това нещо, за мен са двама души – ръководителят придвижване и диспечерът “, сподели Свилен.
Трагедията промени орисите на доста хора в системата на превоза. Опитът да се преодолее сходен потрес изисква изключителна психическа мощ. Можете да прочетете повече за За силата да продължиш напред – споделя един от машинистите, претърпял злополуката край Локорско.
Националната следствена работа продължава своята работа по случая. Прокуратурата удостовери, че събирането на доказателства към момента не е завършило. Близките на починалите и потърпевшите упорстват за цялостна бистрота и санкции за отговорните лица. Травмите от Локорско остават отворена рана за цялата железопътна общественост в страната.
