Национален противораков план - някой ще спечели, но дали ще е пациентът?
Година откакто Европейския антираков проект е реалност, у нас се появи чернова на български противораков проект. Говорим за чернова, допустимо е да има към този момент финализиран документ, само че макар опитите ни, подобен не можахме да открием. Все отново дано сме удовлетворени и на черновата, поради огромното забавяне с правенето на тактиката ни за битка с рака, поради което даже еврокомисарят по опазването на здравето Стела Кириакидис ни пришпори при миналогодишното си посещаване у нас.
Защо този проект е значим - тъй като Европейската комисия възнамерява да влага 4 милиарда евро за битка с онкологичните болести в Европейски Съюз и от това по какъв начин ние ще защитим проекта си зависи каква част от тези милиарди ще бъде ориентирана към България. Тези средства ще бъдат разпределяни през интервала 2022 - 2027 година ( у нас поради закъснението, може да се случи по-късно).
На пръв взор (има смисъл и от по-подробно разглеждане) в нашия план вършат усещане няколко неща.
Първо, на никое място не са посочени съответните средства, които ще са нужни за реализирането му, нито пък е ясно кой ще получава тези средства.
Второ, като начална стъпка за реализирането на проекта се планува построяването на Национална мрежа за онкологичен надзор, която както допуска и името ѝ, ще реализира управлението и контрола по стъпките, планувани в противораковия проект. Според презентацията тази мрежа ще включва водещите онкологични центрове в страната. И тук става малко по-интересно. Тези водещи центрове са: Клиника по Медицинска онкология на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Лъчелечение на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Нуклеарна медицина на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Образна диагностика на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Обща и клинична патология на Александровска болница; Хирургични клиники на ВМА; Отделение по Оперативна гинекология и тазова хирургия на МБАЛ Вита; Национална генетична лаборатория.
Освен очевидния превес на частни лечебни заведения, няма по какъв начин да не ни направи усещане, че измежду посочените клиники и лечебни заведения няма нито една, която предпочитано да се занимава с лекуване на деца с онкологични болести. Вероятно и в бъдеще ще се разчита на самоинициативата на родителите да търсят благоприятни условия за лекуване най-вече в чужбина, финансирано с дарителски акции, заради оскъдните благоприятни условия за възнаграждение от НЗОК.
Учудва също и наличието като " водещ онкологичен център " на Отделението по оперативна и тазова хирургия към болница Вита. Ако погледнем данните за заплащанията за онколечение на НЗОК през 2021 ще забележим, че болничното заведение не попада измежду първите 40, което значи, че надалеч не е водещ център. Всъщност измежду тези данни липсва и Александровска болница.
Друго, което се набива на очи, е цялостното неявяване на лечебни заведения отвън страната в тази така наречен управителен център. Отсъствието им е необичайно, поради данните от към този момент цитирания лист, съгласно които след Аджибадем Сити Клиник, по брой лекувани пациенти се подреждат комплексните онкологични центрове в Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора да вземем за пример. Може би презумпцията за избор единствено на столични лечебни заведения и клиники е, че всички се намират наоколо и по-лесно ще могат да координират дейностите си, въпреки че надали ще можем да убедим в това експертите отвън София. Всъщност пред броя лекувани онкопациенти в упоменатите центрове (а и не само) бледнее даже ВМА.
С оглед на " сложността на плана и нуждата от дейно ръководство на този изчерпателен център и непрекъснато следене на резултатите " се предлага да се назначи програмен шеф с " най-малко 7 годишен мандат ", който да управлява центъра, да следи обособените структури, да прибавя, отстранява и подменя някои от звената съгласно представянето им. Да взема решения за разпределянето на средствата по бюджета на плана. С една дума - той ще държи и парите, и контрола.
И тук идва идващият любопитен миг - за програмен шеф е препоръчан проф. доктор Асен Дудов, началникът на Клиниката по здравна онкология в Аджибадем Сити Клиник. Едва ли някой може да оспори професионалните качества на проф. Дудов, само че неизвестно за какво не прави усещане очевидният спор на ползи - шефът ще разпределя средства към национална онкологична мрежа, част от която е ръководена от него клиника. Да не приказваме, че клиниката е включена във " всеобхватния онкологичен център ".
Всъщност философията на този огромен европейски план е да се основат центрове за сложна онкологична грижа. Какво значи това? Пациентът, който има избрани недоволства, да може в един център да бъде диагностициран и лекуван - хирургично, с лъчетерапия, с химиотерапия или каквито и да било други лечения. На същото място да му бъдат препоръчани палиативни грижи - това са тези грижи, които доста могат да облекчат всекидневието на раковоболния човек, тъй като се занимават с всички неприятни и мъчителни странични резултати от лекуването.
Човеколюбиво е замислено в европейският проект, тъй като да си с онкозаболяване е задоволително травматично, с цел да се постанова да обикаляш страната за един или различен стадий от лекуването си.
Точно този миг на сложна грижа в нашия план е по-скоро скициран, в сравнение с уточнен. В него се позволява опцията, в случай че една болница не може да ти организира лъчетерапията след отстраняването на тумора, да подписа контракт с друга, може и на другия завършек на страната, която да го реализира.
Всъщност към момента не е ясно къде ще са нашите " съвсем сложни " центрове, защото такава информация в черновата липсва, допуска се, че до края на юни ще има някаква конкретика. Малко ни остава да чакаме.
Да загатваме ли думата " предварителна защита ", тя е съвсем толкоз празна от наличие у нас, колкото и думата " народна власт ". На предварителната защита са отдадени задоволително доста страници в плана, липсва конкретика, с изключение на в частта за скринингите, които се предлага да влязат като наложителен детайл - например скринингът за рак на дебелото черво, който сякаш най-лесно и на ниска цена може да бъде прибавен.
Останалото са положителни планове за битка с тютюнопушенето, използването на алкохол, нездравословните храни и излъчвания и така нататък в този порядък. Озадачаващо е обаче, че съгласно противораковия ни проект дейностите по предварителната защита би трябвало да стартират да се реализират от 2023 година, до момента в който обвързваните с лечебната активност би трябвало да започват още от тази година. Вероятно има някаква здравна логичност - първо да осигурим лекуването, след това ще мислим за диагностика и предварителна защита, само че не ни дава мира мисълта, че парите, които чакаме да получим по европроекта и като финансиране от Министерство на здравеопазването, ще отидат най-вече за инсталация и скъпоструващо лекуване. Всъщност те и в този момент отиват там. И макар големите средства - над 708 млн. лева са изплатени от Касата за 2021 година за онколекарства (около 500 млн. лева след отстъпките) смъртността измежду онкоболните пораства.
В противораковия проект също по този начин се залага на построяването на Национален раков указател, с подрегистри, като част от Националната здравно-информационна система. Това сякаш е най-амбициозната част от проекта, доколкото за реализацията ѝ ще се разчита на " Информационно обслужване ". Опитът с е-рецептите, е-направленията е сладкодумен, да не приказваме, че е-досието към момента е фантазия. В този смисъл всички упоритости за скорошна цифровизация на онкосектора са по-скоро фантастика.
Всъщност има един раздел в противораковия проект, в който има повече конкретика - това е частта с палиативните грижи за пациентите с рак. В нея има даже оферти за законодателни промени, които да улеснят достъпа до медикаменти против болката да вземем за пример. Но палиативните грижи не са атрактивни - клиничните пътеки са евтини. Евтин е и морфинът, който липсва на пазара, тъй като е по-изгодно да внасяш молекули за десетки (и стотици) хиляди левове, в сравнение с морфин за 15 лева опаковката.
Иначе, съдейки по документите и декларираните планове, главната ни грижа е пациентът. Но можем ли да твърдим, че той е в центъра на медицинските грижи у нас, в случай че му е отнета изконната нужда - да не изпитва болежка?
Изобщо тематиката е неизчерпаема. Ясно е едно - задават се пари за онкология от Европа и е доста значимо те да стигнат до пациента.
Защо този проект е значим - тъй като Европейската комисия възнамерява да влага 4 милиарда евро за битка с онкологичните болести в Европейски Съюз и от това по какъв начин ние ще защитим проекта си зависи каква част от тези милиарди ще бъде ориентирана към България. Тези средства ще бъдат разпределяни през интервала 2022 - 2027 година ( у нас поради закъснението, може да се случи по-късно).
На пръв взор (има смисъл и от по-подробно разглеждане) в нашия план вършат усещане няколко неща.
Първо, на никое място не са посочени съответните средства, които ще са нужни за реализирането му, нито пък е ясно кой ще получава тези средства.
Второ, като начална стъпка за реализирането на проекта се планува построяването на Национална мрежа за онкологичен надзор, която както допуска и името ѝ, ще реализира управлението и контрола по стъпките, планувани в противораковия проект. Според презентацията тази мрежа ще включва водещите онкологични центрове в страната. И тук става малко по-интересно. Тези водещи центрове са: Клиника по Медицинска онкология на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Лъчелечение на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Нуклеарна медицина на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Образна диагностика на Аджибадем Сити Клиник; Клиника по Обща и клинична патология на Александровска болница; Хирургични клиники на ВМА; Отделение по Оперативна гинекология и тазова хирургия на МБАЛ Вита; Национална генетична лаборатория.
Освен очевидния превес на частни лечебни заведения, няма по какъв начин да не ни направи усещане, че измежду посочените клиники и лечебни заведения няма нито една, която предпочитано да се занимава с лекуване на деца с онкологични болести. Вероятно и в бъдеще ще се разчита на самоинициативата на родителите да търсят благоприятни условия за лекуване най-вече в чужбина, финансирано с дарителски акции, заради оскъдните благоприятни условия за възнаграждение от НЗОК.
Учудва също и наличието като " водещ онкологичен център " на Отделението по оперативна и тазова хирургия към болница Вита. Ако погледнем данните за заплащанията за онколечение на НЗОК през 2021 ще забележим, че болничното заведение не попада измежду първите 40, което значи, че надалеч не е водещ център. Всъщност измежду тези данни липсва и Александровска болница.
Друго, което се набива на очи, е цялостното неявяване на лечебни заведения отвън страната в тази така наречен управителен център. Отсъствието им е необичайно, поради данните от към този момент цитирания лист, съгласно които след Аджибадем Сити Клиник, по брой лекувани пациенти се подреждат комплексните онкологични центрове в Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора да вземем за пример. Може би презумпцията за избор единствено на столични лечебни заведения и клиники е, че всички се намират наоколо и по-лесно ще могат да координират дейностите си, въпреки че надали ще можем да убедим в това експертите отвън София. Всъщност пред броя лекувани онкопациенти в упоменатите центрове (а и не само) бледнее даже ВМА.
С оглед на " сложността на плана и нуждата от дейно ръководство на този изчерпателен център и непрекъснато следене на резултатите " се предлага да се назначи програмен шеф с " най-малко 7 годишен мандат ", който да управлява центъра, да следи обособените структури, да прибавя, отстранява и подменя някои от звената съгласно представянето им. Да взема решения за разпределянето на средствата по бюджета на плана. С една дума - той ще държи и парите, и контрола.
И тук идва идващият любопитен миг - за програмен шеф е препоръчан проф. доктор Асен Дудов, началникът на Клиниката по здравна онкология в Аджибадем Сити Клиник. Едва ли някой може да оспори професионалните качества на проф. Дудов, само че неизвестно за какво не прави усещане очевидният спор на ползи - шефът ще разпределя средства към национална онкологична мрежа, част от която е ръководена от него клиника. Да не приказваме, че клиниката е включена във " всеобхватния онкологичен център ".
Всъщност философията на този огромен европейски план е да се основат центрове за сложна онкологична грижа. Какво значи това? Пациентът, който има избрани недоволства, да може в един център да бъде диагностициран и лекуван - хирургично, с лъчетерапия, с химиотерапия или каквито и да било други лечения. На същото място да му бъдат препоръчани палиативни грижи - това са тези грижи, които доста могат да облекчат всекидневието на раковоболния човек, тъй като се занимават с всички неприятни и мъчителни странични резултати от лекуването.
Човеколюбиво е замислено в европейският проект, тъй като да си с онкозаболяване е задоволително травматично, с цел да се постанова да обикаляш страната за един или различен стадий от лекуването си.
Точно този миг на сложна грижа в нашия план е по-скоро скициран, в сравнение с уточнен. В него се позволява опцията, в случай че една болница не може да ти организира лъчетерапията след отстраняването на тумора, да подписа контракт с друга, може и на другия завършек на страната, която да го реализира.
Всъщност към момента не е ясно къде ще са нашите " съвсем сложни " центрове, защото такава информация в черновата липсва, допуска се, че до края на юни ще има някаква конкретика. Малко ни остава да чакаме.
Да загатваме ли думата " предварителна защита ", тя е съвсем толкоз празна от наличие у нас, колкото и думата " народна власт ". На предварителната защита са отдадени задоволително доста страници в плана, липсва конкретика, с изключение на в частта за скринингите, които се предлага да влязат като наложителен детайл - например скринингът за рак на дебелото черво, който сякаш най-лесно и на ниска цена може да бъде прибавен.
Останалото са положителни планове за битка с тютюнопушенето, използването на алкохол, нездравословните храни и излъчвания и така нататък в този порядък. Озадачаващо е обаче, че съгласно противораковия ни проект дейностите по предварителната защита би трябвало да стартират да се реализират от 2023 година, до момента в който обвързваните с лечебната активност би трябвало да започват още от тази година. Вероятно има някаква здравна логичност - първо да осигурим лекуването, след това ще мислим за диагностика и предварителна защита, само че не ни дава мира мисълта, че парите, които чакаме да получим по европроекта и като финансиране от Министерство на здравеопазването, ще отидат най-вече за инсталация и скъпоструващо лекуване. Всъщност те и в този момент отиват там. И макар големите средства - над 708 млн. лева са изплатени от Касата за 2021 година за онколекарства (около 500 млн. лева след отстъпките) смъртността измежду онкоболните пораства.
В противораковия проект също по този начин се залага на построяването на Национален раков указател, с подрегистри, като част от Националната здравно-информационна система. Това сякаш е най-амбициозната част от проекта, доколкото за реализацията ѝ ще се разчита на " Информационно обслужване ". Опитът с е-рецептите, е-направленията е сладкодумен, да не приказваме, че е-досието към момента е фантазия. В този смисъл всички упоритости за скорошна цифровизация на онкосектора са по-скоро фантастика.
Всъщност има един раздел в противораковия проект, в който има повече конкретика - това е частта с палиативните грижи за пациентите с рак. В нея има даже оферти за законодателни промени, които да улеснят достъпа до медикаменти против болката да вземем за пример. Но палиативните грижи не са атрактивни - клиничните пътеки са евтини. Евтин е и морфинът, който липсва на пазара, тъй като е по-изгодно да внасяш молекули за десетки (и стотици) хиляди левове, в сравнение с морфин за 15 лева опаковката.
Иначе, съдейки по документите и декларираните планове, главната ни грижа е пациентът. Но можем ли да твърдим, че той е в центъра на медицинските грижи у нас, в случай че му е отнета изконната нужда - да не изпитва болежка?
Изобщо тематиката е неизчерпаема. Ясно е едно - задават се пари за онкология от Европа и е доста значимо те да стигнат до пациента.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ