ВиК оставя Беломорски на септични ями
Година откакто бяха положени 300-те метра асфалт за един милион, в квартал Беломорски още вървят с кърпи и маски на лицата. Причината? Асфалтираната права е единствено до спирката, а оттова нататък „ кучета ги яли ”. Бордюрите на обръщалото на автобусите към този момент са разрушени. В стъклата на спирката зее дупка, а до нея при дъжд се разстила мочур. Пред входа на най-близката къща е подредена дребна укрепление от торби с пясък. Живеещите измежду прахоляка и локвите се чудят по кое време най-сетне ще станат част от града. В края на втората декада от 21. век те още са септични ями, забравени от общината и локалното ВиК.
Къщата с барикадата от пясък е на патриарха на квартала - 84-годишния дядо Ичко Симидчиев. Роден е тук, само че не помни махалата да се е наводнявала по този начин, както след полагането на асфалта пред дома. „ При най-малкия дъжд всички мръсотии се стичат в нашия двор! При пороя от 2 юни внукът ми се обади: Спасявай двора! И аз - на 84 години, започнах да нареждам стени от бетонни тухли и да хвърлям пясък против водата ”, споделя Ичката. Оттогава взима следобедната си сънливост с лопатата на разположение.
На улицата има няколко дъждарки, които са надалеч от вкъщи му. Кварталът няма канализация и няколко комшии
се изхитрили да си вържат мръсните води с шахтите.
Като завали, дворът на Ичко става торище. В плана за 300 метра асфалт за милион не са планувани тръби за противоположни води. А дворът на Ичката е прекрасен -на централно място се извисяват 4 бананови дървета. Според стареца изводът е един: Всичко е правено калпаво!
Бившата касиерка в пощата Цветанка Георгиева напомня, че хората тук порастват и остаряват с плановете за асфалт и канализация. „ Аз съм от 9-годишна тук. За това време нищо не е направено! През 2007 година щяха да отчуждават по 3 метра от дворовете ни, с цел да вършат 11-метрова улица, която да свързва Кукленско и Коматевско шосе. Нищо не стана, а планът отпадна заради отминалост ”, напомня Цветанка. След това пристигнал този на сегашната администрация. Казали, че първо ще оправят улицата до обръщалото на спирката, а след това щели да го продължат. И нещата спрели до такава степен. Улицата е общинска, само че по-нататък се разклонява и
част от нея попада в рамките на община „ Родопи ”.
„ Постоянно дишаме прахуляк, а когато вали, газим в локви до коляно. Живеем със септични ями. Сега стартира недоволство сами да си съберем пари и да довършим улицата ”, споделя дамата.
Смята, че няма смисъл от това, тъй като отново ще са без канализация - Южният колектор, който ще излезе 80 милиона лв., е все по този начин надалеч от реализация. Миналата година двама братя, които живеят в квартала, почнали да събират по 100-150 лв. от къща, с цел да нахвърлят трошляк в дълбоките дупки и да го минат с валяк. Днес обаче няма и помен от тези кръпки на отчаянието.
С изключение на районния кмет Борислав Инчев, хората са виждали политици в навечерието на предишните локални избори и за рязането на лентата на частичния ремонт. Знаят, че отново се задават избори, и чакат претендентите за властта да ги навестят с някоя окуражителна дума. Но към този момент не имат вяра на обещанията им.
Къщата с барикадата от пясък е на патриарха на квартала - 84-годишния дядо Ичко Симидчиев. Роден е тук, само че не помни махалата да се е наводнявала по този начин, както след полагането на асфалта пред дома. „ При най-малкия дъжд всички мръсотии се стичат в нашия двор! При пороя от 2 юни внукът ми се обади: Спасявай двора! И аз - на 84 години, започнах да нареждам стени от бетонни тухли и да хвърлям пясък против водата ”, споделя Ичката. Оттогава взима следобедната си сънливост с лопатата на разположение.
На улицата има няколко дъждарки, които са надалеч от вкъщи му. Кварталът няма канализация и няколко комшии
се изхитрили да си вържат мръсните води с шахтите.
Като завали, дворът на Ичко става торище. В плана за 300 метра асфалт за милион не са планувани тръби за противоположни води. А дворът на Ичката е прекрасен -на централно място се извисяват 4 бананови дървета. Според стареца изводът е един: Всичко е правено калпаво!
Бившата касиерка в пощата Цветанка Георгиева напомня, че хората тук порастват и остаряват с плановете за асфалт и канализация. „ Аз съм от 9-годишна тук. За това време нищо не е направено! През 2007 година щяха да отчуждават по 3 метра от дворовете ни, с цел да вършат 11-метрова улица, която да свързва Кукленско и Коматевско шосе. Нищо не стана, а планът отпадна заради отминалост ”, напомня Цветанка. След това пристигнал този на сегашната администрация. Казали, че първо ще оправят улицата до обръщалото на спирката, а след това щели да го продължат. И нещата спрели до такава степен. Улицата е общинска, само че по-нататък се разклонява и
част от нея попада в рамките на община „ Родопи ”.
„ Постоянно дишаме прахуляк, а когато вали, газим в локви до коляно. Живеем със септични ями. Сега стартира недоволство сами да си съберем пари и да довършим улицата ”, споделя дамата.
Смята, че няма смисъл от това, тъй като отново ще са без канализация - Южният колектор, който ще излезе 80 милиона лв., е все по този начин надалеч от реализация. Миналата година двама братя, които живеят в квартала, почнали да събират по 100-150 лв. от къща, с цел да нахвърлят трошляк в дълбоките дупки и да го минат с валяк. Днес обаче няма и помен от тези кръпки на отчаянието.
С изключение на районния кмет Борислав Инчев, хората са виждали политици в навечерието на предишните локални избори и за рязането на лентата на частичния ремонт. Знаят, че отново се задават избори, и чакат претендентите за властта да ги навестят с някоя окуражителна дума. Но към този момент не имат вяра на обещанията им.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ