България ще продължи да помага на Украйна във войната срещу Русия
Година и половина измина от началото на войната на Русия против Украйна. Първоначално Киев трябваше да бъде високомерен единствено за дни, а съветските войски трябваше безпроблемно да завладяват стратегическите украински бази и с това да унищожат отбранителните качества на своя комшия. Това обаче не се случи. Киев удържа своите позиции, а страната получи поддръжка от цяла Западна Европа и Съединени американски щати, с цел да продължи военните дейности.
Разбира се, тематиката за това би трябвало ли България да оказва помощ на Украйна, или не се трансформира в нова разграничителна линия за обществото. Една част твърдо отстояват позицията, че България би трябвало да резервира неутралитет непременно, до момента в който друга, че безвъзмездната помощ не би трябвало да стопира.
Така в края на 2022 година Народното събрание задължи Министерския съвет да изпрати помощ към черноморската страна. Това предизвика голям брой мнения от страна както на представители на законодателната власт, по този начин и на изпълнителната. България по това време бе ръководена от служебния кабинет на Гълъб Донев, който следваше заложената от президента политика за невмешателство в спора. Според президента и неговата администрация присъединяване на страната ни, даже под формата единствено на помощ за украинския фронт, слага под опасност националната сигурност.
Радев неколкократно показваше позицията, че България би трябвало да спре подпомагането на Украйна и даже сложи изискване пред европейските сътрудници да дават ясна информация за това дали снаряди, създадени в България, няма да бъдат предоставени на украинците.
Така след първия транш, страната ни не даваше явен отговор на интернационално равнище по какъв начин ще действа в обстановката на разрастване на бойните дейности. Европейски Съюз приготви обща самодейност за закупуване на снаряди на стойност за към 2 милиарда евро. Служебният кабинет на Гълъб Донев отхвърли да се включи.
В началото на юни обаче двете най-големи политически сили в страната съумяха да излъчат постоянно държавно управление. Служебният кабинет сложи като един от главните си цели задълбочаването на помощта към Украйна и с това даде явен знак за отношението си по отношение на протичащото се на другия бряг на Черно море.
Кабинетът на Николай Денков, единствено три седмици след встъпването си, съобщи, че ще изпрати втори транш военна помощ. Новият боен министър припозна като опасност за националната сигурност на страната не заемането на страна в спора, а пасивността. Така при започване на тази седмица държавното управление утвърди втори пакет военна помощ.
Съдържанието е поверително. Информацията, която Министерството на защитата популяризира, е, че вторият транш е еднакъв на първия и в него не са включени танкове или авиация. Стана ясно и че страната ще се причисли към самодейността за на Европейския съюз за обезпечаване на 1 млн. снаряда и боеприпаса към Украйна.
България към момента не може да изпраща 155 мм снаряди, защото няма такава линия на произвеждане, само че Тагарев увери, че с европейско финансиране военно-промишлените комплекси може да започват производството. Така страната ни би могла да се включи към общо 15-те компании, които биха могли да обезпечат този вид снаряди за украинския фронт.
Ясно бе и декларирано, че нито един български боен няма да бъде пращан на фронта, каквито дълго време бяха спекулациите в публичните среди. Това, което обаче ще направи България, е да даде опция на до 60 военнослужещи лица от украинската войска да се приготвят на територията на страната.
Така, преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс, България изпраща своя втори пакет военна помощ. Ясно бе очебийно, че решението на Народното събрание от предишния декември не дава период за това какъв брой помощ може да бъде изпращана и през какъв интервал от време. Министърът увери обаче, че вторият транш ще бъде изпращан в продължение на месеци заради логистични аргументи.
В края на предходната седмица Николай Денков направи взаимно изказване с генералния секретар на НАТО Йанс Столтенберг, на което увери, че Източния фланг на Сверноатлантическия пакт става все по-голям.
Предстои да стане ясно какви ще бъдат политиките на НАТО, които ще бъдат разисквани и признати на срещата на върха в литовската столица. Към този миг обаче прозападния курс на страната ни наподобява обезпечен, а задълбочаването на поддръжката на страната ни към Украйна главен приоритет на постоянната власт.
Разбира се, тематиката за това би трябвало ли България да оказва помощ на Украйна, или не се трансформира в нова разграничителна линия за обществото. Една част твърдо отстояват позицията, че България би трябвало да резервира неутралитет непременно, до момента в който друга, че безвъзмездната помощ не би трябвало да стопира.
Така в края на 2022 година Народното събрание задължи Министерския съвет да изпрати помощ към черноморската страна. Това предизвика голям брой мнения от страна както на представители на законодателната власт, по този начин и на изпълнителната. България по това време бе ръководена от служебния кабинет на Гълъб Донев, който следваше заложената от президента политика за невмешателство в спора. Според президента и неговата администрация присъединяване на страната ни, даже под формата единствено на помощ за украинския фронт, слага под опасност националната сигурност.
Радев неколкократно показваше позицията, че България би трябвало да спре подпомагането на Украйна и даже сложи изискване пред европейските сътрудници да дават ясна информация за това дали снаряди, създадени в България, няма да бъдат предоставени на украинците.
Така след първия транш, страната ни не даваше явен отговор на интернационално равнище по какъв начин ще действа в обстановката на разрастване на бойните дейности. Европейски Съюз приготви обща самодейност за закупуване на снаряди на стойност за към 2 милиарда евро. Служебният кабинет на Гълъб Донев отхвърли да се включи.
В началото на юни обаче двете най-големи политически сили в страната съумяха да излъчат постоянно държавно управление. Служебният кабинет сложи като един от главните си цели задълбочаването на помощта към Украйна и с това даде явен знак за отношението си по отношение на протичащото се на другия бряг на Черно море.
Кабинетът на Николай Денков, единствено три седмици след встъпването си, съобщи, че ще изпрати втори транш военна помощ. Новият боен министър припозна като опасност за националната сигурност на страната не заемането на страна в спора, а пасивността. Така при започване на тази седмица държавното управление утвърди втори пакет военна помощ.
Съдържанието е поверително. Информацията, която Министерството на защитата популяризира, е, че вторият транш е еднакъв на първия и в него не са включени танкове или авиация. Стана ясно и че страната ще се причисли към самодейността за на Европейския съюз за обезпечаване на 1 млн. снаряда и боеприпаса към Украйна.
България към момента не може да изпраща 155 мм снаряди, защото няма такава линия на произвеждане, само че Тагарев увери, че с европейско финансиране военно-промишлените комплекси може да започват производството. Така страната ни би могла да се включи към общо 15-те компании, които биха могли да обезпечат този вид снаряди за украинския фронт.
Ясно бе и декларирано, че нито един български боен няма да бъде пращан на фронта, каквито дълго време бяха спекулациите в публичните среди. Това, което обаче ще направи България, е да даде опция на до 60 военнослужещи лица от украинската войска да се приготвят на територията на страната.
Така, преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс, България изпраща своя втори пакет военна помощ. Ясно бе очебийно, че решението на Народното събрание от предишния декември не дава период за това какъв брой помощ може да бъде изпращана и през какъв интервал от време. Министърът увери обаче, че вторият транш ще бъде изпращан в продължение на месеци заради логистични аргументи.
В края на предходната седмица Николай Денков направи взаимно изказване с генералния секретар на НАТО Йанс Столтенберг, на което увери, че Източния фланг на Сверноатлантическия пакт става все по-голям.
Предстои да стане ясно какви ще бъдат политиките на НАТО, които ще бъдат разисквани и признати на срещата на върха в литовската столица. Към този миг обаче прозападния курс на страната ни наподобява обезпечен, а задълбочаването на поддръжката на страната ни към Украйна главен приоритет на постоянната власт.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ