Как работи администрацията: Дядо Митко не можа да си...
Година и половина 87-годишен пловдивчанин се пробва да продаде на страната горите си, които не може да обгрижва, възползвайки се от дадената от самата нея опция. Обиколил институции в Пловдив, Пазарджик, Септември и Смолян, самичък търсил метод да калкулира цената на парцела си и най-после се оказал дисквалифициран от процедурите, без въобще да бъде известен. Администрацията не работи, а пречи, съгласява се в края на сагата си Димитър Малинов с премиера Бойко Борисов. Чувствам се потиснат и измамен, споделя мъжът, който е претърпял инсулт и с парите от продажбата възнамерявал да си помогне за медикаментите и възобновяване.
Одисеята на дядо Митко почнала през април предходната година, когато инцидентно прочел, че Министерски съвет е дал своя вот пари за изкупуване на гори от частни стопани, които не могат да се грижат за тях. Тъкмо за мен, помислил си пенсионерът, който живее в Пловдив, само че е роден в Пазарджишкия край и има в община Септември 2 дка наследствена борова гора.
Първо отишъл в Горското стопанство в Пазарджик, откъдето удостоверили, че има такава инструкция, само че още не е спуснат регламентът. Посъветвали пловдивчанина, до момента в който това стане, да стартира да комплектува документите и да си извади схема на гората. За да се достави с този документ, Димитър Малинов се сграбчил да иде и до Септември. Като се видял подготвен, отишъл да се поинтересува в тукашната Регионална дирекция по горите, откъдето пък му споделили, че писмото е пристигнало, само че още не са се събирали шефовете на службите, с цел да се стиковат по осъществяването му, да изчака седмица и да подава документите.
Дядо Митко почтително изтраял 7 дни, поставил книжата в найлонова торба и отново се качил на автобуса за Пазарджик. Там пенсионерът се оказал първият, който се е заел да се възползва от дадената опция. Взеха ми документите, без един, който също носех със себе си, твърди мъжът. И " досието” на гората му потеглило към Южноцентрално държавно дружество в Смолян, което изкупува терените. Срокът изминал на 20 септември предходната година, а през ноември комисия се събрала да прегледа постъпилите папки. Моята се оказала нередовна, само че не съм схванал, гневи се дядо Митко. Никой не му се обадил, че липсва една бланка, с цел да я добави и да се върне в процедурата. Поради пропуща бил отхвърлен от нея.
Междувременно, като се закучили нещата, той отишъл отново в Регионалната дирекция по горите да пита до каква степен е стигнала работата. Процедурата завърши, отвърнали му оттова и отново го пратили в Пазарджик да се поинтересува съответно за своя случай. Дядо Митко отново поел натам, където удостоверили, че е отхвърлен поради липса на един документ, от Пазарджик имало още един отритнат.
Като не могли да го посъветват какво да прави, Димитър Малинов се качил на рейса за Смолян и - право в предприятието, което изкупува горите. „ Дойде една жена с директория и ми даде бележка”, споделя препатилият мъж. На хартийката, която вади от джоба, написа: „ Към скицата за поземления парцел би трябвало да има и партида за имота”. Юрисконсултът, с който пенсионерът се срещнал, не знаел дали ще има втора процедура за изкупуване на гори и дал инструкции на притежателя да звъни всеки месец след дата 15. От декември предходната година в средата на всеки месец дядо Митко звъни в Смолян. И по този начин 10 месеца подред. „ Вече не мога да търпя”, признал последния път мъжът. А служителката насреща му обяснила, че предприятието е подвластно от отпуснатия бюджет и единствено министърът може да каже дали дядо Митко ще го огрее. „ Той оглавява принципала”, рекла дамата и пловдивчанинът се зачудил какво е принципал, само че не могъл нищо да отвърне.
Едните не прикрепили един от документите, другите пък не са ме уведомили, че би трябвало да дам и него - ето къде е немарливостта, не може да преглътне Димитър Малинов. Отишъл отново в Горското в Пазарджик да търси сметка за какво оттова не са пратили цялостния комплект. Една от служителките му влезнала в състояние и му го подготвила. Чак тогава мъжът го сравнил с една от своите бланки и открил, че в действителност го е имал от самото начало, само че въпросната извадка от горскостопанския проект не е била прикрепена от служителите. Направена е грешката, само че би трябвало да има метод да се поправи, не губи вяра дядо Митко.
КАРЕ:
Като ходил по другите инстанции, дядо Митко се поинтересувал какъв брой пари може да вземе от гората си. Казвали му да си откри оценител, до момента в който един чиновник най-после го съжалил, бръкнал в компютъра си в някакви таблици и му рекъл, че действителната цена на неговите борове със земята под тях е сред 2800 и 3000 лв.. Мъжът непретенциозно изискал 2500 лева „ Значи, знаят. Просто някой би трябвало да пусне машината. За тях всичко може да се уреди по електронната поща, а аз съм дъртак на 87 година, може ли да ме мотаят по този начин?!”, не може да се помири той.
Одисеята на дядо Митко почнала през април предходната година, когато инцидентно прочел, че Министерски съвет е дал своя вот пари за изкупуване на гори от частни стопани, които не могат да се грижат за тях. Тъкмо за мен, помислил си пенсионерът, който живее в Пловдив, само че е роден в Пазарджишкия край и има в община Септември 2 дка наследствена борова гора.
Първо отишъл в Горското стопанство в Пазарджик, откъдето удостоверили, че има такава инструкция, само че още не е спуснат регламентът. Посъветвали пловдивчанина, до момента в който това стане, да стартира да комплектува документите и да си извади схема на гората. За да се достави с този документ, Димитър Малинов се сграбчил да иде и до Септември. Като се видял подготвен, отишъл да се поинтересува в тукашната Регионална дирекция по горите, откъдето пък му споделили, че писмото е пристигнало, само че още не са се събирали шефовете на службите, с цел да се стиковат по осъществяването му, да изчака седмица и да подава документите.
Дядо Митко почтително изтраял 7 дни, поставил книжата в найлонова торба и отново се качил на автобуса за Пазарджик. Там пенсионерът се оказал първият, който се е заел да се възползва от дадената опция. Взеха ми документите, без един, който също носех със себе си, твърди мъжът. И " досието” на гората му потеглило към Южноцентрално държавно дружество в Смолян, което изкупува терените. Срокът изминал на 20 септември предходната година, а през ноември комисия се събрала да прегледа постъпилите папки. Моята се оказала нередовна, само че не съм схванал, гневи се дядо Митко. Никой не му се обадил, че липсва една бланка, с цел да я добави и да се върне в процедурата. Поради пропуща бил отхвърлен от нея.
Междувременно, като се закучили нещата, той отишъл отново в Регионалната дирекция по горите да пита до каква степен е стигнала работата. Процедурата завърши, отвърнали му оттова и отново го пратили в Пазарджик да се поинтересува съответно за своя случай. Дядо Митко отново поел натам, където удостоверили, че е отхвърлен поради липса на един документ, от Пазарджик имало още един отритнат.
Като не могли да го посъветват какво да прави, Димитър Малинов се качил на рейса за Смолян и - право в предприятието, което изкупува горите. „ Дойде една жена с директория и ми даде бележка”, споделя препатилият мъж. На хартийката, която вади от джоба, написа: „ Към скицата за поземления парцел би трябвало да има и партида за имота”. Юрисконсултът, с който пенсионерът се срещнал, не знаел дали ще има втора процедура за изкупуване на гори и дал инструкции на притежателя да звъни всеки месец след дата 15. От декември предходната година в средата на всеки месец дядо Митко звъни в Смолян. И по този начин 10 месеца подред. „ Вече не мога да търпя”, признал последния път мъжът. А служителката насреща му обяснила, че предприятието е подвластно от отпуснатия бюджет и единствено министърът може да каже дали дядо Митко ще го огрее. „ Той оглавява принципала”, рекла дамата и пловдивчанинът се зачудил какво е принципал, само че не могъл нищо да отвърне.
Едните не прикрепили един от документите, другите пък не са ме уведомили, че би трябвало да дам и него - ето къде е немарливостта, не може да преглътне Димитър Малинов. Отишъл отново в Горското в Пазарджик да търси сметка за какво оттова не са пратили цялостния комплект. Една от служителките му влезнала в състояние и му го подготвила. Чак тогава мъжът го сравнил с една от своите бланки и открил, че в действителност го е имал от самото начало, само че въпросната извадка от горскостопанския проект не е била прикрепена от служителите. Направена е грешката, само че би трябвало да има метод да се поправи, не губи вяра дядо Митко.
КАРЕ:
Като ходил по другите инстанции, дядо Митко се поинтересувал какъв брой пари може да вземе от гората си. Казвали му да си откри оценител, до момента в който един чиновник най-после го съжалил, бръкнал в компютъра си в някакви таблици и му рекъл, че действителната цена на неговите борове със земята под тях е сред 2800 и 3000 лв.. Мъжът непретенциозно изискал 2500 лева „ Значи, знаят. Просто някой би трябвало да пусне машината. За тях всичко може да се уреди по електронната поща, а аз съм дъртак на 87 година, може ли да ме мотаят по този начин?!”, не може да се помири той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ