Година без избори рядко е вълнуваща в политически план. Но

Година без избори рядко е вълнуваща в политически проект. Но през отминаващата се случиха значими събития, въпреки тя да протече с зараза, която засенчи всичко. Общият им знаменател бяха митингите против държавното управление на Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев. Вече е налице изчезнала до момента причина за радикални промени в политическия пейзаж у нас, т.е. за свалянето на Борисов от власт.
Протестите избухнаха през юли, само че още при започване на годината бяха
струпани съчки за огън
На 27 януари Иван Гешев прати запитване в Конституционния съд може ли да проверява президента за измяна. На 4 февруари Румен Радев сне доверието от държавното управление, обвинявайки го в корупция и некадърност да ръководи, явно в отговор прокурорската офанзива. Президентът не посмя да разгласи Борисов и Гешев за тандем. Но връзката сред тях не скри Васил Божков, също погнат от прокуратурата и оказал се в това време в Дубай. После Гешев се прицели в етажите под президента, насмете и други предприемачи, които не скриха, че той и министър председателят са едно.
Всички тези случки повлияха след това на митингите – първото събиране на множеството бе на 9 юли вечерта в отбрана на Радев от прокурорска хайка в президентството. Хората желаеха оставка и на премиера, и на основния прокурор – също считайки ги за едно. За ролята на Божков за разпалване на вълненията може да се съди индиректно. По-важното е, че неговият проблем стана емблема за
дейностите на властта като прям рекетьор –
закриля или погубва съгласно рентата, с която съответният предприемач се издължава.
Специално изявите на Радев бяха твърди любопитни. В негово лице Борисов за първи път през мандатите си получи институционален зложелател. Според българското държавно устройство институционален конкурент на премиера може да бъде или президентът, или основният прокурор. В предишното имахме спорове от двата типа (Никола Филчев – Иван Костов, Желю Желев – Филип Димитров и т.н.). Досега Борисов се радваше на прелестни връзки с шефовете на обвиняването и президентите, само че с Радев нещата се трансформираха. И въпреки президентските пълномощия да не разрешават освен това от показно размахан пестник, Борисов в никакъв случай до момента не бе нападнат от толкоз висока естрада. По-важното е, че
президентът стана и лакмус, и катализатор
на огромните процеси – в реториката му се огледа гневът и против Гешев, и против Борисов. Той съумя да сплоти несъбираемите досега въжделения на леви, десни, либерали, консерватори и така нататък До този миг министър председателят разделяше и владееше, само че Радев в умствен проект повлия за образуване на общ опозиционен фронт. С всяка негова дума против ГЕРБ рейтингът му скачаше стремглаво, което сподели, че публичната непоносимост по отношение на ръководството е голяма.
Самите митинги като темперамент на протичане ще останат вечно загадка на полето на публичността. Тъкмо избуяха, станаха многолюдни, атрактивни,
Борисов изплашен го удари го на молба пред икона...
И започнаха да стихват. Нито неточности на самозвани водачи, нито провокациите на властта посредством внедрени агитки могат да обяснят изпразването на площада. Ако няма втори проект и той не бъде оголен, нещата ще си останат все по този начин неразбираеми. Но най-близо до истината може би е описанието, което Иван Кръстев и Стивън Холмс дават в книгата си „ Имитация за демокрация”. То се отнася за Русия в края на 2011 година и първите месеци от 2012-а – хората потеглят на поход към Кремъл поради манипулираните избори и „ трампата” на върха (Владимир Путин се връща в президентството, откакто краткотрайно го бе преотстъпил на Дмитрий Медведев, който пък за премия ще е премиер); протестиращите от дълго време знаят, че страната е бащиния на водача, само че са гневни, тъй като по силата на неподписан публичен контракт всички се преструват, че не е бащиния. Изведнъж Путин стопира да се преструва. В отговор либерали, националисти, леви, десни излизат на улицата импулсивно, като прецакана страна по контракт. Също по този начин импулсивно се прибират у дома, тъй като в никакъв случай не са имали проект в главата. Май такива бяха и нещата у нас – без значение от персоналното им отношение към Радев, Божков и другите репресирани (буквално!), българите усетиха, че
Борисов е спрял да се преструва на демократ;
на цялото статукво му е писнало да се преструва. Българите излязоха непринудено и отново по този начин се прибраха, тъй като нямаха проект.
Протестите реализираха промяна на трима министри (на финансите Владислав Горанов, на стопанската система Емил Караниколов и на вътрешните работи Младен Маринов) и метаморфоза на кабинета, което бе слаба разтуха. За да издрапа до постоянния избор, Борисов тупа топката, в това число посредством заиграване с концепцията за Велико национално заседание. „ Търгува се с националния суверенитет в името на персонално политическо оцеляване”, бе споделил Радев на 4 февруари. През есента се разбра, че
министър председателят търгува и с конституцията
И въпреки този тотално свалил маската човек да не бе съборен, митингите приготвиха почвата за чисто техническата опция това да се случи на по-късен стадий. На освободения от стачкуващите редут се покатериха няколко обединения, без които различна на ГЕРБ управническа настройка не е допустима – „ Отровното трио” и Мая Манолова, „ Демократична България” (с много деен редом Христо Иванов) и партията на Слави Трифонов (не взе участие във вълненията, само че бе припозната като контрапункт на управляващите). Към този миг не е значимо дали и трите ще влязат в Народното събрание и ще се съюзят. Важното е, че най-малко единият сигурно ще успее със стабилен % (Трифонов). А след това самичък или с някои от тях ще оформи трети полюс край ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Именно този нов полюс е предпоставката за изхвърлянето на Борисов. Досега това не можеше да се случи – Българска социалистическа партия трябваше да разчита само на Движение за права и свободи, съюзът им бе обречен; националисти, „ Воля” и всевъзможни други са прекомерно дребни. С третия полюс нещата към този момент са вероятни – откакто самичък той сформира коалиция, или като прибавка към Българска социалистическа партия (според резултата). Разбира се, никой не знае няма ли някое лице на смяната да се окаже
по-голям артист от Борисов и му пристане
Към момента е значимо, че този полюс ще го има сигурно в идващия парламент и той може да играе против ГЕРБ. Тази теоретична опция е дребна, само че значима стъпка след 10-годишната тотална доминация на Борисов. Значението на митингите е, че те напомпаха с рейтинг обединенията от третия полюс и ги накараха да търсят доближаване.
2020 година донесе още две забавни политически събития. Корнелия Нинова се утвърди на лидерския пост в Българска социалистическа партия след доста кавги и директен избор. Цветан Цветанов пък учреди нова партия. Дали някогашният №2 в ГЕРБ играе против №1, или задачата е да се получи 2 + 1, занапред ще узнаем. Все още не е ясно и до каква степен вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия, водена от Сергей Станишев и Елена Йончева, ще успее със саботажа на Нинова.
Не бива да се не помни, че през 2021 година ще има и президентски избори. Всичко, което ще се случи на парламентарните и след тях, ще бъде съобразено с вота наесен. Засега е ясно, че за изхвърлянето на Борисов са налети основите, само че остава по-трудното – къщата да се построи.

Диян Божидаров, "Сега "