Годежът е старинен обичай в редица култури и народи. В

Годежът е древен бит в редица култури и нации. В актуалния съвременен и глобализиран свят обаче традициите ненавсякъде са това, което бяха. Годежът по-често е свързван с шеметни страсти, в сравнение с със смиреното свещенодействие на свещения съюз сред мъж и жена. И в случай че в предишното годежните ритуали са били сляпо спазвани, то през днешния ден съществува тъкмо противоположната наклонност – младите се пробват по всякакъв начин да разбият стандартите и се стремят да предложат брак по оптимално най-нестандартния, невиждан, невъобразим и даже екстравагантен метод.

Съществува обаче една традиция, която по един или различен метод има късмет да се резервира и в бъдеще. Става въпрос за традицията на коя тъкмо ръка и на кой пръст да се носи годежния пръстен. Тук незабавно би трябвало да създадем ангажимента, че не във всяка страна и просвета по света обичаят е еднакъв. Напротив, другите нации си имат свои разнообразни отзиви за това по какъв начин да се носи годежният пръстен.
Откъде произлиза символиката на годежния пръстен?
Годежният пръстен най-общо казано материализира началото на връзката сред мъж и жена. Според редица историци годежните традиции произлизат доста по-отдавна, в сравнение с си мислим. В началото даже те не са включвали никакви пръстени. Учените настояват, че има сведения за ритуала по обвързване сред мъж и жена още от праисторически времена. Тогава този съюз се е материализирал не с пръстен, а с елементарна шнур. Забележете, тя също се е поставяла от мъжа и също е била носена на пръста от дамата. В днешни дни обаче няма информация на коя ръка и на кой тъкмо пръст мъжът е сложил връвта на своята годеница.
Първите сведения за годежния пръстен

Те датират от времето на античните египтяни. Историците са на мнение, че точно тази цивилизация слага началото на традицията брак да се предлага от мъж и то с пръстен в ръка. Обичаят строго се е спазвал от всички – без значение от класа и принадлежност. Историците прецизират, че най-бедните мъже даже са дялкали пръстени от камък или дърво. Без значение от материала и модела на пръстена обаче, той постоянно се е поставял на безименния пръст на лявата ръка. Египтяните апропо си имат и действително пояснение за това. Според тях точно през този пръст минава женската вена на любовта. Тази вена се е наричала по този начин, тъй като стартира от безименния пръст и стига до сърцето. Египтяните са вярвали, че с пръстена вената се заключва, а любовта се затваря за който и да е различен идващ мъж за дамата. Интересно е, че слагането на годежния пръстен на безименния пръст на лявата ръка прецизно се съблюдава и в доста други страни по света. Как е допустимо обичаят да устои на времето и да оцелее и до ден сегашен? Историците си има свое пояснение и то апропо, е много разумно. Според тях по време на повсеместните войни на египтяните със западните нации се е провокирал взрив на смесените бракове. От там в доста цивилизации отвън рамките на Древен Египет се заражда и традицията.
Всъщност, не етноса, а религията дефинира пръста и ръката, на която да се сложи годежният пръстен
Всяка религиозна общественост е имала свои лични разбирания за този бит. Факт е обаче, че през днешния ден при някои от тях обичаят не се съблюдава толкоз прецизно. По предписание в източното православие годежният пръстен се слага на дясната ръка. Католиците пък настояват, че той би трябвало да се носи на лявата ръка. И в двата случая обаче пръстенът наложително се носи на безименния пръст. У нас, въпреки и да доминират източноправославни вярващи навсякъде пръстенът се приема да се поставя на лявата ръка. Същият е и казусът с Полша, до момента в който в страни като Англия и Съединените американски щати пръстенът се носи на дясната ръка, та въпреки и в тези страни да доминират протестантите. Що се касае до мюсюлманската вяра, при тях липсва каквато и да е традиция с носене на пръстен при годеж. Днес обаче в някои по-напредничави и възприели редица западни традиции ислямски страни се подаряват, като най-често те се слагат на дясната ръка. Типичен подобен случай е Турция, където забавното е, че пръстените не се дават от мъжете, а от най-близката двойка на двамата влюбени. Нещо повече – годежно украшение носят и двамата млади и се сервират с две панделки.
Не единствено в Турция има бит с два, а не с един годежен пръстен
Освен в Турция, има и други страни, в които и двамата млади се обвързват в заветен годеж посредством два пръстена. Такива са случаите в Аржентина и Швеция. Макар двете страни да нямат кой знае какво общо между тях, те споделят един и същи годежен бит. При тях пръстените се поставят от двамата млади незабавно, откакто си кажат да. Освен това, наложително е бижутата да са направени от благородни метали, по опция от злато.
Предложение за брак с друго украшение?

Да, това е изцяло обикновено и естествено за някои страни. В Бенгал дамата получава гривна, направена от желязо, когато мъжът предлага годеж. Има и едно племе Самбуру, живеещо в северните елементи на Кения, където вместо годежен пръстен, се дава огърлица, цялата декорирана с красиви мъниста. Интересно е, че дамите от Самбуру племето в никакъв случай не смъкват годежния си накит и остават с него до края на живота си.
А какво се случва с годежния пръстен в западните страни?
Обичаите и тук не са идентични. Съдбата на годежния пръстен и тук се разграничава според от съответната страна. У нас, в множеството случаи годежният пръстен се смъква, с цел да пристигна на негово място брачната халка. Не по този начин седят нещата в Ирландия, да вземем за пример, където има доста забавна традиция. Тя повелява годежният пръстен да е тъкмо избран като визия, а точно с основа във формата на сърце, в което има корона, поддържана от две ръце. Ирландките носят годежния си пръстен до сватбата с основата, гледаща нагоре, а в деня на сватбата, той се обръща и не се заменя с брачна халка. В Индия в деня на годежа се поставят пръстен на крайници и на ръката. Когато настъпи сватбения ден, дамата има право да смъкна пръстена на крайници си, само че този ръката би трябвало да носи цялостен живот. В някои страни годежният пръстен извършва ролята на брачната халка. Просто при бракосъчетанието се сменя ръката, само че която да се носи. Такъв е казусът с Чили, Аржентина и Швеция.

Повече за традициите и обичаите при годеж може да прочетете на