Александър Кьосев: Глупостите, които Вежди Рашидов изговори днес
Глупостите,които Вежди Рашидов изговори през днешния ден по време на предаването „ Денят стартира с Георги Любенов “ са доста, тук изреждам единствено най-главните:
1. „ Културата е каприз на лукса “ (повторено два пъти).
Би било добре Вежди Рашидов да прочете българската конституция и основополагащи европейски документи за културата, може и да разбере каква нелепост е споделил. Слава богу, малко след него проф. Атанас Семов в същото предавене на Любенов сподели противоположното: културата и образованието са в основата, в самия дух и традиция на българския народ: те са изконна полезност.
2. «Културната политика е поклонение и поддръжка на огромните създатели... Културните институции са основани поради тях».
Подобна концепция за културни поллитики значи, че индивидът е тотално неграмотен в региона, която би следвало да ръководи като министър или ръководител на парламентарна комисия. Тава съм коментирал го няколко пъти преди време, омръзна ми към този момент. По-лошото в тази ситуация е друго: под поддръжка на огромните създатели Вежди Рашидов подразбира поддръжка на художници и основно скулптори, които той персонално познава. Споменаването на огромни български писатели и композитори е за парлама, той стигна до Христо Стоянов и там и остана, явно се запъваше, не знаеше нито едно име на актуален български композитор. Вежди Рашидов не схваща нищо от музика, литература, кино, танц, спектакъл, обществено изкуство: той надали познава познава културната продукция на някой сериозен създател отвън гилдията на художниците и скулптурите. Да не приказваме за цялостното занемаряване на културни промишлености, цифрови платформи за просвета, списания, книгоиздаване, за развиване на публики, за читалища, библиотеки, културни организации и екипи, юношески култури, за локални културни инциативи и прочие
3. „ Идват заран в това предаване едни хора, които миришат на джибри “.
Това е казано за актьори и режисьори, които се повяват по малкия екран. С бруталния си бай-ганьовски език Вежди Рашидов основава опълчване и евентуален спор сред гилдиите, той непосредствено в ефир упрекна актьори и режисьори, че узурпирали медиите за сметка на художниците и основно – за сметка на скулпторите. Зад това в действителност личеше само „ засегнатост “, че той персонално не се появява ежедневно на екран.
4. В Червената къща, която трябваше да бъде музей на Андрей Николов, „ организираха някакви си диспути, и то – анти-български диспути “.
Кой си ти, Вежди Рашидов, да определяш дебатите в Червената къща като анти-български? Да не приказваме, че на един от тях не си участвал и нищо не знаеш за това, което Червената къща правеше. Да не споменаване и това, че хората, които сътвориха къщата за просвета и спор, ремонтираха Червената къща и че в действителност поддържаха в нея музей на Андрей Николов, какъвто в този момент няма.
5. „ Музейното дело е един бизнес, късат билети, машина за пари “. Като чуе такива неща, човек просто занемява.
Трудно е за толкоз малко време да кажеш толкоз нелепости. А те бяха и украсени от обичайна му мегаломанска дрънканица, която, както постоянно, басово и непрестанно, звучеше изпод,: „ Аз го направих този музей “… „ Аз го ремонтирах… „, „ Аз създадох…. “, „ Аз събрах наследството на Андрей Николов “, „ Аз… за един къс интервал, в който не бях министър “…..Аз последните години на четири международни биеналета съм бил и две първи награди имам…. “ Мале блага! Ама той си има вяра!
Този човек е скандал. Като непретенциозен участник в българската просвета още преди години съм отказал да бъде представляван от него. При неговата тотална непросветеност, при неговата грандомания и безсрамие, при неговото брутално незнание - кой и за какво го държи на този значим пост в парламентарната комисия? Как е допустимо той да бъде парламентарен представител на българската просвета! Срамно е, че има някои българските художници и скулптори, които доста добре го знаят какъв е, са склонни на всякакви колаборации с него, единствено тъй като гилдията им посредством него употребява някакви дребни привилегии.
1. „ Културата е каприз на лукса “ (повторено два пъти).
Би било добре Вежди Рашидов да прочете българската конституция и основополагащи европейски документи за културата, може и да разбере каква нелепост е споделил. Слава богу, малко след него проф. Атанас Семов в същото предавене на Любенов сподели противоположното: културата и образованието са в основата, в самия дух и традиция на българския народ: те са изконна полезност.
2. «Културната политика е поклонение и поддръжка на огромните създатели... Културните институции са основани поради тях».
Подобна концепция за културни поллитики значи, че индивидът е тотално неграмотен в региона, която би следвало да ръководи като министър или ръководител на парламентарна комисия. Тава съм коментирал го няколко пъти преди време, омръзна ми към този момент. По-лошото в тази ситуация е друго: под поддръжка на огромните създатели Вежди Рашидов подразбира поддръжка на художници и основно скулптори, които той персонално познава. Споменаването на огромни български писатели и композитори е за парлама, той стигна до Христо Стоянов и там и остана, явно се запъваше, не знаеше нито едно име на актуален български композитор. Вежди Рашидов не схваща нищо от музика, литература, кино, танц, спектакъл, обществено изкуство: той надали познава познава културната продукция на някой сериозен създател отвън гилдията на художниците и скулптурите. Да не приказваме за цялостното занемаряване на културни промишлености, цифрови платформи за просвета, списания, книгоиздаване, за развиване на публики, за читалища, библиотеки, културни организации и екипи, юношески култури, за локални културни инциативи и прочие
3. „ Идват заран в това предаване едни хора, които миришат на джибри “.
Това е казано за актьори и режисьори, които се повяват по малкия екран. С бруталния си бай-ганьовски език Вежди Рашидов основава опълчване и евентуален спор сред гилдиите, той непосредствено в ефир упрекна актьори и режисьори, че узурпирали медиите за сметка на художниците и основно – за сметка на скулпторите. Зад това в действителност личеше само „ засегнатост “, че той персонално не се появява ежедневно на екран.
4. В Червената къща, която трябваше да бъде музей на Андрей Николов, „ организираха някакви си диспути, и то – анти-български диспути “.
Кой си ти, Вежди Рашидов, да определяш дебатите в Червената къща като анти-български? Да не приказваме, че на един от тях не си участвал и нищо не знаеш за това, което Червената къща правеше. Да не споменаване и това, че хората, които сътвориха къщата за просвета и спор, ремонтираха Червената къща и че в действителност поддържаха в нея музей на Андрей Николов, какъвто в този момент няма.
5. „ Музейното дело е един бизнес, късат билети, машина за пари “. Като чуе такива неща, човек просто занемява.
Трудно е за толкоз малко време да кажеш толкоз нелепости. А те бяха и украсени от обичайна му мегаломанска дрънканица, която, както постоянно, басово и непрестанно, звучеше изпод,: „ Аз го направих този музей “… „ Аз го ремонтирах… „, „ Аз създадох…. “, „ Аз събрах наследството на Андрей Николов “, „ Аз… за един къс интервал, в който не бях министър “…..Аз последните години на четири международни биеналета съм бил и две първи награди имам…. “ Мале блага! Ама той си има вяра!
Този човек е скандал. Като непретенциозен участник в българската просвета още преди години съм отказал да бъде представляван от него. При неговата тотална непросветеност, при неговата грандомания и безсрамие, при неговото брутално незнание - кой и за какво го държи на този значим пост в парламентарната комисия? Как е допустимо той да бъде парламентарен представител на българската просвета! Срамно е, че има някои българските художници и скулптори, които доста добре го знаят какъв е, са склонни на всякакви колаборации с него, единствено тъй като гилдията им посредством него употребява някакви дребни привилегии.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ