Странният случай на Глория Рамирез – „токсичната дама“
Глория Рамирез (11.01.1963 – 19.02.1994) е майка на две деца от Ривърсайд, Калифорния. Тя е от мексикански генезис и е доброволец в начално учебно заведение.
Около 20:15 часа на 19.02.1994 година Глория, която страдала от рак, е призната в болничното заведение в Ривърсайд. Тя била извънредно объркана и имала затруднено дишане. Медицинският личен състав се пробва да я успокои, инжектирайки й диазепам и още няколко медикаменти. Когато излиза наяве, че Рамирез реагира зле на приложените лекарства, лекарите й вършат дефибрилация. В този миг няколко от медиците виждат мазна блестяща течност, покриваща тялото на Рамирез, както и мирис, наподобяващ този на чесъна, който съгласно тях идвал от устата на болната. Медицинската сестра Сюзън Кейн, която се пробвала да вземе кръв от Рамирез, усетила миризмата на амоняк, която се отделила по време на операцията.
Сестра Кейн подава спринцовката на сестра Джули Горчински, която вижда някакви цветни частици в кръвта на Рамирез. В този миг Сюзън Кейн припада и е изведена от стаята. Малко след нея и сестра Горчински стартира да се усеща зле. Оплаквайки се, че се усеща замаяна, тя също напуща болничната стая на Рамирез и малко по-късно тя също припада.
Морийн Уелч е третото здравно лице, което влиза в стаята на Глория, след което на болничния екип му е подредено да изведе безусловно всички пациенти отвън болничното заведение. 23 души от медицинския състав на болничното заведение се разболяват след идването на Рамирез, а 5 са приети в болница. В 20:50 часа, след 45-минутни опити за възстановяване на положението й, Глория Рамирез е оповестена за мъртва, като повода за гибелта е бъбречна непълнота. Тялото й е преместено в изолатор от двама души. Един от тях – Сали Балдерас стартира да се усеща зле и е приета в болница за 10 дни след преместването на тялото.
Ана Мария Осорио и Кърстен Валер са лекари към окръжния здравен отдел, които стартират да проверяват случая. Те интервюират 34 чиновници на болничното заведение, които са били в незабавното поделение на 19.02. Двете дами схващат, че всички, които са развили тежки признаци като загуба на схващане, зной и мускулни конвулсии, имали нещо общо между тях. Хората, които взели кръв на Рамирез и тези, които се намирали на 2 метра разстояние от болната, били в максимален риск. Осорио и Валер обаче разкрили друго любопитно нещо – всички, които били наранени от болната, били дами, а не мъже, по тази причина те сметнали, че става въпрос за всеобща нервност.
Сестра Горчински отхвърля да е била наранена от всеобща нервност, акцентирайки личния си медицински опит като доказателство. След случая с Рамирез тя прекарва 2 седмици в интензивното поделение с проблеми с дишането, развива хепатит и аваскуларна невроза. Нетърпелива да почисти името си, тя и сестра Сюзън Кейн завеждат дело против болничното заведение за 6 милиона $ и се свързват с националната лаборатория „ Лорънс Ливърмор “.
От лабораторията настояват, че Рамирез е употребила диметил сулфоксид за облекчение на болките си. Много консуматори на веществото оповестяват, че то има усет на чесън. Освен това то се продава под формата на гел, което изяснява мазното тяло на Рамирез. Електрическите удари, приложени по време на дефибрилацията, биха могли да трансфорат веществото в диметил сулфат – мощен токсичен газ, който би могъл да е причина за признаците на медицинските лица, работили с болната.
Два месеца след гибелта на Рамирез е направена аутопсия. Патологът е склонен с изказванията на лабораторията и не ги оспорва – повода за признаците у медицинските сестри и лекарите е диметил сулфоксидът. Десет седмици след гибелта си, Глория Рамирез е заровена без надгробна плоча в Ривърсайд.
