Март 2025 – вторият най-топъл в историята, рекордно високи температури в Европа и България
Глобалното стопляне продължава с цялостна мощ, сочат последните данни на Европейската работа за изменение на климата „ Коперник “. Март 2025 година е вторият най-топъл март, откогато се водят метеорологични наблюдения, със междинна температура на въздуха от 14,06 °C – с 0,65 °C над нормата за интервала 1991–2020 година, оповестяват от платформата Климатека.
Този март е единствено с 0,08 °C по-хладен от рекордния март 2024 година, само че с цели 1,60 °C по-топъл от междинната стойност за прединдустриалната ера. Последните 12 месеца (април 2024 – март 2025) също са измежду най-топлите в историята, с световни температури, които надвишават „ безвредния “ предел от 1,5 °C, заложен в Парижкото съглашение – в 20 от последните 21 месеца.
Европа чупи върхове
Континентът претърпява най-топлия март до момента – междинната температура в Европа е била 6,03 °C, или с 2,41 °C над климатичната норма. Най-сериозни отклонения са регистрирани в Източна Европа и Югозападна Русия, а в Обединеното кралство е регистриран най-слънчевият март от 1910 година насам.
Март донесе и рискови превалявания в елементи от Южна Европа – изключително над Пиренейския полуостров, където четири поредни циклона провокираха съществени наводнения, вреди и жертви. В Испания преваляванията бяха 2,5 пъти над нормата – март се подрежда като третият най-дъждовен от 1961 година насам.
България с " априлски " температури
И у нас март бе извънредно топъл – съгласно Националния институт по метеорология и хидрология, междинните температури в страната са били сред 7 и 12 °C – с до 5 °C над нормата. На 15 март в Павликени е измерена рекордната стойност от 30,6 °C, а в София – 27,1 °C, което слага месецa измежду най-топлите в столицата от началото на наблюденията.
Март беше и извънредно динамичен – единствено за 5 дни температурите в София варираха от летни стойности до зимен мраз от -5,4 °C. В Северна България преваляванията за малко минаха в сняг. Въпреки това, междинните температури остават доста над нормалните, като съгласно синоптиците не могат да се обяснят единствено с капризите на времето, а са част от световната климатична наклонност.
Моретата и ледовете също реагират
Температурата на морската повърхнина през март доближи 20,96 °C – втората най-висока стойност в историята за този месец. В Арктика площта на морския лед остана рекордно ниска – 14,2 млн. км², с към 6% под междинната стойност за интервала 1991–2020 година В Антарктика пък ледът беше с 24% под нормалните равнища – четвъртата най-ниска стойност за март.
Какво следва?
Въпреки че учените не чакат 2025 година да надмине рекордната 2024 година по жега, наклонността към трайно стопляне се резервира. Светът се движи стабилно над прага от 1,5 °C, а излъчванията на парникови газове не престават да порастват. Според специалистите, това ще направи горещите талази, рисковите превалявания и изменчивото време още по-чести и интензивни.
„ Температурите не престават да чупят върхове. Март беше с контрастиращи рискови превалявания в Европа – най-сухият в някои региони, а в други – най-влажният от десетилетия “, разяснява Саманта Бърджис, стратегически началник по климата в ECMWF.
Този март е единствено с 0,08 °C по-хладен от рекордния март 2024 година, само че с цели 1,60 °C по-топъл от междинната стойност за прединдустриалната ера. Последните 12 месеца (април 2024 – март 2025) също са измежду най-топлите в историята, с световни температури, които надвишават „ безвредния “ предел от 1,5 °C, заложен в Парижкото съглашение – в 20 от последните 21 месеца.
Европа чупи върхове
Континентът претърпява най-топлия март до момента – междинната температура в Европа е била 6,03 °C, или с 2,41 °C над климатичната норма. Най-сериозни отклонения са регистрирани в Източна Европа и Югозападна Русия, а в Обединеното кралство е регистриран най-слънчевият март от 1910 година насам.
Март донесе и рискови превалявания в елементи от Южна Европа – изключително над Пиренейския полуостров, където четири поредни циклона провокираха съществени наводнения, вреди и жертви. В Испания преваляванията бяха 2,5 пъти над нормата – март се подрежда като третият най-дъждовен от 1961 година насам.
България с " априлски " температури
И у нас март бе извънредно топъл – съгласно Националния институт по метеорология и хидрология, междинните температури в страната са били сред 7 и 12 °C – с до 5 °C над нормата. На 15 март в Павликени е измерена рекордната стойност от 30,6 °C, а в София – 27,1 °C, което слага месецa измежду най-топлите в столицата от началото на наблюденията.
Март беше и извънредно динамичен – единствено за 5 дни температурите в София варираха от летни стойности до зимен мраз от -5,4 °C. В Северна България преваляванията за малко минаха в сняг. Въпреки това, междинните температури остават доста над нормалните, като съгласно синоптиците не могат да се обяснят единствено с капризите на времето, а са част от световната климатична наклонност.
Моретата и ледовете също реагират
Температурата на морската повърхнина през март доближи 20,96 °C – втората най-висока стойност в историята за този месец. В Арктика площта на морския лед остана рекордно ниска – 14,2 млн. км², с към 6% под междинната стойност за интервала 1991–2020 година В Антарктика пък ледът беше с 24% под нормалните равнища – четвъртата най-ниска стойност за март.
Какво следва?
Въпреки че учените не чакат 2025 година да надмине рекордната 2024 година по жега, наклонността към трайно стопляне се резервира. Светът се движи стабилно над прага от 1,5 °C, а излъчванията на парникови газове не престават да порастват. Според специалистите, това ще направи горещите талази, рисковите превалявания и изменчивото време още по-чести и интензивни.
„ Температурите не престават да чупят върхове. Март беше с контрастиращи рискови превалявания в Европа – най-сухият в някои региони, а в други – най-влажният от десетилетия “, разяснява Саманта Бърджис, стратегически началник по климата в ECMWF.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ