Глобалното търсене на злато през първото тримесечие на 2024 достигна

Глобалното търсене на злато през първото тримесечие на 2024 доближи 1,238 тона, най-силното първо тримесечие от 2016 година насам. - Основни фактори за това са потребителското търсене на капиталово злато и покупките на централни банки. - Най-големите източници на търсене в тези категории през Q1 2024 са Китай, Индия и Турция. - Полша, която усили златните си запаси с цели 56.9% през 2023 година, забавя темпа на покупките си. - България и Румъния са на надлежно 51-во и 37-мо място в света по мярка на златните запаси (в тонове).   Още по тематиката Борси 27 май 2024 Цената на златото претърпява впечатляващ растеж през последните месеци Близо 350 $ е растежа за 5 месеца. През февруари цената беше 2020 $ за унция и стигна 2300 $ за унция в средата на юни. „ Причините за това доста нарастване през последните месеци можем да търсим в световната динамичност на търсенето на капиталово злато, както на институционално равнище от централни банки (с цел трупане на резерви), по този начин и на потребителско равнище от частни лица (с цел спестяване) “, споделя Макс Баклаян, изпълнителен шеф на Tavex. За тази цел дано проучваме настоящите данни на Световния съвет по златото (World Gold Council) за първото тримесечие на тази година (Q1 2024). Те демонстрират, че световното търсене на злато, в това число извънборсови покупки (OTC), е на равнище 1,238 тона. Това бележи 3% растеж на годишна база и е най-силното първо тримесечие за световното търсене на жълтия метал от 2016 година насам. Данните демонстрират, че водещият фактор са потребителските покупки на капиталово злато под формата на кюлчета и монети, които се усилват с 3% на годишна база през Q1 2024. Същевременно покупките на централните банки порастват с 1%. Турция, Китай и Индия са съществени купувачи на злато при започване на 2024 година: Централната банка на Китай е измежду основните купувачи, увеличавайки своите запаси с 27.06 тона през Q1 2024 до общо 2262.4 тона. Това е след забележителното равнище на покупки през миналата година. През 2023 година златните запаси на Китай се усилват с 11.2%, до момента в който през миналата 2022 година растежът е бил 3.2%. 2023 година бележи най-големия растеж в златните запаси на Китай от най-малко 1977 година насам (най-ранната година, за която има данни). Данните за първото тримесечие на 2024 година демонстрират, че възходящият тренд в златните запаси на Китай продължава. Турция е преди всичко по покупки през първото тримесечие на 2024 година, с нарастване на запасите с 30.12 тона до общо 570.3 тона. Това е трето следващо нарастване в златните запаси на Турция на тримесечна база. През 2023 година, след забележителен спад през второто тримесечие с близо 130 тона, Турция стартира да купува и възвръща златните си запаси до съвсем същото равнище като при започване на предходната година. Индия е на трето място по нарастване на златните запаси през Q1 2024 – 18.5 тона до общо 822.1 тона. Това е най-значителното нарастване в златните запаси на Индия в границите на едно тримесечие от Q3 2021 година. При потребителското търсене на капиталово злато: Китай (без Хонг Конг) е преди всичко с 308.8 тона, спрямо 245.9 тона през предходното тримесечие. Индия е на второ място със 136.6 тона частни покупки през Q1 2024, което бележи лек спад по отношение на предходното тримесечие, когато търсенето е достигнало 266.2 тона. Турция е на трето място с 55.7 тона покупки през Q1 2024, спрямо 40.5 тона през Q4 2023. Защо Китай, Индия и Турция купуват толкоз доста злато? Индия, Китай и Турция са главните купувачи на злато измежду централните банки през последните няколко години. В съпоставяне с Q1 2021, през Q1 2024 златните запаси на Китай са се нараснали със 16.1%, на Индия – с 18.2%, а на Турция – с 42.6%. Основните аргументи за растежа в златните запаси на тези страни са измененията в геополитическата конюнктура и глобите против Русия. Турция, Китай и Индия не престават да поддържат близки стопански връзки с Русия, и златото може да се употребява като различно разплащателно средство в подтекста на строгите финансови наказания. Какво се случва с Полша – най-големият покупател през 2023 година? Интересно е да се обърне внимание и на Полша, чиято централна банка се подрежда на второ място по покупки на злато през 2023 година, след Китай и пред Индия. Към края на предходната година нейните златни запаси са със 130 тона повече в сравнение с към края на 2022 година, което съставлява растеж от 56.9%. Златните запаси на Полша към края на 2023 година са 359 тона и делът им от всички запаси на централната банка се равнява на 12%. Президентът на Полската централна банка разгласи, че има желание да усили този дял до 20% до 2025 година. В Q1 2024 темпът на покупки от страна на Полската централна банка се забавя до едвам 1.19 тона, което я подрежда на 10-то място. Очаква се темпът на покупки от страна на Полша да се форсира в близко бъдеще. Къде се подреждат България и Румъния? Златните запаси на централните банки на България и Румъния са надлежно 40.9 тона и 103.6 тона. От всички страни в някогашния комунистически блок в Източна Европа, Румъния има вторите най-големи златни запаси след Полша, а България се подрежда на четвърто място след Унгария. На световно равнище, Румъния е на 37-мо място, а България – на 51-во. Когато се съпоставят златните запаси на България и Румъния, би трябвало да се регистрира, че втората е доста по-голяма страна. Ако се поправя за размера на популацията, България има по-големи златни запаси на глава от популацията – 0.63 тона/633 кг на 100,000 души спрямо 0.54 тона/544 кг на 100,000 души - на глава от популацията за Румъния. По отношение на потребителското търсене на злато в България и Румъния няма налични съответни данни от Световния съвет по златото. Двете страни попадат в категорията „ други Европейски страни “, която изключва огромните европейски пазари като Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Швейцария и Австрия. В тази категория, в която попадат България и Румъния, съвкупното потребителско търсене на капиталово злато е едвам 24.2 тона през 2023 година, което е забележителен спад от 41.9 тона през 2022 година. Според данни на Tavex за 2023г. българският клиент купува приблизително капиталово злато за 2314 евро, а през 2022г. за 2788 евро. В Румъния размерът на междинната договорка е по-нисък, като за 2023г. е 1882 евро, а за 2023 година е 2372 евро. Можем да заключим, че потребителските пазари за капиталово злато в България и Румъния са към момента доста дребни и относително едва развити.