Проф. Красимир Петров: Въпрос на време е покачването на лихвите да спука балона на имотния пазар у нас
Глобалният жилищен балон към този момент се спука, той колабира. Детонаторът е повдигането на лихвените проценти. Това сподели икономистът проф. Красимир Петров в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Той изясни, че лихвите по ипотечните заеми в Съединени американски щати скачат от 2,8 на 8% и това детонира жилищния пазар там. ЕЦБ подвигна лихвите с 3-4%. От 2022 година имотният балон на доста места по света към този момент се пука. " Пълен, цялостен провал и безспорна икономическа, обществена и банкова злополука в Швеция. Там към този момент банкрутираха десетки строители. В Стокхолм цените на жилищата за 12 месеца са се сринали с 22%. Ситуацията във Франкфурт също е трагична – 16% цялостен срив. В Торонто има срив от 15%, в Амстердам – 14%, в Лондон – 14%, в Мюнхен – 14%, в Сан Франциско – 11%, във Ванкувър – 11%, в Сидни – 11%, във Варшава – 9%. Стабилни дестинации като Хонконг също имат 7% спад “, изброи икономистът.
Въпрос на време е покачването на лихвите да спука балона на имотния пазар и в България, добави той.
" Когато се пука един балон, той не се пука за една година. От 1991 до 1997 година има седем години спад в цените на жилищата. От 2009 до 2014 година има пет следващи години спад на цените “, изясни проф. Красимир Петров.
Той напомни, че от 1998 до 2004 година се следи равномерен и сдържан растеж на цените на парцелите. През 2004 година се заражда балонизацията на жилищния балон в България, която продължава до рецесията през 2008 година " Големият гърмеж тогава продължи с луди темпове нагоре. Влизаха големи непознати капитали в българската стопанска система. Капиталите се преналиваха през валутния ръб, той надлежно генерираше пресни левове, които се подадоха в българската банкова система, което водеше до изкуствено занижени лихви. Тогава европейските лихви бяха изключително ниски и българските банки можеха да взимат в допълнение и от майките банки заеми по ултраниски лихви, които с дребна надбавка да дават на българските кредитополучатели под формата на ипотечни заеми. Резултатът беше 20-, 30-процентни годишни растежи на кредитирането, което надлежно водеше до 20-, 30-процентни скокове в цените на жилищата “, изясни икономистът.
Цените на жилищата се срутват по време на рецесията 2008-2012 година с 25 до 50% в другите елементи на страната, или кумулативен спад от 30-35%. " Фалитът на КТБ през 2013 година подплаши доста хора, които до този миг смятаха, че парите им са безусловно сигурни в банковата система. От 2014 година хората започнаха да вадят парите от депозитите си и да купуват жилища, което зададе идващото дъно и 2018-2019 година балонизацията стана очевадна. Банките започнаха да дават нападателно заеми и вследствие на това жилищният пазар стартира да се балонизира. Миналата година бяхме в късната фаза на балона на жилищата, а 2023 година към този момент сме във етапа на издишането “, разясни проф. Петров.
Той счита, че е допустимо след две години цените на парцелите у нас да паднат до 30-40%.
Високата ликвидност на банките у нас е повода за бавните темпове, с които се подвигат лихвените проценти. " Големият въпрос е от кое място идва ликвидността на банките в България. Оказва се, че разковничето е българската страна. Вместо да вземе 3% заем от българска банка, страната взима по 5% външни заеми и ги подава в българската банкова система. Похарчването на тези пари от страната значи наливане на парите в банковата система. Държавата налива голямо количество пари посредством външни заеми и посредством еврофондовете. Това за момента помпа колосалната ликвидност, която на правилото на валутния ръб към момента държи банковата система ликвидна “, изясни специалистът.
България обаче няма по какъв начин да остане " островът на най-ниските лихви в света “ за дълго време. " Ние постоянно се движим с половин до една година забавяне, само че рано или късно нещата се случват в България “, добави проф. Петров.
По публични данни на " Евростат “ в третото тримесечие на годината стопанската система в еврозоната се е свила с 0,1%, т.е. към този момент навлиза в икономическа криза.
Геополитическите фактори оказват значително въздействие върху международната стопанска система, означи икономистът. Военните спорове сега вещаят второ повишаване на инфлацията, счита той. " В средносрочен и дълготраен аспект всяка война постоянно води до инфлация на материали, запаси и храни. Огромното количество запаси, които могат да бъдат употребявани за индустриални цели, отиват за войната, а страните печатат пари, с цел да се финансират. Историята демонстрира, че инфлацията може да се качи от 6 до 14%. За страните, които са дисциплинирани, като Германия да вземем за пример, тя може да е относително ниска. За други, като Аржентина, Бразилия и Мексико, тя може да е 30 до 100% годишно. Сега е доста евентуално поради идните избори, поради войната и колосалните бюджетни дефицити на Съединени американски щати да имаме второ израстване на инфлацията, което значи стагфлация – икономическа застоялост или криза в композиция с инфлация, което е два ужаса в едно “, предвижда проф. Петров.
Той изясни, че лихвите по ипотечните заеми в Съединени американски щати скачат от 2,8 на 8% и това детонира жилищния пазар там. ЕЦБ подвигна лихвите с 3-4%. От 2022 година имотният балон на доста места по света към този момент се пука. " Пълен, цялостен провал и безспорна икономическа, обществена и банкова злополука в Швеция. Там към този момент банкрутираха десетки строители. В Стокхолм цените на жилищата за 12 месеца са се сринали с 22%. Ситуацията във Франкфурт също е трагична – 16% цялостен срив. В Торонто има срив от 15%, в Амстердам – 14%, в Лондон – 14%, в Мюнхен – 14%, в Сан Франциско – 11%, във Ванкувър – 11%, в Сидни – 11%, във Варшава – 9%. Стабилни дестинации като Хонконг също имат 7% спад “, изброи икономистът.
Въпрос на време е покачването на лихвите да спука балона на имотния пазар и в България, добави той.
" Когато се пука един балон, той не се пука за една година. От 1991 до 1997 година има седем години спад в цените на жилищата. От 2009 до 2014 година има пет следващи години спад на цените “, изясни проф. Красимир Петров.
Той напомни, че от 1998 до 2004 година се следи равномерен и сдържан растеж на цените на парцелите. През 2004 година се заражда балонизацията на жилищния балон в България, която продължава до рецесията през 2008 година " Големият гърмеж тогава продължи с луди темпове нагоре. Влизаха големи непознати капитали в българската стопанска система. Капиталите се преналиваха през валутния ръб, той надлежно генерираше пресни левове, които се подадоха в българската банкова система, което водеше до изкуствено занижени лихви. Тогава европейските лихви бяха изключително ниски и българските банки можеха да взимат в допълнение и от майките банки заеми по ултраниски лихви, които с дребна надбавка да дават на българските кредитополучатели под формата на ипотечни заеми. Резултатът беше 20-, 30-процентни годишни растежи на кредитирането, което надлежно водеше до 20-, 30-процентни скокове в цените на жилищата “, изясни икономистът.
Цените на жилищата се срутват по време на рецесията 2008-2012 година с 25 до 50% в другите елементи на страната, или кумулативен спад от 30-35%. " Фалитът на КТБ през 2013 година подплаши доста хора, които до този миг смятаха, че парите им са безусловно сигурни в банковата система. От 2014 година хората започнаха да вадят парите от депозитите си и да купуват жилища, което зададе идващото дъно и 2018-2019 година балонизацията стана очевадна. Банките започнаха да дават нападателно заеми и вследствие на това жилищният пазар стартира да се балонизира. Миналата година бяхме в късната фаза на балона на жилищата, а 2023 година към този момент сме във етапа на издишането “, разясни проф. Петров.
Той счита, че е допустимо след две години цените на парцелите у нас да паднат до 30-40%.
Високата ликвидност на банките у нас е повода за бавните темпове, с които се подвигат лихвените проценти. " Големият въпрос е от кое място идва ликвидността на банките в България. Оказва се, че разковничето е българската страна. Вместо да вземе 3% заем от българска банка, страната взима по 5% външни заеми и ги подава в българската банкова система. Похарчването на тези пари от страната значи наливане на парите в банковата система. Държавата налива голямо количество пари посредством външни заеми и посредством еврофондовете. Това за момента помпа колосалната ликвидност, която на правилото на валутния ръб към момента държи банковата система ликвидна “, изясни специалистът.
България обаче няма по какъв начин да остане " островът на най-ниските лихви в света “ за дълго време. " Ние постоянно се движим с половин до една година забавяне, само че рано или късно нещата се случват в България “, добави проф. Петров.
По публични данни на " Евростат “ в третото тримесечие на годината стопанската система в еврозоната се е свила с 0,1%, т.е. към този момент навлиза в икономическа криза.
Геополитическите фактори оказват значително въздействие върху международната стопанска система, означи икономистът. Военните спорове сега вещаят второ повишаване на инфлацията, счита той. " В средносрочен и дълготраен аспект всяка война постоянно води до инфлация на материали, запаси и храни. Огромното количество запаси, които могат да бъдат употребявани за индустриални цели, отиват за войната, а страните печатат пари, с цел да се финансират. Историята демонстрира, че инфлацията може да се качи от 6 до 14%. За страните, които са дисциплинирани, като Германия да вземем за пример, тя може да е относително ниска. За други, като Аржентина, Бразилия и Мексико, тя може да е 30 до 100% годишно. Сега е доста евентуално поради идните избори, поради войната и колосалните бюджетни дефицити на Съединени американски щати да имаме второ израстване на инфлацията, което значи стагфлация – икономическа застоялост или криза в композиция с инфлация, което е два ужаса в едно “, предвижда проф. Петров.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ