Глобалният дълг удари нов рекорд: $307 трилиона. Какво го подхранва?
Глобалният дълг се повиши с 10 трилиона $ през първата половина на 2023 година Това възобнови възходящия тренд след спад в продължение на близо две години, а повода е скока на инфлацията, съгласно Института за интернационалните финанси.
Задълженията възлизат на рекордната сума от 307 трилиона $. Това голямо нарастване от 100 трилиона $ през последното десетилетие, съгласно групата, представляваща най-големите интернационалните банки и финансови институции в света. Това се споделя в отчет, оповестен във вторник. Съединени американски щати, Япония, Обединеното кралство и Франция водят в " листата ".
Като дял от международния БВП, световният дълг се повиши до 336% от 334% в края на предходната година. Според прогнозата на Института за интернационалните финанси той ще доближи 337% до края на 2023 година, воден най-много от обилни бюджетни дефицити на държавното управление. Това към момента ще е под равнището от 362%, достигнато през първото тримесечие на 2021 година, написа Bloomberg.
Основният фактор за това в неочакваното повишаване на инфлацията и спадът в съотношението на дълга през последните две години, позволявайки на доста страни и корпорации да надуят локалната си валута ", съгласно шефа на Института Емре Тифтик.
Има и нещо позитивни обаче и това е, че дългът на семействата като дял от развитите стопански системи спадна до най-ниското си равнище от две десетилетия през първата половина на 2023 година по калкулации на Института за интернационалните финанси.
Според организацията тревожни са високите равнища на държавния дълг, изключително в нововъзникващите. " Нивата на вътрешния държавен дълг са на тревожни стойности в доста страни ", се споделя в отчета. " Глобалната финансова " архитектура " не е задоволително готова да ръководи рисковете, свързани с напрежението на вътрешните дългови пазари. "
Задълженията възлизат на рекордната сума от 307 трилиона $. Това голямо нарастване от 100 трилиона $ през последното десетилетие, съгласно групата, представляваща най-големите интернационалните банки и финансови институции в света. Това се споделя в отчет, оповестен във вторник. Съединени американски щати, Япония, Обединеното кралство и Франция водят в " листата ".
Като дял от международния БВП, световният дълг се повиши до 336% от 334% в края на предходната година. Според прогнозата на Института за интернационалните финанси той ще доближи 337% до края на 2023 година, воден най-много от обилни бюджетни дефицити на държавното управление. Това към момента ще е под равнището от 362%, достигнато през първото тримесечие на 2021 година, написа Bloomberg.
Основният фактор за това в неочакваното повишаване на инфлацията и спадът в съотношението на дълга през последните две години, позволявайки на доста страни и корпорации да надуят локалната си валута ", съгласно шефа на Института Емре Тифтик.
Има и нещо позитивни обаче и това е, че дългът на семействата като дял от развитите стопански системи спадна до най-ниското си равнище от две десетилетия през първата половина на 2023 година по калкулации на Института за интернационалните финанси.
Според организацията тревожни са високите равнища на държавния дълг, изключително в нововъзникващите. " Нивата на вътрешния държавен дълг са на тревожни стойности в доста страни ", се споделя в отчета. " Глобалната финансова " архитектура " не е задоволително готова да ръководи рисковете, свързани с напрежението на вътрешните дългови пазари. "
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ