Глобалният дълг бележи рекорд от близо 338 трилиона долара
Глобалният дълг е достигнал рекордните 337,7 трилиона $ в края на второто тримесечие, задвижван от облекчени финансови условия в международен мащаб, обезценяване на щатския $ и по-умерената политика на водещите централни банки, сочи тримесечен отчет, представен от Ройтерс.
Институтът за интернационалните финанси (IIF), браншова асоциация за финансови услуги, заяви, че световният дълг е повишен с над 21 трилиона $ през първата половина на годината, достигайки 337,7 трилиона $.
Китай, Франция, Съединени американски щати, Германия, Англия и Япония са записали най-големи нараствания на дълговите равнища в доларово изражение, макар че част от растежа се дължи на отслабването на $, открива институтът.
Щатската валута е изгубила 9,75 на 100 от цената си от началото на годината по отношение на кошница от валути на съществени търговски сътрудници.
Глобалният дълг пораства със скорости, сравними с интервала на пандемията
" Мащабът на това нарастване е съпоставим със скока през втората половина на 2020 година, когато антиковид ограниченията доведоха до невиждано повишаване на световния дълг ", се показва в " Преглед на международния дълг " (Global Debt Monitor) на Института за интернационалните финанси.
По отношение на съотношението дълг/БВП – индикатор за способността да се обслужва дълга по отношение на националното произвеждане – най-големи растежи са регистрирани в Канада, Китай, Саудитска Арабия и Полша. В Ирландия, Япония и Норвегия съотношението е намаляло.
Като цяло световното съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт продължава да спада постепенно, като остава малко над 324 на 100. В разрастващите се пазари обаче съотношението доближи 242,4 на 100 – нов връх, след промяна надолу по отношение на майския отчет.
Общият дълг на разрастващите се пазари се е нараснал с 3,4 трилиона $ през второто тримесечие, достигайки рекордните над 109 трилиона $.
Емре Тифтък, шеф на отдела за устойчиви проучвания на института, съобщи по време на уебинар, че възходящите военни разноски ще натоварят държавните бюджети на фона на засилващо се геополитическо напрежение.
Той означи, че нарастването на дълга е съсредоточено главно в държавния бранш, изключително в страните от Г-7 и Китай. Тифтък добави, че реакциите на финансовите пазари са по-силни в развитите стопански системи, като доходността по 10-годишните държавни облигации на страните от Г-7 е покрай най-високите си равнища от 2011 година.
Натиск върху облигационните пазари
Развиващите се пазари са изправени пред рекордно високата стойност от съвсем 3,2 трилиона $ на подлежащи на погасяване на облигации и заеми през оставащата част на 2025 година, заяви институтът.
Организацията предизвести, че фискалният напън може да се ускори в страни като Япония, Германия и Франция и предизвести за по този начин наречените " облигационни надзиратели " – вложители, които продават облигации на страни, чиито финанси считат за неустойчиви.
" Макар че съотношенията на държавния дълг внезапно набъбнаха в разрастващите се пазари през първата половина на годината – най-много в Чили и Китай – реакцията на пазара тази година беше по-силна в развитите пазари ", сочи отчетът.
Авторите на отчета обръщат внимание и на опасения по отношение на американския дълг, като означават, че краткосрочните заеми са към 20 на 100 от общия дълг и 80 на 100 от излъчванията на финансовото министерство. Предупреждава се, че тази взаимозависимост може да усили политическия напън върху централните банки да поддържат ниски лихвени проценти, което би заплашило независимостта на паричната политика.
Институтът за интернационалните финанси (IIF), браншова асоциация за финансови услуги, заяви, че световният дълг е повишен с над 21 трилиона $ през първата половина на годината, достигайки 337,7 трилиона $.
Китай, Франция, Съединени американски щати, Германия, Англия и Япония са записали най-големи нараствания на дълговите равнища в доларово изражение, макар че част от растежа се дължи на отслабването на $, открива институтът.
Щатската валута е изгубила 9,75 на 100 от цената си от началото на годината по отношение на кошница от валути на съществени търговски сътрудници.
Глобалният дълг пораства със скорости, сравними с интервала на пандемията
" Мащабът на това нарастване е съпоставим със скока през втората половина на 2020 година, когато антиковид ограниченията доведоха до невиждано повишаване на световния дълг ", се показва в " Преглед на международния дълг " (Global Debt Monitor) на Института за интернационалните финанси.
По отношение на съотношението дълг/БВП – индикатор за способността да се обслужва дълга по отношение на националното произвеждане – най-големи растежи са регистрирани в Канада, Китай, Саудитска Арабия и Полша. В Ирландия, Япония и Норвегия съотношението е намаляло.
Като цяло световното съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт продължава да спада постепенно, като остава малко над 324 на 100. В разрастващите се пазари обаче съотношението доближи 242,4 на 100 – нов връх, след промяна надолу по отношение на майския отчет.
Общият дълг на разрастващите се пазари се е нараснал с 3,4 трилиона $ през второто тримесечие, достигайки рекордните над 109 трилиона $.
Емре Тифтък, шеф на отдела за устойчиви проучвания на института, съобщи по време на уебинар, че възходящите военни разноски ще натоварят държавните бюджети на фона на засилващо се геополитическо напрежение.
Той означи, че нарастването на дълга е съсредоточено главно в държавния бранш, изключително в страните от Г-7 и Китай. Тифтък добави, че реакциите на финансовите пазари са по-силни в развитите стопански системи, като доходността по 10-годишните държавни облигации на страните от Г-7 е покрай най-високите си равнища от 2011 година.
Натиск върху облигационните пазари
Развиващите се пазари са изправени пред рекордно високата стойност от съвсем 3,2 трилиона $ на подлежащи на погасяване на облигации и заеми през оставащата част на 2025 година, заяви институтът.
Организацията предизвести, че фискалният напън може да се ускори в страни като Япония, Германия и Франция и предизвести за по този начин наречените " облигационни надзиратели " – вложители, които продават облигации на страни, чиито финанси считат за неустойчиви.
" Макар че съотношенията на държавния дълг внезапно набъбнаха в разрастващите се пазари през първата половина на годината – най-много в Чили и Китай – реакцията на пазара тази година беше по-силна в развитите пазари ", сочи отчетът.
Авторите на отчета обръщат внимание и на опасения по отношение на американския дълг, като означават, че краткосрочните заеми са към 20 на 100 от общия дълг и 80 на 100 от излъчванията на финансовото министерство. Предупреждава се, че тази взаимозависимост може да усили политическия напън върху централните банки да поддържат ниски лихвени проценти, което би заплашило независимостта на паричната политика.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ