Глобалните енергийни пазари се сблъскват с един от най-сериозните шокове

Глобалните енергийни пазари се сблъскват с един от най-сериозните шокове през последните десетилетия, защото взаимните удари на Съединени американски щати и Израел против Иран и ответните ракетни офанзиви на Техеран против районите на Персийския залив нарушават износа на нефт от най-важния в света петролен район, написа

Мащабът на тези последици евентуално ще зависи от продължителността на спора, само че към този момент в този момент опасността и несигурността са задоволително мощни, с цел да повлияят съществено на потоците на нефт от района, който обезпечава към 20% от международните доставки.

Ако обстановката не бъде позволена бързо, цените на петрола най-вероятно ще скочат внезапно с отварянето на търговията в понеделник сутринта. Цените на еталонния вид нефт Brent през последните седмици се покачиха до към 70 $ за барел – най-високата стойност от август 2025 година – на фона на упованията за боен спор в Близкия изток.

Към момента няма доказани данни за повреди на нефтената и газовата инфраструктура вследствие на ответните удари на Иран.

Експлозии са регистрирани в Обединените арабски емирства и Кувейт – двама огромни експортьори на нефт. Междувременно Катар, вторият по величина експортьор на полутечен природен газ в света, заяви, че е пресекъл ракети, ориентирани към страната.

Взривовете са били чути и в Бахрейн, и наоколо до остров Харг в Иран, през който нормално минават към 90% от износа на необработен нефт, макар че данните за корабоплаването сочат, че през последните дни Техеран е трансферирал по-голямата част от съхраняваното там количество нефт на танкери.

Въпреки това неналичието на физически вреди може да не е толкоз значима.

Рискът танкерите да бъдат блокирани в залива северно от Ормузкия пролив или да станат цел на офанзиви към този момент кара производителите, търговците и корабоплавателните компании да преразгледат маршрутите за превозване на нефт и полутечен природен газ. Някои огромни петролни компании и търговски сдружения стопираха доставките през пролива за няколко дни.

Този внимателен метод надали ще се промени, до момента в който не се появи убеденост в сигурността на морските пътища в района.

Наемните такси за танкери, които към този момент се повишаваха на фона на ескалиращото напрежение, ще продължат да порастват. Базовите такси за доста огромни танкери (VLCC) от Близкия изток до Китай от началото на годината са се утроили, което отразява както покачвания риск, по този начин и намаляването на броя на корабите, подготвени за пътешестване.

Основният въпрос в този момент е дали енергийната инфраструктура ще бъде директно атакувана и какъв брой бързо американските войски ще могат да обезпечат сигурността на морските пътища през Персийския залив и Ормузкия пролив.

Следва да се означи, че Ормузкият пролив в никакъв случай не е бил изцяло блокиран.

Макар че Иран надали ще може да поддържа продължителна обсада, той е в положение краткотрайно да наруши придвижването на корабите. Военноморските сили на Съединени американски щати съвсем несъмнено ще реагират бързо, само че даже краткотрайни офанзиви могат да окажат прекалено въздействие върху цените и доставките.

Днес международният пазар на нефт е релативно гарантиран с помощта на растежа на производството в Съединени американски щати, Бразилия, Канада и други страни през последните години.

Саудитска Арабия, най-големият експортьор на нефт в света, също не остана пасивна пред опасността от спирания в доставките. През последните дни кралството усили износа на необработен нефт, който през февруари ще надвиши 7 милиона барела дневно – най-много от април 2023 година, съгласно аналитичната компания Kpler.

ОПЕК+ би трябвало да утвърди нарастването на производството на срещата в неделя.

Разбира се, спиранията в експортните направления от Близкия изток могат да понижат забележителна част от растежа на производството на районните производители, макар че Саудитска Арабия и ОАЕ разполагат с различни направления за експорт.

Мащабът на ударите на Съединени американски щати и Израел и реториката на Тръмп сочат, че Вашингтон се готви за продължителна военна акция.

Колко мощно иранското управление усеща опасността зависи от това дали ще ескалира спора, атакувайки по-широк набор от цели в района, в това число нефтени залежи, експортни терминали и преработвателни уреди.

Но даже и без най-лошия сюжет, спорът към този момент е на път да наруши съществено жизненоважните енергийни доставки от Близкия изток, което не се е случвало от десетилетия.