Инерком преговаря за финансиране на сделката за ЧЕЗ
„ Глобални финансови институции “, които не са показани в България, са в напреднал стадий на договаряния с Инерком за финансиране на покупката на ЧЕЗ – съобщи пред Биволъ адв. Найден Райчинов от адвокатската фирма „ Братанов и Спасов “, която обслужва юридически компанията по тази договорка.
Той беше безапелационен, че в договорката няма да вземат участие с финансиране „ български или районни банки “. До момента беше известно, че българските банки ПИБ (80 милиона евро), ББР (75 милиона евро) и Уникредит/Булбанк (180 милиона евро) са декларирали желание да кредитират Инерком, като информацията пристигна под формата на информация от чешко публично лице до премиера Бойко Борисов, а той я входира в деловодството на Народното събрание.
В края на февруари в. Капитал разгласява и самата информация, от която се вижда, че в договорката ще вземат участие също компании свързани с съветския милиардер Паата Гамгонеишвили, които държат наличност в съветската Сбербанк (100 млн. евро) и швейцарските Julius Bar (50 млн. долара) и Vontobel (27 милиона швейцарски франка).
Гамгонеишвили и неговият съучастник Роланд Исаев са свързани с лицата, перящи пари от злоупотреби с еврофондове, засечени в „ ДжиПиГейт„.
Банки „ като по американските филми “
„ Преговорите са в напреднал стадий. Банките са „ правили дю дилиджънс (проучване б.ред) на нашия клиент, на Инерком, минали са KYC („ know your client “/ “познавай клиента си “ изследване б.ред), минали са anti-money laundering инспекции (проверки против пране на пари б.ред), юридически им е финансов разбор, преглеждали са договорката и всичко, което е обвързвано с Инерком “ – съобщи Найден Райчинов. „ Мисля, че това е добър симптом, че на масата стоят естествени хора “ – заключи той.
Райчинов отхвърли да назове имената на съответни банки, базирайки се на конфиденциалността на комерсиалните връзки, само че ги разказа живописно като – „ огромни банки, каквито сте виждали по американските филми “. Със същия мотив за комерсиална загадка той не отговори на въпроса дали и частни лица вземат участие с капитали във финансирането на договорката.
Сделката за активите на ЧЕЗ България с компанията на до тогава незнайната Гинка Върбакова стана обществена през февруари т.г., провокира политически земетресения и се следи от Европейската комисия. Инерком твърди, че всичко в нейния енергиен бизнес е чисто, а самата Гинка Върбакова съобщи, че не съставлява „ оШфорни “ ползи. Съмненията за бизнес репутацията на дамата от Пазарджик и за политически подкрепи на договорката обаче се натрупаха във времето и доста от заложените въпроси остават висящи към днешна дата.
Съмнения за далавери и поличитески подкрепи
Не е ясно дали изследването на огромните банки е отчело многочислените данни за съмнителни връзки и покупко-продажби на собственичката на Инерком в предишното. Например, Биволъ разкри връзки на Върбакова с лица от близкия кръг на премиера Борисов (виж тук и тук), както и спекулация с подправена банкова гаранция за 200 милиона евро (виж тук и тук), която Върбакова е показала преди години пред ДКЕВР, с цел да получи нейна компания лиценз за търговец на ток.
Тази седмица Антикорупционният фонд разкри, че компанията „ Риъл Стейтс “, представлявана от Гинка Върбакова, дължи един милион лв. неустойки на община Пазарджик за провален план за слънчев парк. От фонда сезираха прокуратурата.
В момента договорката с Инерком е блокирана от решение на Комисията за защита на конкуренцията, което се апелира в съда, като делото е планувано за април 2019 година По контракт Инерком би трябвало да заплати на ЧЕЗ преди този период, само че към този момент не е ясно каква е позицията на чешката страна и дали тя е склонна да изчака правосъдното решение.
Както писа по-рано Медияпул, на 27 ноември следва общо заседание на акционерите на „ ЧЕЗ Електро България “ и „ ЧЕЗ Разпределение България „. Мажоритарният акционер CEZ предлага нови членове на надзорния съвет под изискване, че Инерком придобие неговите 67% от акциите в двете сдружения. Останалите по-значими акционери са пенсионни фондове, свързани с групировката ТИМ.
Участието на ТИМ, чийто началник Иво Каменов се обявява дружно с Юрий Трутнев, съветски политик и доверено лице на Путин, предизвикваше терзания в Чехия още преди пет години. Тогава чешки медии припомниха изтекла преписка на американското посолство, съгласно която ТИМ е въвлечена в „ необятен кръг от престъпни действия, в това число изнудване и рекет, заплашванията, проституция, хазарт, наркотрафик, кражба на коли и трафик на крадени коли “.
ЧЕЗ обаче не можа да се отърве от миноритарната квота на ТИМ, която наподобява придвижва въздействието си и в новия мениджмънт. Проверка на Биволъ откри, че двама от препоръчаните шефове са свързани с групировката от Варна.
Той беше безапелационен, че в договорката няма да вземат участие с финансиране „ български или районни банки “. До момента беше известно, че българските банки ПИБ (80 милиона евро), ББР (75 милиона евро) и Уникредит/Булбанк (180 милиона евро) са декларирали желание да кредитират Инерком, като информацията пристигна под формата на информация от чешко публично лице до премиера Бойко Борисов, а той я входира в деловодството на Народното събрание.
В края на февруари в. Капитал разгласява и самата информация, от която се вижда, че в договорката ще вземат участие също компании свързани с съветския милиардер Паата Гамгонеишвили, които държат наличност в съветската Сбербанк (100 млн. евро) и швейцарските Julius Bar (50 млн. долара) и Vontobel (27 милиона швейцарски франка).
Гамгонеишвили и неговият съучастник Роланд Исаев са свързани с лицата, перящи пари от злоупотреби с еврофондове, засечени в „ ДжиПиГейт„.
Банки „ като по американските филми “
„ Преговорите са в напреднал стадий. Банките са „ правили дю дилиджънс (проучване б.ред) на нашия клиент, на Инерком, минали са KYC („ know your client “/ “познавай клиента си “ изследване б.ред), минали са anti-money laundering инспекции (проверки против пране на пари б.ред), юридически им е финансов разбор, преглеждали са договорката и всичко, което е обвързвано с Инерком “ – съобщи Найден Райчинов. „ Мисля, че това е добър симптом, че на масата стоят естествени хора “ – заключи той.
Райчинов отхвърли да назове имената на съответни банки, базирайки се на конфиденциалността на комерсиалните връзки, само че ги разказа живописно като – „ огромни банки, каквито сте виждали по американските филми “. Със същия мотив за комерсиална загадка той не отговори на въпроса дали и частни лица вземат участие с капитали във финансирането на договорката.
Сделката за активите на ЧЕЗ България с компанията на до тогава незнайната Гинка Върбакова стана обществена през февруари т.г., провокира политически земетресения и се следи от Европейската комисия. Инерком твърди, че всичко в нейния енергиен бизнес е чисто, а самата Гинка Върбакова съобщи, че не съставлява „ оШфорни “ ползи. Съмненията за бизнес репутацията на дамата от Пазарджик и за политически подкрепи на договорката обаче се натрупаха във времето и доста от заложените въпроси остават висящи към днешна дата.
Съмнения за далавери и поличитески подкрепи
Не е ясно дали изследването на огромните банки е отчело многочислените данни за съмнителни връзки и покупко-продажби на собственичката на Инерком в предишното. Например, Биволъ разкри връзки на Върбакова с лица от близкия кръг на премиера Борисов (виж тук и тук), както и спекулация с подправена банкова гаранция за 200 милиона евро (виж тук и тук), която Върбакова е показала преди години пред ДКЕВР, с цел да получи нейна компания лиценз за търговец на ток.
Тази седмица Антикорупционният фонд разкри, че компанията „ Риъл Стейтс “, представлявана от Гинка Върбакова, дължи един милион лв. неустойки на община Пазарджик за провален план за слънчев парк. От фонда сезираха прокуратурата.
В момента договорката с Инерком е блокирана от решение на Комисията за защита на конкуренцията, което се апелира в съда, като делото е планувано за април 2019 година По контракт Инерком би трябвало да заплати на ЧЕЗ преди този период, само че към този момент не е ясно каква е позицията на чешката страна и дали тя е склонна да изчака правосъдното решение.
Както писа по-рано Медияпул, на 27 ноември следва общо заседание на акционерите на „ ЧЕЗ Електро България “ и „ ЧЕЗ Разпределение България „. Мажоритарният акционер CEZ предлага нови членове на надзорния съвет под изискване, че Инерком придобие неговите 67% от акциите в двете сдружения. Останалите по-значими акционери са пенсионни фондове, свързани с групировката ТИМ.
Участието на ТИМ, чийто началник Иво Каменов се обявява дружно с Юрий Трутнев, съветски политик и доверено лице на Путин, предизвикваше терзания в Чехия още преди пет години. Тогава чешки медии припомниха изтекла преписка на американското посолство, съгласно която ТИМ е въвлечена в „ необятен кръг от престъпни действия, в това число изнудване и рекет, заплашванията, проституция, хазарт, наркотрафик, кражба на коли и трафик на крадени коли “.
ЧЕЗ обаче не можа да се отърве от миноритарната квота на ТИМ, която наподобява придвижва въздействието си и в новия мениджмънт. Проверка на Биволъ откри, че двама от препоръчаните шефове са свързани с групировката от Варна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ