Или образованието и технологиите са приоритет, или държавата става дългосрочно музей и ресторант
Глобалната промяна се разпростира с цялостна мощ и България би трябвало да избере дали ще трансформира образованието и технологиите в свои съществени цели, или в дълготраен проект ще бъде " музей и ресторант ". За това предизвести ръководителят на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST) Илия Кръстев.
Пред Money.bg той беше безапелационен, че навлизането на автоматизации във всички сфери на стопанската система към този момент прави изключително явни и мъчителни слабостите на всички равнища у нас.
" Няма приблизително състояние. Няма неприятно, само че да сме наясно, че сме музей и ресторант - с цел да може който желае да се занимава с други неща, да се занимава на други места ", акцентира Кръстев.
Аутсорсинг секторът: Растежът се забавя, само че неприятното занапред следва
Държавата у нас се бави и пречи, до момента в който останалите в района напредват с бързо движение, предизвестява бизнесът
Това е много тежка констатация от представител на бранш, който се чака да донесе над 9% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година и в който работят над 100 000 души.
Моторът на стопанската система губи мощ
По думите на Кръстев в софтуерния бранш към този момент се приказва за закъснение по три съществени аргументи:
Глобалната геополитическа неустойчивост, която кара фирмите да бъдат по-консервативни в вложенията си - те се случват по-бавно и не по-сигурни места; Технологиите се развиват с такава скорост, че огромните компании, които са техни ползватели, се притесняват, че ще влязат прекомерно рано и на висока цена в новия цикъл; На локално ниво виждаме още политическа неустойчивост, слаба просветителна система и липса на изясненост във връзка с дълготрайната данъчна политика - а към това би трябвало да се прибавят и чисто демографските ограничавания на пазара.
" Едно от нещата, които стагнират през последните години е Voice BPO (колцентровете - б.р.). Причините са две. Технологичната - част от тези услуги минават през чиста автоматизация. Другата е обвързвана с хора и технологии - минава се през по-малки пазари: в случай че преди няколко години са ти трябвали 500-1000 души, с цел да влезеш на даден пазар, в този момент може да се окаже, че със 100 души, автоматизация и успеваемост можеш да постигнеш същото, това основава нови съперници ", уточни ръководителят на AIBEST.
В IT сферата това е по-слабо застъпено, само че пък там базовите junior позиции или се автоматизират и изчезват от пазара, или се местят в Азия и условията към младшите фрагменти се усилват. " Това има риск да " счупи " точката на влизане на хората в промишлеността ", предизвести Кръстев.
Източник:
Това е световна наклонност, само че тя има и своите локални особености: " Нашият пазар отпреди е подложен пред предизвикването да е с по-висока добавена стойност, тъй като ние от дълго време не сме евтини. За да запазим тези хора тук, и преди да навлезе изкуственият разсъдък, те са били принудени да вършат някакви неща, с цел да бъдат по-високо във веригата на цената ".
Лоша вест ли е, че от ден на ден правени от хора процеси се автоматизират? Не е наложително: " Това е доста потребно за целия бранш - и бих предпочел да се случи по-бързо, с цел да имат изясненост всички, че или се адаптираш към революцията, или умираш ".
(Без)образование
Илия Кръстев цитира неотдавнашен отчет, който организацията е подготвила дружно с Института за пазарна стопанска система: " Средният 15-годишен възпитаник в България е функционално необразован по математика. В България има 168 учебни заведения, в които междинният триумф на външното оценяване е 3 ".
Тук проблемите са на две равнища - най-горе в пирамидата, само че и в основата ѝ.
" На тази стопанска система ѝ трябват високоспециализирани хора, които са най-хубавите измежду най-хубавите - само че не би трябвало да са 80 или 100, както сега, тъй като дали са 80, или 0, няма разлика. Трябва да увеличиш високото равнище и ти трябват профилирани учебни заведения, които имат по-висока преграда за влизане, с цел да се обезпечи по-висока конкуренция ", уточни Илия Кръстев.
Студентите икономисти са най-вече, чакат ги по-висока безработица и по-нисък приход от междинното
Най-голям напор продължава да има към СУ, ТУ-София и Медицинския университет
Той обаче акцентира, че в другия завършек на спектъра предизвикването е още по-голямо: " В ерата на AI и метода, по който се трансформират технологиите, ще ти би трябвало по необятна база с по-широк подтекст. Тези хора няма потребност да са IT, само че ще са част от базата, на която софтуерната гражданска война се случва ".
Затова и по думите му в случай че нищо не се прави, идващите години " ще са много тъжни " за цялата стопанска система: " Всичко, което се прави, е с някаква технология. Софтуер и IoT - те са на всички места ".
Време е за политици
След като дълго софтуерният бранш просто искаше страната да не му пречи, съгласно Илия Кръстев е пристигнало времето за нейната решаваща интервенция.
По думите му има индикации, че в бъдещото 51 Народно събрание " сякаш ни схващат повече " и още от преди вота бизнесът е обсъждал с разнообразни партии цели, " само че не нещо прекомерно дълготрайно, а неща, които могат да се случат през идващия парламент с презумпцията, че няма да има постоянно държавно управление ".
Сред тези ограничения е стимулирането на вложения в развойна активност в България. Как ще се случват те? " През данъчни облекчения за фирмите, които влагат в R&D - съгласно размера на вложенията в R&D ", дава отговор ръководителят на AIBEST. За задачата ще би трябвало да се усъвършенства инвестицията в развойна активност.
Хай-тек фирмите у нас желаеха да влязат в Тристранката
България може да стане водач, само че сега има риск да остане стопанска система на предишното, предизвестяват от БРАИТ
По думите му има " кардинално единодушие с задоволително партии, които да обезпечат болшинство за това законодателство ".
" В България се случват страхотни неща. Има страхотни софтуерни компании. Обществото не знае за огромна част от тези неща. Когато сме в такава политическа неустойчивост, в която най-силно викащият притегля внимание, а въпреки това няма задоволително доказателства кои са сполучливите неща, които се случват в страната, решенията, които се вземат политически, постоянно ще са по-скоро електорално обусловени, в сравнение с стопански обусловени ", безапелационен беше Илия Кръстев.
Индустрията в целия район
Макар самият той да признава, че икономическият и софтуерният пейзаж се менят безусловно за месеци, показаният от AIBEST отчет SEE Sourcing Industry Report 2024 с данни от предходната година демонстрира доста от трендовете, чиито резултати занапред ще усещаме.
Така приходите през 2023 година не престават да порастват - с 9,3% до 17,1 милиарда евро за целия район, в случай, че през 2022 година имаше рекорден скок от 24,5%. IT и бизнес услугите са с съвсем еднакъв принос.
Румъния води със 7,9 милиарда евро, следвана от България с 5,4 милиарда евро, до момента в който Хърватия отбелязва най-голям растеж от 28%.
Общата облага е 1,4 милиарда евро и пораства с 11% на годишна база.
Цената на труда се усилва приблизително с 3%, а за пръв път в IT има промяна надолу. Заетите в промишлеността са общо с 2300 по-малко спрямо миналата година (през която пък са били добавени цели 44 000 работни места).
" Правим повече пари с по-малко хора и наподобява, че това ще е трендът ", означи по време на представянето на отчета Илия Кръстев.
София и Букурещ са съществени центрове за промишлеността в района, като притеглят над 40% от фирмите. Наемите на офиси във всички изследвани страни са на релативно сходни равнища.
Пред Money.bg той беше безапелационен, че навлизането на автоматизации във всички сфери на стопанската система към този момент прави изключително явни и мъчителни слабостите на всички равнища у нас.
" Няма приблизително състояние. Няма неприятно, само че да сме наясно, че сме музей и ресторант - с цел да може който желае да се занимава с други неща, да се занимава на други места ", акцентира Кръстев.
Аутсорсинг секторът: Растежът се забавя, само че неприятното занапред следва
Държавата у нас се бави и пречи, до момента в който останалите в района напредват с бързо движение, предизвестява бизнесът
Това е много тежка констатация от представител на бранш, който се чака да донесе над 9% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година и в който работят над 100 000 души.
Моторът на стопанската система губи мощ
По думите на Кръстев в софтуерния бранш към този момент се приказва за закъснение по три съществени аргументи:
Глобалната геополитическа неустойчивост, която кара фирмите да бъдат по-консервативни в вложенията си - те се случват по-бавно и не по-сигурни места; Технологиите се развиват с такава скорост, че огромните компании, които са техни ползватели, се притесняват, че ще влязат прекомерно рано и на висока цена в новия цикъл; На локално ниво виждаме още политическа неустойчивост, слаба просветителна система и липса на изясненост във връзка с дълготрайната данъчна политика - а към това би трябвало да се прибавят и чисто демографските ограничавания на пазара.
" Едно от нещата, които стагнират през последните години е Voice BPO (колцентровете - б.р.). Причините са две. Технологичната - част от тези услуги минават през чиста автоматизация. Другата е обвързвана с хора и технологии - минава се през по-малки пазари: в случай че преди няколко години са ти трябвали 500-1000 души, с цел да влезеш на даден пазар, в този момент може да се окаже, че със 100 души, автоматизация и успеваемост можеш да постигнеш същото, това основава нови съперници ", уточни ръководителят на AIBEST.
В IT сферата това е по-слабо застъпено, само че пък там базовите junior позиции или се автоматизират и изчезват от пазара, или се местят в Азия и условията към младшите фрагменти се усилват. " Това има риск да " счупи " точката на влизане на хората в промишлеността ", предизвести Кръстев.
Източник:
Това е световна наклонност, само че тя има и своите локални особености: " Нашият пазар отпреди е подложен пред предизвикването да е с по-висока добавена стойност, тъй като ние от дълго време не сме евтини. За да запазим тези хора тук, и преди да навлезе изкуственият разсъдък, те са били принудени да вършат някакви неща, с цел да бъдат по-високо във веригата на цената ".
Лоша вест ли е, че от ден на ден правени от хора процеси се автоматизират? Не е наложително: " Това е доста потребно за целия бранш - и бих предпочел да се случи по-бързо, с цел да имат изясненост всички, че или се адаптираш към революцията, или умираш ".
(Без)образование
Илия Кръстев цитира неотдавнашен отчет, който организацията е подготвила дружно с Института за пазарна стопанска система: " Средният 15-годишен възпитаник в България е функционално необразован по математика. В България има 168 учебни заведения, в които междинният триумф на външното оценяване е 3 ".
Тук проблемите са на две равнища - най-горе в пирамидата, само че и в основата ѝ.
" На тази стопанска система ѝ трябват високоспециализирани хора, които са най-хубавите измежду най-хубавите - само че не би трябвало да са 80 или 100, както сега, тъй като дали са 80, или 0, няма разлика. Трябва да увеличиш високото равнище и ти трябват профилирани учебни заведения, които имат по-висока преграда за влизане, с цел да се обезпечи по-висока конкуренция ", уточни Илия Кръстев.
Студентите икономисти са най-вече, чакат ги по-висока безработица и по-нисък приход от междинното
Най-голям напор продължава да има към СУ, ТУ-София и Медицинския университет
Той обаче акцентира, че в другия завършек на спектъра предизвикването е още по-голямо: " В ерата на AI и метода, по който се трансформират технологиите, ще ти би трябвало по необятна база с по-широк подтекст. Тези хора няма потребност да са IT, само че ще са част от базата, на която софтуерната гражданска война се случва ".
Затова и по думите му в случай че нищо не се прави, идващите години " ще са много тъжни " за цялата стопанска система: " Всичко, което се прави, е с някаква технология. Софтуер и IoT - те са на всички места ".
Време е за политици
След като дълго софтуерният бранш просто искаше страната да не му пречи, съгласно Илия Кръстев е пристигнало времето за нейната решаваща интервенция.
По думите му има индикации, че в бъдещото 51 Народно събрание " сякаш ни схващат повече " и още от преди вота бизнесът е обсъждал с разнообразни партии цели, " само че не нещо прекомерно дълготрайно, а неща, които могат да се случат през идващия парламент с презумпцията, че няма да има постоянно държавно управление ".
Сред тези ограничения е стимулирането на вложения в развойна активност в България. Как ще се случват те? " През данъчни облекчения за фирмите, които влагат в R&D - съгласно размера на вложенията в R&D ", дава отговор ръководителят на AIBEST. За задачата ще би трябвало да се усъвършенства инвестицията в развойна активност.
Хай-тек фирмите у нас желаеха да влязат в Тристранката
България може да стане водач, само че сега има риск да остане стопанска система на предишното, предизвестяват от БРАИТ
По думите му има " кардинално единодушие с задоволително партии, които да обезпечат болшинство за това законодателство ".
" В България се случват страхотни неща. Има страхотни софтуерни компании. Обществото не знае за огромна част от тези неща. Когато сме в такава политическа неустойчивост, в която най-силно викащият притегля внимание, а въпреки това няма задоволително доказателства кои са сполучливите неща, които се случват в страната, решенията, които се вземат политически, постоянно ще са по-скоро електорално обусловени, в сравнение с стопански обусловени ", безапелационен беше Илия Кръстев.
Индустрията в целия район
Макар самият той да признава, че икономическият и софтуерният пейзаж се менят безусловно за месеци, показаният от AIBEST отчет SEE Sourcing Industry Report 2024 с данни от предходната година демонстрира доста от трендовете, чиито резултати занапред ще усещаме.
Така приходите през 2023 година не престават да порастват - с 9,3% до 17,1 милиарда евро за целия район, в случай, че през 2022 година имаше рекорден скок от 24,5%. IT и бизнес услугите са с съвсем еднакъв принос.
Румъния води със 7,9 милиарда евро, следвана от България с 5,4 милиарда евро, до момента в който Хърватия отбелязва най-голям растеж от 28%.
Общата облага е 1,4 милиарда евро и пораства с 11% на годишна база.
Цената на труда се усилва приблизително с 3%, а за пръв път в IT има промяна надолу. Заетите в промишлеността са общо с 2300 по-малко спрямо миналата година (през която пък са били добавени цели 44 000 работни места).
" Правим повече пари с по-малко хора и наподобява, че това ще е трендът ", означи по време на представянето на отчета Илия Кръстев.
София и Букурещ са съществени центрове за промишлеността в района, като притеглят над 40% от фирмите. Наемите на офиси във всички изследвани страни са на релативно сходни равнища.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ