Глобалната данъчна система е пълна с вратички, чрез които корпорациите

Глобалната данъчна система е цялостна с малки врати, посредством които корпорациите укриват налози, предизвестяват икономисти. В желанието си да промени обстановката, в края на предходната година Организация на обединените нации одобри резолюция, която да подтиква създаването на нова данъчна архитектура. Тези опити може да съумеят, в случай че Съединени американски щати не им пречат, написа в публикацията си за американското списание Foreign Affairs (FA) Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц. В тихите коридори на Обединените народи се води борба. Миналия декември Общото заседание на Организация на обединените нации одобри резолюция за започване на договаряния за нова, по-справедлива световна данъчна архитектура. Предложената рамкова спогодба за интернационално данъчно съдействие има за цел да реформира актуалната разрушена система, цялостна с малки врати, които разрешават на корпорации и богати хора да укриват налози, бяха измежду причините за приемането на резолюцията. Мащабът на казуса е поразителен Сегашната система разрешава на компании и богати лица да крият облаги в по този начин наречените данъчни убежища. Всяка година 35% от транснационалните задгранични облаги – т.е. тези, извоювани от корпорации отвън родната им страна – се падат на Швейцария, Сингапур, Бермудите и Каймановите острови, които са отвън обсега на данъчните управляващи на страните, в които са основани фирмите. Произтичащата годишна загуба от необлагане на облагата от доходи се прави оценка на сред 240 и 600 милиарда $. В резултат на това приходите от корпоративни налози не са нарастнали през последните години – само че облагите са – което е изключително тревожно, като се има поради острата потребност на доста държавни управления от пари за решение на екологични, филантропични и голям брой други неотложни проблеми, в това число обучение, опазване на здравето и инфраструктура. Укриването на налози пречи на държавните управления по света да дават съществени услуги на своите жители, което способства за световното неравноправие, което доближава невероятни висоти. По-малко от три хиляди души имат близо 15 трилиона $, което се равнява на годишния Брутният вътрешен продукт на Германия, Индия, Япония и Обединеното кралство взети дружно, сочат данните на Организация на обединените нации от пакета документи към признатата резолюция. Съществува ясна нужда от интернационална спогодба, която да поправя тези неточности. Ето за какво 125 страни, водени от Африканската група, най-голямата районна организация в границите на Организация на обединените нации, гласоподаваха в поддръжка на резолюция за преразглеждане на световната данъчна система. Лидерите на тези страни схващат, че данъчното облагане на огромни, печеливши корпорации и милиардери е най-рационалният метод за увеличение на приходите и че Рамковата спогодба на Организация на обединените нации ще помогне да стартира този развой. С приемането на резолюцията държавите-членки имат опцията да основат по-справедлив и по-ефективен световен данъчен режим, който разрешава на държавните управления да финансират публичните богатства и услуги, нужни за стопански напредък и понижаване на неравенството. Но откогато действителните договаряния започнаха през февруари, редица страни с високи приходи - Япония, Южна Корея, Англия и Съединените щати - вършат всичко допустимо да провалят напъните. Те желаят да избегнат дублирането на паралелни старания за реформиране на световните данъчни правила, водени от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), клубът на най-богатите страни със седалище в Париж. Стиглиц, обаче, предизвестява, че десетилетният план, който създаде по този начин нареченото решение от две елементи на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, има съществени дефекти. Вместо да наливат повече запаси в несполучливите старания на Организацията за икономическо сътрудничество и раз до момента, Съединените щати би трябвало да поддържат водените от Африка договаряния под егидата на Организация на обединените нации. Случаите на укриване на налози се усилват Действащата сега интернационална данъчна система, основана преди век от Обществото на нациите, е предопределена не да максимизира икономическия напредък или да минимизира разликите в приходите, а да подсигурява, че най-богатите компании не би трябвало да заплащат несъразмерни налози или да поемат данъчната тежест върху приходите си в две разнообразни юрисдикции. Обществото на нациите не могло да планува, че един ден фирмите ще употребяват тази система, с цел да избегнат изцяло заплащането на налог върху облагата. Преди три десетилетия глобализацията сложи началото на златната епоха на избягването на налози. Цял екип от експерти: счетоводители, юристи и консултанти помогнаха тази процедура да се трансформира от изкуство в просвета. Разнообразие от сигурни убежища (наричани още данъчен рай) се появиха по света, с цел да обезпечат забележителна отбрана на облагите, които другояче биха били обложени с налози в други страни. От 60-те години на предишния век международните корпоративни облаги понижават, макар големите нараствания на корпоративните доходи преди облагане с налози, а глобализацията и развиването на цифровата стопанска система форсираха тази наклонност. Технологичните колоси, които съумяха да спекулират с потребителски данни, не остават по-назад във връзка с укриването на налози. Историческите съглашения на Apple с ирландското държавно управление в това число и покупко-продажби през 1991 година и 2007 година, разрешиха на компанията да отпише съвсем всички облаги в границите на Европейски Съюз на европейската си централа в Корк,Ирландия. След това се възползва от малките врати в данъчните закони на Ирландия и Съединени американски щати, с цел да припише облаги на подразделения, които съществуват единствено на хартия и затова не подлежат на данъчно облагане в нито една от страните. Според резултатите от следствие на Европейската комисия, с помощта на това съглашение до 2014 година Apple понижи данъчната тежест до едвам 0.05%. За транснационалните корпорации тази съмнителна процедура се трансформира в норма. Например преди две години 37-те чиновници на Shell на Бахамските острови генерираха 28 милиарда $ доходи и 1.55 милиарда $ необлагаеми облаги, съгласно доклада на компанията за 2022 г. Първата реакция С повишаването на броя на данъчните убежища пораства и публичното отвращение от укриването на налози от най-богатите корпорации в света. Лидерите на Г-20 осъзнаха казуса още през 2013 година, когато острата потребност от пари след международната финансова рецесия ги накара да изискат от Организацията за икономическо сътрудничество и раз да откри решение, което в случай че не да спре, то най-малко да понижи деянията на тази наклонност. През 2016 година стартираха полемики под егидата на така наречен приобщаваща рамка, която включи повече от 100 страни отвън Организацията за икономическо сътрудничество и раз в съответните договаряния. Всеобхватната рамка предлага „ двустранно решение “ и през 2021 година 138 страни и юрисдикции се съгласиха да го приложат, макар че детайлностите не бяха конкретизирани. Първият съставен елемент разпределя данъчните права сред страните, само че единствено за стоте най-големи и печеливши мултинационални корпорации и единствено за част от общите облаги – скица, която няма икономическа аргументация. Такъв стеснен обсег дава обещание от 9.8 до 22.6 милиарда $ годишно. Междувременно вторият съставен елемент е предопределен да отстрани практиката на „ конкуренция за отстъпки и изключения “, при която страните оферират преференциално отнасяне на мултинационалните корпорации в подмяна на вложения. Това обезпечава световна минимална ефикасна данъчна ставка от 15%, което е релативно ниско в съпоставяне със ставките, наложени от множеството страни. Очакваше се това да генерира спомагателни 190 милиарда $ доходи годишно. Затова пък интернационалните корпорации имат право да заплащат по-малко от междинните или дребните локални компании, които се таксуват с доста по-високи налози. Войната в Украйна форсира полемиката по данъчната резолюция Външните министри на страните от Европейския съюз поддържаха предлагането за въвеждане на налог върху облагите от замразени съветски активи в края на януари тази година. Идеята размени предходното предложение за конфискация на съветските активи, препоръчано от Съединени американски щати, съгласно Bloomberg, защото доста страни от блока се опълчиха на директната конфискация на тези средства. Половин месец по-късно Cъвeтът нa Eвpoпeйcĸия cъюз пpиe зaĸoн зa cъxpaнявaнe нa oчaĸвaнитe пeчaлби oт зaмpaзeни държавни aĸтиви нa pycĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa, ĸaтo пъpвa ĸoнĸpeтнa cтъпĸa ĸъм цeлтa нa блoĸa дa изпoлзвa пapитe зa финaнcиpaнe нa възcтaнoвявaнeтo нa Уĸpaйнa. Според Rеutеrѕ, EC и cтpaнитe oт Гpyпaтa нa ceдeмтe (G7) зaмpaзиxa oĸoлo 300 милиapдa eвpo (323 милиapдa дoлapa) aĸтиви нa Pycĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa cлeд нaxлyвaнeтo нa Mocĸвa в Уĸpaйнa. EC и G7 oбcъждaт пoвeчe oт гoдинa дaли и ĸaĸ тeзи cpeдcтвa мoгaт дa бъдaт изпoлзвaни, пpипoмня aгeнциятa. През юни в италианския град Пулия и Г7 наред с другите стопански и политически проблеми разиска и замразяването на съветските активи, като поддържа признатия от Европейски Съюз закон за конфискация на облагата от замразените съветски активи (данък върху печалбата). Предложеният най-малък налог съдържа съществени малки врати които биха изключили забележителен дял от облагите на колоса от минималната данъчна основа, като по този метод биха понижили минималната ефикасна данъчна ставка под 15% (за съпоставяне, Независимата комисия за промяна на Международното корпоративно данъчно облагане (ICRICT), която Стиглиц управлява взаимно с икономиста Джаяти Гош, се застъпва за 25-процентов най-малък налог без малки врати, който би набрал повече от 500 милиарда $ годишно. И двата фактора, макар че понижават, не отстраняват финансовите тласъци на интернационалните корпорации да трансферират облаги към данъчни убежища. Дори при новата система сходни убежища, конкуренция и прекачване на облаги ще продължат да процъфтяват, защото корпорациите ще продължат да имат голяма независимост на преценка да разпределят облаги в юрисдикции с ниски налози или липса на облагане върху облагата. Ново начало Първият в света опит за промяна на световната данъчна система посредством Организацията за икономическо сътрудничество и раз на процедура се провали. Но процесът в Организация на обединените нации, изключително след приемането на резолюцията продължава и към момента може да вдъхне нов живот за промяна на данъчната архитектура. Страните, подкрепящи Рамковата спогодба на Организация на обединените нации, признават както мощните, по този начин и слабите страни на метода на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Той се основава на работата по отношение на данъчното облагане на мултинационалните предприятия, само че уголемява обсега си, с цел да включва да вземем за пример налози върху свръхбогатите лица. Освен това, има за цел да подсигурява, че корпорациите заплащат повече и данъчните права се разпределят по-справедливо. За разлика от модела на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, Рамковата спогодба на Организация на обединените нации евентуално ще прегледа и по този начин нужните екологични налози, изключително тези, свързани с изменението на климата и обезлесяването. В свят, в който съдействието в битката против световното стопляне е сериозно, опълчването на Съединени американски щати на самодейността на Организация на обединените нации наподобява контрапродуктивно. Никой не желае да отстъпи властта, тъй че не е изненадващо, че богатите страни биха предпочели да договарят по данъчните въпроси в границите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, където имат по-голям надзор. Но би трябвало да схванат, че градивното присъединяване в нови договаряния е в техен интерес. В противоположен случай съществува риск от загуба на морално и икономическо предимство. Позволявайки на корпоративните ползи да въздействат на техните позиции по този метод, богатите страни несъзнателно разкриват слабостите на личните си демокрации. Един по-добър световен данъчен режим би бил в полза на всички страни, в това число Съединените щати. Неспособни да съберат задоволителни данъчни доходи от мултинационалните корпорации, държавните управления не съумяват да изпълнят обещанията си, като саботират общественото доближаване и доверието. Общественото неодобрение, от своя страна, отваря вратата за популизъм, приливна вълна, която съставлява съществена опасност за всички демокрации. Като се опълчват на Рамковата спогодба на Организация на обединените нации, Съединените щати също провокират обвинявания върху себе си в двуличие. Администрацията на президента Байдън, въпреки да приканва за по-високи налози в страната, изключително за могъщите корпорации и най-богатите хора, продължава да поддържа система с ниски интернационалните данъчни ставки и голям брой малки врати за укриване. Съгласно разпоредбите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз мултинационалните корпорации към момента могат да трансферират производството и облагите си в юрисдикции с ниски налози - въпреки и не в същия мащаб, както преди. Според Стиглиц, неуспехът на проекта на Организацията за икономическо сътрудничество и раз трябваше да е задоволителен, с цел да поддържа зараждащите се старания в Организация на обединените нации. Нобеловият лауреат счита, че Вашингтон има и различен претекст: Китай се разгласи в поддръжка на Рамковата спогодба на Организация на обединените нации и присъединяване му може още повече да отчужди разрастващите се страни от Съединените щати. За тях геополитическата конкуренция от Китай служи като изключително мощен тласък да поддържат концепцията за преразглеждане на световните данъчни правила. С непрекъснато дефицит на средства, разрастващите се страни от ден на ден се обръщат към Пекин за финансиране. Ако Вашингтон се надява да резервира въздействие по световните въпроси, се нуждае от съдружници и съдействие, ориентирани към поощряване и опазване на по-справедлив стопански ред. За тази цел Съединените щати би трябвало да оказват помощ на Организация на обединените нации да сътвори в действителност всеобхватна данъчна система. Правилото „ една страна, един глас “ в границите на Организация на обединените нации значи, че процесът ще продължи и през идващите години ще бъде призната рамкова спогодба за налозите – със или без поддръжката на Съединени американски щати. Рамковите конвенции влизат в действие даже в случай че не всички страни са съгласни с тях. Съединените щати изиграха сериозна роля в правенето на голям брой интернационалните контракти, които в последна сметка не бяха утвърдени, като да вземем за пример Конвенцията за морското право и за биологичното многообразие. По отношение на налозите Организация на обединените нации също ще дефинира нови стандарти и правила. С течение на времето Америка ще се придържа към тях точно тъй като е помогнала за оформянето им. Тридесет години след края на Студената война международният ред претърпява големи структурни промени, водени от предизвикването на Китай към хегемонията на Съединени американски щати. Вашингтон би трябвало да гледа на договарянията по рамковата спогодба за интернационално данъчно съдействие като на опция да помогне за оформянето на обективни световни правила, които множеството, в случай че не и всички страни ще поддържат. Неуспехът да не се включи градивно в договарянията - или още по-лошо, опитът да ги провали - може да тласне разрастващите се страни в обятията на основния противник на Съединените щати - Китай. Поради всички горепосочени аргументи опълчването на Съединени американски щати на Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за интернационалната данъчна система не е елементарно за схващане, в случай че позицията им не се управлява от корпоративни ползи, а не от национални, написа в края на публикацията си за FA Джоузеф Стиглиц.