Метата на Тръмп са ударили автомобилната индустрия с 12 млрд. долара
Глобалната автомобилна промишленост е понесла вреди за близо 12 милиарда $ в резултат на митата, наложени от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп – най-сериозният удар по бранша след пандемията, се показва в разбор на " Уолстрийт джърнъл ", представен от Българска телеграфна агенция в петък. А съгласно специалистите това може да е единствено началото.
Компаниите от Съединени американски щати, Япония, Южна Корея и Европа се изправят пред години на преустройства и метаморфоза на веригите за доставки, с цел да се приспособяват към новите условия. Всичко това идва в миг, когато те към този момент са вложили съществени средства в преоборудване на фабрики за произвеждане на електрически автомобили.
Очакванията, че производителите бързо ще трансферират разноските от новите мита върху крайните консуматори посредством по-високи цени, към този момент не се оправдават. Вместо това, фирмите се пробват да поддържат цените постоянни, страхувайки се от спад в продажбите или от отрицателен публичен и политически отзив. " Никой не желае да е първият, който ще увеличи цените и да си навлече ядосан туит от Тръмп ", разяснява анализаторът от " Джефрис " (Jefferies) Филип Ушоа.
" Тойота " и " Дженерал мотърс " измежду най-засегнатите
Японската " Тойота " (Toyota) заяви, че единствено за настоящата фискална година митата ще понижат оперативната ѝ облага с 9,5 милиарда $. Компанията предвижда спад в чистата си облага с 44 на 100. От друга страна, " Дженерал мотърс " (General Motors) чака разноски за мита в размер на сред 4 и 5 милиарда $, като част от удара ще се компенсира посредством индустриални промени и устойчиво ценообразуване.
Общите загуби от по-високите мита, регистрирани от водещите автомобилни компании (с изключение на китайските производители), възлизат на 11,8 милиарда $ досега. Нетната облага на десетте най-големи производители в света се чака да спадне с към една четвърт през тази година – до най-ниските равнища от 2020 година насам, когато пандемията докара до затваряне на фабрики.
Локализиране на производството
Мерките на Тръмп форсират към този момент съществуваща наклонност: производството на коли все по-често да се реалокира покрай пазарите, на които се продават. Причината не е единствено в политиката, а и в възходящите разлики в регулациите, технологиите и потребителските желания сред Северна Америка, Европа и Китай.
" Ерата на глобализираните коли завършва. Светът става по-регионален ", споделя Хокан Самуелсон, изпълнителен шеф на " Волво " (Volvo Cars).
" Дженерал мотърс " към този момент е нараснала производството на моделите " Шевролет Силверадо " (Chevrolet Silverado) и " Джи Ем Си Сиера " (GMC Sierra) в Индиана и го е понижила в Канада. " Нисан " (Nissan) мести част от производството на модела " Рог " (Rogue) от Япония в щата Тенеси, а " Хонда " (Honda) обмисля спомагателна работна промяна в Съединени американски щати, с цел да усили размера, без обилни финансови вложения.
" Мерцедес-Бенц " (Mercedes-Benz) реалокира производството на модела с нараснала проходимост GLC от Европа в Алабама, а по-големият GLE към този момент се сглобява локално в Китай. " Фолксваген " (Volkswagen) води диалози с Белия дом за възможна инвестиция в цех за " Ауди " (Audi), с което да компенсира конкурентния минус по отношение на Бе Ем Ве (BMW) и " Мерцедес ", които към този момент създават в Съединени американски щати.
Стратегически тласъци от Белия дом
Освен митническата политика администрацията на Тръмп предлага и облекчения, с цел да компенсира част от резултата върху облагите. Отмяната на част от екологичните регулации разрешава на производителите да продават по-доходоносни пикапи без напън за разширение на продажбите на по-непрофитабилни електрически автомобили.
Новият законопроект, наименуван от Тръмп " Големият хубав закон " (Big Beautiful Bill), планува купувачите на американски коли да могат да приспадат до 10 000 $ от лихвените заплащания по автокредити от данъчната си основа, считано от идната година.
Макар новата комерсиална политика да основава съществени краткосрочни усложнения за международните автомобилни концерни, тя също по този начин форсира структурни промени, които от дълго време се задаваха – локализиране на производството, преосмисляне на веригите за доставки и по-силна ориентировка към обособените пазари. Дали тези промени ще укрепят бранша или ще задълбочат световното разделяне, следва да се види.
Компаниите от Съединени американски щати, Япония, Южна Корея и Европа се изправят пред години на преустройства и метаморфоза на веригите за доставки, с цел да се приспособяват към новите условия. Всичко това идва в миг, когато те към този момент са вложили съществени средства в преоборудване на фабрики за произвеждане на електрически автомобили.
Очакванията, че производителите бързо ще трансферират разноските от новите мита върху крайните консуматори посредством по-високи цени, към този момент не се оправдават. Вместо това, фирмите се пробват да поддържат цените постоянни, страхувайки се от спад в продажбите или от отрицателен публичен и политически отзив. " Никой не желае да е първият, който ще увеличи цените и да си навлече ядосан туит от Тръмп ", разяснява анализаторът от " Джефрис " (Jefferies) Филип Ушоа.
" Тойота " и " Дженерал мотърс " измежду най-засегнатите
Японската " Тойота " (Toyota) заяви, че единствено за настоящата фискална година митата ще понижат оперативната ѝ облага с 9,5 милиарда $. Компанията предвижда спад в чистата си облага с 44 на 100. От друга страна, " Дженерал мотърс " (General Motors) чака разноски за мита в размер на сред 4 и 5 милиарда $, като част от удара ще се компенсира посредством индустриални промени и устойчиво ценообразуване.
Общите загуби от по-високите мита, регистрирани от водещите автомобилни компании (с изключение на китайските производители), възлизат на 11,8 милиарда $ досега. Нетната облага на десетте най-големи производители в света се чака да спадне с към една четвърт през тази година – до най-ниските равнища от 2020 година насам, когато пандемията докара до затваряне на фабрики.
Локализиране на производството
Мерките на Тръмп форсират към този момент съществуваща наклонност: производството на коли все по-често да се реалокира покрай пазарите, на които се продават. Причината не е единствено в политиката, а и в възходящите разлики в регулациите, технологиите и потребителските желания сред Северна Америка, Европа и Китай.
" Ерата на глобализираните коли завършва. Светът става по-регионален ", споделя Хокан Самуелсон, изпълнителен шеф на " Волво " (Volvo Cars).
" Дженерал мотърс " към този момент е нараснала производството на моделите " Шевролет Силверадо " (Chevrolet Silverado) и " Джи Ем Си Сиера " (GMC Sierra) в Индиана и го е понижила в Канада. " Нисан " (Nissan) мести част от производството на модела " Рог " (Rogue) от Япония в щата Тенеси, а " Хонда " (Honda) обмисля спомагателна работна промяна в Съединени американски щати, с цел да усили размера, без обилни финансови вложения.
" Мерцедес-Бенц " (Mercedes-Benz) реалокира производството на модела с нараснала проходимост GLC от Европа в Алабама, а по-големият GLE към този момент се сглобява локално в Китай. " Фолксваген " (Volkswagen) води диалози с Белия дом за възможна инвестиция в цех за " Ауди " (Audi), с което да компенсира конкурентния минус по отношение на Бе Ем Ве (BMW) и " Мерцедес ", които към този момент създават в Съединени американски щати.
Стратегически тласъци от Белия дом
Освен митническата политика администрацията на Тръмп предлага и облекчения, с цел да компенсира част от резултата върху облагите. Отмяната на част от екологичните регулации разрешава на производителите да продават по-доходоносни пикапи без напън за разширение на продажбите на по-непрофитабилни електрически автомобили.
Новият законопроект, наименуван от Тръмп " Големият хубав закон " (Big Beautiful Bill), планува купувачите на американски коли да могат да приспадат до 10 000 $ от лихвените заплащания по автокредити от данъчната си основа, считано от идната година.
Макар новата комерсиална политика да основава съществени краткосрочни усложнения за международните автомобилни концерни, тя също по този начин форсира структурни промени, които от дълго време се задаваха – локализиране на производството, преосмисляне на веригите за доставки и по-силна ориентировка към обособените пазари. Дали тези промени ще укрепят бранша или ще задълбочат световното разделяне, следва да се види.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ