Глобалната атака и ловът на журналисти е смъртоносна заплаха. Тя

...
Глобалната атака и ловът на журналисти е смъртоносна заплаха. Тя
Коментари Харесай

Ловът на журналисти – крачка към тоталитаризма

Глобалната офанзива и ловът на публицисти е смъртоносна опасност. Тя е обвързвана освен с пробутване на властнически режими, където свободата на словото рутинно се задушава, само че и с някои сякаш „ демократични “ държавни управления, които интензивно се стремят да прикрият своите злонамерени действия. Да бъдеш публицист в доста елементи на света се е трансформирало в доста повече от предизвикателна специалност. Това е високорискова специалност, подложена на офанзиви от държавна власт, въоръжени спорове, стопански напън и ерозия на институционалните отбрани.

Според Комитета за отбрана на публицистите (CPJ), 361 публицисти са били лишени от независимост, а 124 са били убити по целия свят до края на 2024 година Това е едно от най-големите цифри, откогато се води статистика.

Междувременно, Световният показател за независимост на пресата за 2025 година на „ Репортери без граници “ (RSF) отбелязва 34 страни, където затварянето на медии, изгнанието на публицисти и систематичните репресии се форсират.

Преследването на публицисти не е просто офанзива против обособени лица. Това е посягане против демокрацията, прозрачността, справедливостта и правото на обществеността да знае. Свободната и самостоятелна публицистика разкрива корупция, държи властта виновна, рапортува за военни закононарушения и дава глас на безгласните. Без нея злоупотребите от страна на държавните управления и частните участници остават неконтролирани, популяризират се неистини и авторитаризъм.

Тежкото състояние на публицистите в автокрациите

 

В автокрациите самостоятелните медии постоянно са първите институции, които се срутват. Но даже и в демокрациите публицистиката е изправена пред възходящ напън от стопански компликации, цифрова дезинформация и свиващо се пространство за противоречие. В международен мащаб страхът и самоцензурата са станали необятно публикувани.

Списъкът на RSF „ Хищници на свободата на печата 2025 “ откроява няколко страни, където публицисти рутинно биват затваряни, измъчвани, прогонвани или убивани:

– Беларус: Независимите медии са етикетирани като „ екстремистки “, а публицистите са застрашени от арести, мъчения или заточение. Между 500 и 600 публицисти са избягали от 2020 година насам, защото държавното управление принуждава всички медии да следват неговата линия или другояче ще бъдат затворени.

– Азербайджан: Последната самостоятелна медия е затворена през февруари 2025 година след години на систематични репресии. Журналистите постоянно получават сурови, политически стимулирани присъди затвор въз основа на изфабрикувани обвинявания.

– Турция: Въпреки изказванията си за либералност, Турция третира несъгласните публицисти като нарушители. След хипотетичния опит за прелом през 2016 година над 100 публицисти са били затворени, няколко са убити, а десетки медии са затворени.

– Иран: Репортажите, критикуващи държавната политика, са дейно неразрешени. През последните пет години са били задържани над 100 публицисти, доста от които остават в пандиза.

– Газа: Комисията за отбрана на публицистите (CPJ) дефинира Газа като най-смъртоносното място в света за публицисти. През 2024 година 85 от 124-мата публицисти, убити по целия свят, са починали в Газа.

Саудитска Арабия държи в пандиза към 20 публицисти, Русия – близо 60, а Китай – от дълго време прочут с тежките си репресии против пресата – е затворил близо 200 публицисти от 2019 година насам.

Несмъртоносни репресии. По-тихата опасност

 

Освен убийствата и арестите, несмъртоносните форми на гонене са станали необятно публикувани и също толкоз разрушителни.

Според „ Центъра за вести, технологии и нововъведения “, съвсем половината от интервюираните публицисти през 2025 година са декларирали, че техните държавни управления се стремят към „ прекомерно огромен надзор “ върху репортажите им. RSF предизвестява, че икономическата неустойчивост в този момент заплашва свободната преса толкоз, колкото и политическите репресии.

Дигиталният тормоз също се е нараснал. Жените публицисти, цветнокожите публицисти, ЛГБТ+ репортерите и тези от маргинализираните общности, са изправени пред непропорционални равнища на онлайн принуждение, наблюдаване и координирани акции за ненавист. Дезинформацията, генерирана от изкуствен интелект, прекъсването на интернет и армиите от тролове в допълнение подкопават безвредната работна среда.

ЮНЕСКО оповестява, че тормозът на публицисти се е трансформирал в забележителна световна наклонност и директна офанзива против свободата на словото.

Дори Съединените щати не са ваксинирани. През октомври Министерството на защитата на администрацията на Тръмп издаде нови правила, заплашващи прескорпуса на Пентагона със загуба на достъп, в случай че разгласява материали, които не са категорично утвърдени от държавния секретар. Почти всички репортери избраха да предадат пропуските си, вместо да се подчинят на тази невиждана форма на цензура.

Безнаказаността

 

В множеството страни, където публицисти биват убивани, арестувани или нападани, причинителите не понасят никакви последици. Слабите правосъдни системи, политическата интервенция и лимитираното интернационално правоприлагане основават среда на безмълвие и боязън.

Международният ден на Организация на обединените нации за преустановяване на безнаказаността за закононарушения против публицисти акцентира една мрачна действителност: когато закононарушенията против публицисти остават ненаказани, злоупотребите ескалират. Когато публицист бъде погубен в зона на спор, цената е както човешка, по този начин и социална. Редакциите се свиват, следствията стопират и цели общности губят своите наблюдаващи.

Спешно е нужен многостранен, съгласуван отговор.

Какво би трябвало да се направи?

 

– Международна взаимност и отчетност: Глобалните институции, групите за независимост на печата и демократичните държавни управления би трябвало да наблюдават от близко нарушаванията, да постановат целенасочени наказания и да работят за гонене на причинителите на убийства, арести и цифрови репресии.

– Подкрепа за самостоятелната публицистика: Това включва принадлежности за сигурна връзка, безвредни жилища, незабавна правна помощ и закони, защитаващи работните процеси на публицистите. Държавите, които репресират публицисти, би трябвало да понесат последици.

– Безопасност за застрашени публицисти: Демокрациите и интернационалните организации би трябвало да оферират визи за незабавни случаи и направления за евакуация на публицисти в непосредствена заплаха.

– Защита в конфликтни зони: Журналистите би трябвало да бъдат приети за цивилни според интернационалното право – с транспарантни следствия на офанзиви против пресцентъри и личен състав.

– Дигитална сигурност и битка с издевателството: Платформите би трябвало да предотвратяват координирани злоупотреби, до момента в който редакциите изискват образование по цифрова сигурност.

– Целенасочени наказания: Санкциите би трябвало да бъдат ориентирани към длъжностни лица и организации, виновни за репресиите, а не към популацията, което към този момент страда под ръководството на техните държавни управления.

– Финансова поддръжка: Устойчивото финансиране за самостоятелните медии, изключително във високорискови райони, е от значително значение. Подкрепа може да пристигна от демократични страни, неправителствени организации, филантропски организации и фондации като „ Отворено общество “.

Залогът е самата народна власт

 

Преследването на публицисти е барометър на световната независимост. Там, където е безвредно да се задават въпроси на управляващите и да се разобличават непозволени дейности, обществата се движат към неприкритост и правдивост. Когато публицистите са заглушени – с патрони, решетки, цензура или фанатизъм, обществеността губи правото си да знае, несъгласието отслабва и демокрацията се колебае.

Цензурата и репресиите основават общества, лишени от значима информация, предизвикват авторитаризма и защищават държавните управления от надзор.

Заплахата е с световен мащаб. Когато един публицист бъде заглъхнал, цялото общество ослепява. Защитата на публицистите не е по желание – тя е последната линия на отбрана на човечеството против тиранията. Да защитаваш свободната преса – значи да защитаваш самата народна власт.

 

IDN-InDepthNews;/Превод:SafeNews

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
Източник: safenews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР