Какво следва след края на глобализацията?
Глобализацията доближи своя пик преди няколко години и сега, съгласно специалистите, съществува забележителен и подценен риск, че светът ще стартира един дълъг и нескончаем развой на изцяло противоположното събитие - " деглобализация ".
Последната вълна на глобализация, която стартира след края на Студената война и набра темпове през 90-те години на предишния век, оказа значително въздействие върху икономическото развиване през последните 30 години. Този развой подтиква икономическия напредък, изключително на разрастващите се пазари, и оказа помощ за намаление, както на инфлацията, по този начин и на действителните лихвени проценти в развития свят.
Глобализацията също по този начин имаше сериозен резултат върху разпределението на приходите от напредък - консолидираното на няколко милиарда служащи в международната стопанска система понижи каузи на приходите на труда и изтласка нагоре облагите на фирмите, пишат от изданието MarketWatch.
Един основен миг, който би трябвало да се подчертае обаче е, че следената вълна на глобализация наподобява се бе " блъснала в стена " много преди началото на настоящата комерсиална война сред Съединени американски щати и Китай.
Търговията със артикули и услуги, както и трансграничните потоци от капитали се усилиха внезапно като дял от световния Брутният вътрешен продукт през 90-те години на предишния век, само че по-късно следваха плосък напредък от към 2010 година до момента.
И въпреки да е допустимо това равнене да е единствено краткотрайно спиране и неочакван софтуерен пробив да провокира нова вълна на глобализация, такива талази са необичайност.
Има няколко аргументи - даже преди да разгледаме комерсиалната война - за какво глобализацията може да е достигнала своя пик. Като начало множеството стопански системи към този момент са извънредно отворени и не са останали нови огромни страни, които да се интегрират в международната стопанска система. Нещо повече, новите технологии направиха опцията по-малко привлекателна, да поддържат огромни и комплицирани вериги за доставки.
Освен това държавните управления все по-често стартират да слагат под въпрос изгодите от някои аспекти на финансовата либерализация, която е централна характерност на най-новата вълна на глобализацията. По-специално Китай надали ще отвори доста своите финансови пазари.
Достигането до " пик " на глобализацията обаче, не е наложително причина за паника за международната стопанска система, съгласно пазарни наблюдаващи. Дори в противен случай. Технологичното развиване, което частично води до тези трендове, ще подтиква растежа на продуктивността и ще разшири избора на потребителите.
Въпреки това, като се има поради, че най-разпространеният път на развиване стартира с трудоемко произвеждане в браншове като текстил, животът на най-бедните страни, които към момента не могат да се укрепят на стълбата за развиване, ще стане по-труден. Това ще добави към структурните проблеми, които към този момент се следят на разрастващите се пазари.
Нещо повече, наподобява все по-вероятна една по-злокачествена форма на политика, ориентирана към глобализация - където трансграничната търговия и финансовите потоци понижават като дял от Брутният вътрешен продукт. Един от главните уроци от историята е, че политиката - а не технологията - е довела до отклонение на глобализацията.
Настоящият най-вероятен курс на анулация на политиката е комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай. Търговската война сама по себе си в действителност не е толкоз огромен проблем, като се има поради, че търговията сред Съединени американски щати и Китай съставлява едвам 3% от общата международна търговия. Но това е признак на по-фундаментални напрежения в връзките сред Китай и Запада. Появата на Китай като стратегически съперник значи, че някаква форма на конфликт е неизбежна, който и да е президента на Съединени американски щати.
Съществува риск комерсиалната война да е началото на по-широко противопоставяне против глобализацията, което надвишава връзките единствено и само сред Съединени американски щати и Китай.
Нещо повече, съществува риск комерсиалната война да стартира да получава по-широк отзив по света против глобализацията, който отива оттатък само Съединени американски щати и Китай. В последна сметка глобализацията подкопа силата на националните държавни управления и беше упреквана за възходящото неравноправие, избягването на многонационални налози и нежеланата миграция.
Въпреки че вероятността за интервал на деглобализация е недооценена, към момента не е ясно каква би била тъкмо нейната форма. В единия завършек на спектъра можехме да забележим лека форма на регионализация, при която производството е групирано в прилежащи страни, а не глобализирано. В другия завършек на спектъра светът може да се разлее в конкурентни блокове (например един, управителен от Съединени американски щати, а различен, воден от Китай). Междувременно можем да забележим възходящото налагане на цени, изключително " отмъстителни такива " от обособените страни.
В множеството сюжети резултатите върху международната стопанска система като цяло биха били негативни, само че управляеми. Скромната степен на регионализация не би била огромен проблем, като се има поради, че към този момент по този начин или другояче е налице огромен размер търговия сред прилежащи страни, а районите евентуално биха били задоволително огромни, с цел да поддържат компании, които реализират оптималната спестовност от мащаба.
По същия метод, последствията от комерсиалната война вид " зъб-за-зъб " за световния напредък през идващото десетилетие, евентуално ще бъдат дребни спрямо доста по-големите провокации, подбудени от демографията, настойчиво ниския напредък на продуктивността и безсилието на паричната политика.
Все отново един от сюжетите за деглобализация, който е изключително обезпокоителен, е надълбоко разединение сред икономическите блокове, ръководени от Китай и Съединени американски щати. Несъмнено наподобява, че комерсиалните и капиталовите потоци сред Запада и Китай изцяло изсъхват в повтаряне на Студената война сред Съединени американски щати и някогашния Съветски съюз. Но композиция от ограничавания върху търговията в избрани браншове и артикули наподобява евентуално, както и някаква софтуерна желязна завеса. Ако това се случи, това би имало по-пагубен резултат върху световния напредък, да не приказваме за геополитическата непоклатимост. Тодор Минчев, money.bg
Последната вълна на глобализация, която стартира след края на Студената война и набра темпове през 90-те години на предишния век, оказа значително въздействие върху икономическото развиване през последните 30 години. Този развой подтиква икономическия напредък, изключително на разрастващите се пазари, и оказа помощ за намаление, както на инфлацията, по този начин и на действителните лихвени проценти в развития свят.
Глобализацията също по този начин имаше сериозен резултат върху разпределението на приходите от напредък - консолидираното на няколко милиарда служащи в международната стопанска система понижи каузи на приходите на труда и изтласка нагоре облагите на фирмите, пишат от изданието MarketWatch.
Един основен миг, който би трябвало да се подчертае обаче е, че следената вълна на глобализация наподобява се бе " блъснала в стена " много преди началото на настоящата комерсиална война сред Съединени американски щати и Китай.
Търговията със артикули и услуги, както и трансграничните потоци от капитали се усилиха внезапно като дял от световния Брутният вътрешен продукт през 90-те години на предишния век, само че по-късно следваха плосък напредък от към 2010 година до момента.
И въпреки да е допустимо това равнене да е единствено краткотрайно спиране и неочакван софтуерен пробив да провокира нова вълна на глобализация, такива талази са необичайност.
Има няколко аргументи - даже преди да разгледаме комерсиалната война - за какво глобализацията може да е достигнала своя пик. Като начало множеството стопански системи към този момент са извънредно отворени и не са останали нови огромни страни, които да се интегрират в международната стопанска система. Нещо повече, новите технологии направиха опцията по-малко привлекателна, да поддържат огромни и комплицирани вериги за доставки.
Освен това държавните управления все по-често стартират да слагат под въпрос изгодите от някои аспекти на финансовата либерализация, която е централна характерност на най-новата вълна на глобализацията. По-специално Китай надали ще отвори доста своите финансови пазари.
Достигането до " пик " на глобализацията обаче, не е наложително причина за паника за международната стопанска система, съгласно пазарни наблюдаващи. Дори в противен случай. Технологичното развиване, което частично води до тези трендове, ще подтиква растежа на продуктивността и ще разшири избора на потребителите.
Въпреки това, като се има поради, че най-разпространеният път на развиване стартира с трудоемко произвеждане в браншове като текстил, животът на най-бедните страни, които към момента не могат да се укрепят на стълбата за развиване, ще стане по-труден. Това ще добави към структурните проблеми, които към този момент се следят на разрастващите се пазари.
Нещо повече, наподобява все по-вероятна една по-злокачествена форма на политика, ориентирана към глобализация - където трансграничната търговия и финансовите потоци понижават като дял от Брутният вътрешен продукт. Един от главните уроци от историята е, че политиката - а не технологията - е довела до отклонение на глобализацията.
Настоящият най-вероятен курс на анулация на политиката е комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай. Търговската война сама по себе си в действителност не е толкоз огромен проблем, като се има поради, че търговията сред Съединени американски щати и Китай съставлява едвам 3% от общата международна търговия. Но това е признак на по-фундаментални напрежения в връзките сред Китай и Запада. Появата на Китай като стратегически съперник значи, че някаква форма на конфликт е неизбежна, който и да е президента на Съединени американски щати.
Съществува риск комерсиалната война да е началото на по-широко противопоставяне против глобализацията, което надвишава връзките единствено и само сред Съединени американски щати и Китай.
Нещо повече, съществува риск комерсиалната война да стартира да получава по-широк отзив по света против глобализацията, който отива оттатък само Съединени американски щати и Китай. В последна сметка глобализацията подкопа силата на националните държавни управления и беше упреквана за възходящото неравноправие, избягването на многонационални налози и нежеланата миграция.
Въпреки че вероятността за интервал на деглобализация е недооценена, към момента не е ясно каква би била тъкмо нейната форма. В единия завършек на спектъра можехме да забележим лека форма на регионализация, при която производството е групирано в прилежащи страни, а не глобализирано. В другия завършек на спектъра светът може да се разлее в конкурентни блокове (например един, управителен от Съединени американски щати, а различен, воден от Китай). Междувременно можем да забележим възходящото налагане на цени, изключително " отмъстителни такива " от обособените страни.
В множеството сюжети резултатите върху международната стопанска система като цяло биха били негативни, само че управляеми. Скромната степен на регионализация не би била огромен проблем, като се има поради, че към този момент по този начин или другояче е налице огромен размер търговия сред прилежащи страни, а районите евентуално биха били задоволително огромни, с цел да поддържат компании, които реализират оптималната спестовност от мащаба.
По същия метод, последствията от комерсиалната война вид " зъб-за-зъб " за световния напредък през идващото десетилетие, евентуално ще бъдат дребни спрямо доста по-големите провокации, подбудени от демографията, настойчиво ниския напредък на продуктивността и безсилието на паричната политика.
Все отново един от сюжетите за деглобализация, който е изключително обезпокоителен, е надълбоко разединение сред икономическите блокове, ръководени от Китай и Съединени американски щати. Несъмнено наподобява, че комерсиалните и капиталовите потоци сред Запада и Китай изцяло изсъхват в повтаряне на Студената война сред Съединени американски щати и някогашния Съветски съюз. Но композиция от ограничавания върху търговията в избрани браншове и артикули наподобява евентуално, както и някаква софтуерна желязна завеса. Ако това се случи, това би имало по-пагубен резултат върху световния напредък, да не приказваме за геополитическата непоклатимост. Тодор Минчев, money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ