До 1 200 лева глоба за каравана и палатка в чужд имот
Глоба от 600 до 1200 лева за този, който сложи палатка, шатра или паркира кемпер или каравана в непознат неурегулиран аграрен парцел в зона “А ” или в зона “Б ” отвън местата, избрани по закон. Когато нарушаването е осъществено наново, наказването е санкция от 2000 до 3500 лева Това плануват оферти за промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, препоръчани от Сдружение ЗА ТУРИЗМА НА КАЛИАКРА.
Който устройва места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушаване на наредбите, пък да се се санкционира с санкция от 2500 до 6000 лева или с имуществена глоба от 12 000 до 25 000 лева, в случай че не предстои на по-тежко наказване.
При наново нарушаване санкцията ще е от 7000 до 12 000 лева или имуществена глоба от 15 000 до 70 000 лева.
След години на институционални различия и липса на трайни решения, предлагането цели да вкара законова рамка, която да обезпечи баланс сред отбрана на околната среда, правата на притежателите и развиването на туризма. Настоящото състояние на юридически вакуум, в което дивото къмпингуване се контролира само посредством подзаконови актове, е неефективно и основава предпоставки за екологични и социално-икономически проблеми, показват от сдружението.
През 2019 година в ЗУЧК бе планувано правенето на разпоредба за дивото къмпингуване, само че институционални различия и социална опозиция блокират процеса и до през днешния ден. През 2021 година проектонаредбата провокира огромни митинги, което докара до отдръпването ѝ, оставяйки казуса неуреден. Липсата на регулация разрешава нерегламентирани лагери да се разрастват безотговорно, нанасяйки тежки екологични вреди. В предпазените крайбрежни територии противозаконните биваци унищожават растителността, замърсяват природата и заплашват екосистемите.
Наблюдава се струпване на тонове боклуци, нелегално палене на огньове и несанкционирано създаване на спонтанни заслони. Конфликтите сред къмпингуващи, притежатели и локални общности се задълбочават, а общините търпят финансови загуби поради разноските за разчистване и поддържане на реда.
В закона се предлага да се запише, че в зона “А ” и в зона “Б ” отвън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени парцели или елементи от тях, благосъстоятелност на страната, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в аграрни земи, както и в незастроени парцели, включени в рамките на урбанизирани територии, без смяна на предназначението им, могат да се обособяват места за краткотрайно разполагане на палатки, кемпери или каравани от 1 май до 30 септември.
Местата могат да се обособяват единствено в поземлени парцели или елементи от тях, до които има обезпечен транспортен достъп, както и в аграрни земи, които не се отдават чартърен и аренда по реда на Закона за собствеността и използването на земеделските земи, и в тези, които съставляват трайно необработваеми земи.
Тези места не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се позволява слагането единствено на обекти от Закона за горите - архитектурни детайли за обслужване на отдиха и туризма без комерсиално предопределение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, осведомителни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не съставляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията.
Обособяването тук-там за къмпингуване зависи от волята на притежателя, защитавайки правото на благосъстоятелност. За държавни и общински земи са планувани процедури за отдаване чартърен, което предотвратява безредното потребление на обществени терени. Собствениците могат да лимитират периода на даване до 3 години, защитавайки капиталовите си ползи. Въвежда се експлицитна процедура за единодушие посредством нотариално заверени документи, елиминирайки разногласия за правото на прилагане. Обособените места не се категоризират като къмпинги, което понижава административните тежести. Регламентират се условия за местоположението, в това число екологични оценки, с цел да се предотвратят екологични вреди.
Въвежда се наложително слагане на контейнери за боклуци и химически тоалетни, минимизирайки замърсяването. Огънят е позволен единствено на избрани места, а геодезическото снимане на растителността лимитира противозаконната сеч. Ясните правила за разчистване и поддръжка пазят природата и лимитират противозаконните селища. Процедурата за издаване на позволение е предвидима, с 7-дневен период за разглеждане на заявките.
При непълноти заявителят има право на корекции, вместо автоматизирано отменяне. Кметът на общината издава заповед, която предстои на обжалване. Одобрените места се разгласяват в общински указател, осигурявайки бистрота. Контролът е разпределен сред общините, Министерството на туризма и регионалните шефове. Регистрирането на пребиваващите предотвратява противозаконното заселване, а притежателите на местата обезпечават защита и санитарна поддръжка. Кметовете могат стимулирано да откажат позволение при риск за околната среда или здравето на хората.
Въвеждат се ясни правила за освобождение на терена, предотвратявайки трайното окупиране на земи.
Който устройва места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушаване на наредбите, пък да се се санкционира с санкция от 2500 до 6000 лева или с имуществена глоба от 12 000 до 25 000 лева, в случай че не предстои на по-тежко наказване.
При наново нарушаване санкцията ще е от 7000 до 12 000 лева или имуществена глоба от 15 000 до 70 000 лева.
След години на институционални различия и липса на трайни решения, предлагането цели да вкара законова рамка, която да обезпечи баланс сред отбрана на околната среда, правата на притежателите и развиването на туризма. Настоящото състояние на юридически вакуум, в което дивото къмпингуване се контролира само посредством подзаконови актове, е неефективно и основава предпоставки за екологични и социално-икономически проблеми, показват от сдружението.
През 2019 година в ЗУЧК бе планувано правенето на разпоредба за дивото къмпингуване, само че институционални различия и социална опозиция блокират процеса и до през днешния ден. През 2021 година проектонаредбата провокира огромни митинги, което докара до отдръпването ѝ, оставяйки казуса неуреден. Липсата на регулация разрешава нерегламентирани лагери да се разрастват безотговорно, нанасяйки тежки екологични вреди. В предпазените крайбрежни територии противозаконните биваци унищожават растителността, замърсяват природата и заплашват екосистемите.
Наблюдава се струпване на тонове боклуци, нелегално палене на огньове и несанкционирано създаване на спонтанни заслони. Конфликтите сред къмпингуващи, притежатели и локални общности се задълбочават, а общините търпят финансови загуби поради разноските за разчистване и поддържане на реда.
В закона се предлага да се запише, че в зона “А ” и в зона “Б ” отвън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени парцели или елементи от тях, благосъстоятелност на страната, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в аграрни земи, както и в незастроени парцели, включени в рамките на урбанизирани територии, без смяна на предназначението им, могат да се обособяват места за краткотрайно разполагане на палатки, кемпери или каравани от 1 май до 30 септември.
Местата могат да се обособяват единствено в поземлени парцели или елементи от тях, до които има обезпечен транспортен достъп, както и в аграрни земи, които не се отдават чартърен и аренда по реда на Закона за собствеността и използването на земеделските земи, и в тези, които съставляват трайно необработваеми земи.
Тези места не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се позволява слагането единствено на обекти от Закона за горите - архитектурни детайли за обслужване на отдиха и туризма без комерсиално предопределение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, осведомителни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не съставляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията.
Обособяването тук-там за къмпингуване зависи от волята на притежателя, защитавайки правото на благосъстоятелност. За държавни и общински земи са планувани процедури за отдаване чартърен, което предотвратява безредното потребление на обществени терени. Собствениците могат да лимитират периода на даване до 3 години, защитавайки капиталовите си ползи. Въвежда се експлицитна процедура за единодушие посредством нотариално заверени документи, елиминирайки разногласия за правото на прилагане. Обособените места не се категоризират като къмпинги, което понижава административните тежести. Регламентират се условия за местоположението, в това число екологични оценки, с цел да се предотвратят екологични вреди.
Въвежда се наложително слагане на контейнери за боклуци и химически тоалетни, минимизирайки замърсяването. Огънят е позволен единствено на избрани места, а геодезическото снимане на растителността лимитира противозаконната сеч. Ясните правила за разчистване и поддръжка пазят природата и лимитират противозаконните селища. Процедурата за издаване на позволение е предвидима, с 7-дневен период за разглеждане на заявките.
При непълноти заявителят има право на корекции, вместо автоматизирано отменяне. Кметът на общината издава заповед, която предстои на обжалване. Одобрените места се разгласяват в общински указател, осигурявайки бистрота. Контролът е разпределен сред общините, Министерството на туризма и регионалните шефове. Регистрирането на пребиваващите предотвратява противозаконното заселване, а притежателите на местата обезпечават защита и санитарна поддръжка. Кметовете могат стимулирано да откажат позволение при риск за околната среда или здравето на хората.
Въвеждат се ясни правила за освобождение на терена, предотвратявайки трайното окупиране на земи.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ