Надпис на египетска плочка е най-древната азбука
Глинена табличка – остракон – от XV в. пр.н.е. със лист на думи на древноегепитски език се оказала на-древният абецедарий – учащ лист с букви и думи в азбучен ред (в дадения случай – по началните съгласни). Изследването е показано в Journal of Near Eastern Studies.
Остраконът е открит преди повече от двадесет години от английския египтолог Найджъл Стръдуик (Nigel Strudwick) в антична гробница до Луксор, принадлежала на Сенефер, ковчежник на Тутмос III (управлявал през 1479–1425 година пр.н.е.). Текстът е разшифрован от холандския академик Бен Харинг (Ben Haring) от Лайденския университет.
Текстът съставлява недовършен лист от думи, написани с йератическо писмо – най-ранната форма на древноегипетски стенография, зародил при нанасянето на йероглифни знаци с четка върху кожа, папирус или остракон. В лявата страна на табличката има колона от знаци, които Харинг счита за абревиатури. По-скоро те отразяват първите съгласни на думи, което прави тези съкращения азбучни знаци.
Редът на звуците на табличката се отличава от АВС, признат в множеството западни писмености – това е HLḤM, прочут от древноегипетски, древноарабски и древноетиопски шрифтове.
Макар йероглифската и йератическата книжовност на Древен Египет радикално да се отличават от писменост (това са символни схеми, където всеки знак значи една дума или идея), точно тези знаци съгласно доста теории са повлияли на възникването на финикийската фонетична книжовност (един знак – един звук).
Гръцката, латинската и другите писмености в света са произлезли точно от финикийската.
