Глен Плейк, екстремен скиор: Готов съм да уловя всяка възможност за приключение
Глен Плейк е вълнуваща персона с ползи в разнообразни сфери - рисков скиор, приключенец, преподавател, обожател на пънк рока. Лесен е за различаване поради забележителната си пънкарска прическа. Плейк е в България за присъединяване си в " Дните на провокациите ". Звездата в рисковите спортове приказва пред " Дневник " за любовта си към ските, за пристрастеността към свободния живот отвън стандартите и за оцеляването в лавината под един от осемхилядниците - Манаслу.
Как се възпламени хте по ските и по кое време стартира приключението в и в свободния жанр ?
- Започнах като доста дребен в ски учебно заведение, когато бях на две години и ми хареса доста. Впоследствие бях в спортния тим и ме заинтригува карането отвън обособените зони. Започнах да се катеря и да се спускам в планината със ски, като с научените умения в тима последователно карах все по-уверено по скатовете.
Израснах, карайки ски в Калифорния. Снегът там е в най-високите елементи на планината, като стръмните скатове и острите завои са неизменима част от пейзажа. Започнахме да карамe ски в зони, където нормално това не се прави и можехме да вършим скокове от 6 до 12 метра.
Тогава ли разбрахте, че ските са вашето предопределение?
- Това беше нещото, което желаех да върша. Все отново се научих да карам ски още преди да се кача на колело. Бях на две години, когато започнах да карам ски, а колелото взех на шест. В Калифорния има доста сняг през зимата, тъй че отдаде ли се опция, незабавно потеглям към планината.
Повечето хора не имат вяра, че в Калифорния вали сняг. Те си показват плажовете, само че Сиера Невада е невероятна планинска верига. Всички мислят, че е пустиня и с изненада възкликват: " Ти живееш в пустинята. Как е допустимо ". Хората не осъзнават, че пустинята не е плоска, а има и планини, които не престават докъдето ти стигне погледът. Тук споделяме: " Ако тръгнеш на север или юг, пустинята е равна, само че в случай че поемеш на изток или запад – тя е нагоре-надолу ".
Какви са компликациите пред състезателите в свободния жанр?
- Карането на ски високо в планината е придружено от доста разнообразни компликации. Една от тях е, че би трябвало на момента да избираш пътя, по който да караш. Много зависи дали времето е уместно и какво количество сняг е натрупало. Опасността от лавини също не е за подценяване. Възможността да се нараниш или контузиш е доста огромна.
В днешно време хората са комплицирани, тъй като имат достъп до голямо количество информация от интернет. Съществува обществен напън, да вземем за пример да създадат някой огромен трик в парка. Хората го виждат на всички места в интернет и усещат, че и те би трябвало да сторят сходно нещо. Или виждат някой да прави нещо крепко със ските, което е под опциите им, само че усещат, че са притиснати да го създадат. Това е оригиналност за мен. Никога не съм се сблъсквал с сходно нещо. Смятам, че има смяна сред преди и в този момент.
Интернет промени нещата. Виждал съм произшествия, при които някой качва фотография, че е карал ски на несъмнено място. Някои хора виждат това и вземат решение да отидат на другия ден, заради обстоятелството, че някой различен го е направил, само че те не се съобразят с актуалните условия. Информацията въздейства върху решенията на хората. Те би трябвало да вземат поради това всякога, когато отиват в планината.
Всеки самичък чертае пътя си и живее с решенията, които е направил. Това, което желаеме, е да се забавляваме и да си прекараме отлично, нали? Има разнообразни способи да направиш нещата, като вложиш дарба, творчество и характерност. Това се случа всеки ден и е прелестно за спорта като придвижване и за живота в планината.
Прекараното време в планината ли ви кара да се чувствате жив?
- Приятно е да си някъде, където никой не ти споделя какво да правиш. Няма значение дали ще се отправиш към стръмните скатове или ще караш в зоните за ски. Да караш бързо или постепенно, да взимаш остри завои или каквото си поискаш - това е прелестно.
Какво ви стимулира да продължавате да вършиме луди и рискови неща?
- Обичам да го върша и се любувам. Харесва ми да се провокирам. Наслаждавам се на целия развой. Хората гледат и си споделят: " Този или оня направи някакъв трик ". Те не схващат какъв брой старания са положени в процеса на тренировки, с цел да бъде изработен. Хората си мислят, че в случай че ти си направил нещо, тогава автоматизирано го могат и те.
Харесва ми целият развой в карането на ски - планирането, подготовката, осъществяването, прибирането у дома и всичко останало. Всички концентрират вниманието си върху трофея, а не върху пътя до оценката. Хората не виждат това, което ти е коствало, с цел да стигнеш до върха.
Как бихте се описали – като скиор, артист, публицист или пънк легенда?
- Аз съм просто скиор, приключенец, човек на спорта навън. Обичам да карам колело, да отивам на експедиции, да извозвам време във водата през лятото. Може би хората не знаят, само че в Съединени американски щати имаме локални надпревари с офроуд коли и аз съм огромен обожател. Правя доста разнообразни неща. Когато не карам ски, съм във водата или работя да вкарам някои остарели коли в придвижване.
Определено желая да пребивавам живота си по моя метод. Искам той да е неповторим и в никакъв случай не съм слушал другите да ми споделят какво е належащо да направя. Мразя хората да ми споделят какво би трябвало да върша, тъй като то може да се разграничава от това, което аз желая. Все отново има избрани неща, които е желателно да свърша, като работата ми в планината и срещи със спонсорите. Имам отговорности, само че в общ проект желая да върша с живота си това, което желая. За мен този принцип работи, само че може би за някои хора не е по този начин. Те евентуално се усещат удобно, когато всекидневието им е предопределено.
Какво обръщение желаете да оставите с филмите си?
- Надявам се, че съм направил нещо вдъхновяващо с живота си. Искам да покажа, че всеки има избор да сътвори собствен личен път за развиване. Надявам се, че съм въодушевил някого да направи нещо неповторимо. Може би някой е решил, че животът му не е подобен, какъвто желае и си е споделил: " Чакай малко. Току-що гледах кино лентата с този забавен човек ".
Обичам да върша филми за каране на ски, само че още повече ми харесва да ги виждам. Те са опция да споделиш претърпяното с другите. Със сигурност искаш да покажеш на хората какъв брой добър скиор си, само че аз персонално не съм го правил с мисълта да се акцентирам какъв брой съм популярен. Очевидно за кино лентата ще бъде съвършено, в случай че си много добър скиор, само че това не е от огромно значение.
Филмите са като машини на времето. Първите ми филми бяха преди много години. Дали съм гледал стила си на каране и съм си казвал: " Виж какъв брой съм бил зле "? Нищо сходно. Наблюдавам доколко и по какъв начин се е трансформирала планината. Също виждам какво съм правил на това място, тъй като е прелестно да направиш съпоставяне с сегашното. Забавно е да се връщаш обратно.
Аз съм огромен почитател на филмите от 60-те години. В тях вземат участие доста положителни скиори, които нямат нищо общо с тези в наши дни. С тогавашната екипировка триковете наподобяват внушително за днешните стандарти.
Кое е най-вълнуващото прекарване, което ви се случи за последно?
- Тази година беше невероятна, тъй като в Калифорния имаше толкоз доста сняг, колкото не съм виждал през живота си. Това ни разреши да създадем ски странствуване, което при естествени условия е невероятно. Карахме ски върху замръзнали реки, които нормално ни стопират пътя. Карахме също към скатове и скали, които даже не съществуват. Да имам тази независимост на придвижване беше същинска полуда. Не можех да допускам какъв брой е готино да съм в планината с толкоз доста сняг. Беше велико да прекося целия щат по сняг.
Преди няколко години претърпях ужасяващ случай в Хималаите (попада в Лавина под връх Манаслу, при която има доста загинали). Това беше неприятен миг за мен, тъй като всичко се промени за момент. Човек няма нищо обезпечено в живота. Това в действителност е полуда, само че не е и лудостта, която диря.
При случая с лавината вие бяхте измежду дребното оживели. Каква беше първата ви мисъл тогава?
- Помислих си къде са приятелите ми. Исках да намеря моя сътрудник. Осъзнавах какво се е случило, само че си мислех: " Какво е станало с тях ". След няколко часа, когато се появи дневна светлина, проучих обстановката и гледах по какъв начин най-бързо да се измъкна. Знаех, че времето ми свършва. Исках да спася приятелите си, само че първата ми задача беше да спася себе си.
Вярвате ли, че хората в днешни дни могат по-лесно да избегнат сходни произшествия?
- Хората се учат, взимат планински курсове и са любопитни. Можеш да минеш курсове за първа помощ или такива при заплаха от лавини. В днешни дни хората се пробват да бъдат по-подготвени, когато отиват в планината спрямо предишното. Най-безопасно е да бъдеш в група с експерт. Но не желая да обезкуража хората да придобият тези умения сами. Наличието на повече информация оказва помощ това да се случи. Технологиите оказват помощ на хората да се оправят с сходни обстановки и да стоят надалеч от тях.
При лавината е по-различно. Тя е като земетресение. Колкото и добре да си квалифициран, не можеш да предположиш къде тъкмо ще удари. Връх Манаслу в Хималаите е доста рисков и никой от нас не го харесваше. При случая имаше 12 жертви, които бяха създали лагер покрай нас. Ние се намирахме във външната част на лавината и поехме ударната вълна.
Вероятно сме пропуснали няколко червени знамена при ски пътешествието си и сме създали неточности, с цел да се озовем в лавиноопасна зона. Тук идва потребността от образование, с цел да избегнем такива обстановки. Ако видите, че има предизвестие за лавина и решите да карате ски, би трябвало да знаете, че може да си навлечете проблеми.
Били ли сте в България преди?
- Не съм бил, само че съм доста разчувствуван. Гледал съм фотоси и филми на ски пистите в страната. Щях да дойда и по-рано по работа, тъй като знам, че в България се намира централата на известна марка за произвеждане на обувки за ски. Извън ски пистите нямам никаква друга визия за България. Поканиха ме няколко пъти да посетя страната, само че бях непрекъснато ангажиран. По същото време предходната година бях в Хималаите. Тази година взех решение, че наложително ще дойда в България.
Каква е историята зад ексцентричната ви прическа?
- Бях още дете. Израснах в Рино - дребен град в Невада с доста добра музикална просвета. По това време пънк рокът беше необикновен. В същото време бях в американския тим по ски. Всеки един играч се стремеше да наподобява като съвършеното малко американско момче, само че не и аз. Бях привикнал да се усмихвам непрекъснато и да притурям приветлива физиономия на лицето си. По време на един народен шампионат взех решение да изляза с ексцентрична прическа. Казах си, че повече няма да бъда част от тяхната игра. Ще карам по моя метод, тъй като ми харесва да го върша. Обичам да нося прическата си в жанр " мохоук " и да върша хората щастливи. Обикновено не карам ски с нея единствено в случай че не е топъл пролетен ден.
Имате ли апетит за нови рискови завършения?
- Винаги съм отворен за нови завършения. Когато и да се появи опция, аз съм подготвен да се възползвам. Искам да карам още веднъж ски в Хималаите, само че това не е единственото нещо, за което мисля. От случая в Манаслу започнах да упражнявам непалски младежи да карат ски. Преподавам уроци за начинаещи на 6000 надморска височина.
Разбирането ми за рискови завършения е малко по-различно спрямо преди. Всяка година вземам участие в колоездачно съревнование с дължина 508 благи. Предполагам, че това се приема за рисков спорт. Състезанието е мъчно и достигаш надалеч, с цел да изпиташ опциите си.
Трябва ли човек да преследва непременно това, което обича?
- Някои споделят, че фантазиите стават действителност, само че аз мисля, че фантазиите стават действителност. Ако някой ти каже, че не можеш да направиш нещо, просто не го слушай. Хората могат всичко, стига да го осъзнаят. Започвам да звуча като преподавател в гимназията, само че това е методът за развиване.
Моят път щеше да ме води до националния тим по ски на Съединени американски щати. Но почтено казано аз не желаех това. Не бях сигурен с какво тъкмо желая да се занимавам, само че бях уверен, че националният тим не е моето място. Но отказването от едно нещо не значи, че пътят ще продължи без спънки. Кой знае какво ще ни предложи утрешния ден?
Какво бихте посъветвали хората, които занапред стартират своето премеждие в ските?
- Карането на ски е като плуването и колоезденето. Не се стремете да сте най-хубавите, а просто се наслаждавайте. Винаги съм казвал, че карането на ски е минало прекарване, а не спорт. Това е спорт за един напълно дребен % от хората, само че за всеки различен е метод за превозване на времето, сходно на риболова.
Преди 10 години не можех да карам сърф, само че взех решение да се науча. Аз не съм сърфист, само че мога да карам сърф. Разбира се, че не мога да се измервам с най-големите талази. Карането на ски е едно от нещата, които можеш да правиш просто поради хубавото време на открито в компанията на положителни другари.
Как се възпламени хте по ските и по кое време стартира приключението в и в свободния жанр ?
- Започнах като доста дребен в ски учебно заведение, когато бях на две години и ми хареса доста. Впоследствие бях в спортния тим и ме заинтригува карането отвън обособените зони. Започнах да се катеря и да се спускам в планината със ски, като с научените умения в тима последователно карах все по-уверено по скатовете.
Израснах, карайки ски в Калифорния. Снегът там е в най-високите елементи на планината, като стръмните скатове и острите завои са неизменима част от пейзажа. Започнахме да карамe ски в зони, където нормално това не се прави и можехме да вършим скокове от 6 до 12 метра.
Тогава ли разбрахте, че ските са вашето предопределение?
- Това беше нещото, което желаех да върша. Все отново се научих да карам ски още преди да се кача на колело. Бях на две години, когато започнах да карам ски, а колелото взех на шест. В Калифорния има доста сняг през зимата, тъй че отдаде ли се опция, незабавно потеглям към планината.
Повечето хора не имат вяра, че в Калифорния вали сняг. Те си показват плажовете, само че Сиера Невада е невероятна планинска верига. Всички мислят, че е пустиня и с изненада възкликват: " Ти живееш в пустинята. Как е допустимо ". Хората не осъзнават, че пустинята не е плоска, а има и планини, които не престават докъдето ти стигне погледът. Тук споделяме: " Ако тръгнеш на север или юг, пустинята е равна, само че в случай че поемеш на изток или запад – тя е нагоре-надолу ".
Какви са компликациите пред състезателите в свободния жанр?
- Карането на ски високо в планината е придружено от доста разнообразни компликации. Една от тях е, че би трябвало на момента да избираш пътя, по който да караш. Много зависи дали времето е уместно и какво количество сняг е натрупало. Опасността от лавини също не е за подценяване. Възможността да се нараниш или контузиш е доста огромна.
В днешно време хората са комплицирани, тъй като имат достъп до голямо количество информация от интернет. Съществува обществен напън, да вземем за пример да създадат някой огромен трик в парка. Хората го виждат на всички места в интернет и усещат, че и те би трябвало да сторят сходно нещо. Или виждат някой да прави нещо крепко със ските, което е под опциите им, само че усещат, че са притиснати да го създадат. Това е оригиналност за мен. Никога не съм се сблъсквал с сходно нещо. Смятам, че има смяна сред преди и в този момент.
Интернет промени нещата. Виждал съм произшествия, при които някой качва фотография, че е карал ски на несъмнено място. Някои хора виждат това и вземат решение да отидат на другия ден, заради обстоятелството, че някой различен го е направил, само че те не се съобразят с актуалните условия. Информацията въздейства върху решенията на хората. Те би трябвало да вземат поради това всякога, когато отиват в планината.
Всеки самичък чертае пътя си и живее с решенията, които е направил. Това, което желаеме, е да се забавляваме и да си прекараме отлично, нали? Има разнообразни способи да направиш нещата, като вложиш дарба, творчество и характерност. Това се случа всеки ден и е прелестно за спорта като придвижване и за живота в планината.
Прекараното време в планината ли ви кара да се чувствате жив?
- Приятно е да си някъде, където никой не ти споделя какво да правиш. Няма значение дали ще се отправиш към стръмните скатове или ще караш в зоните за ски. Да караш бързо или постепенно, да взимаш остри завои или каквото си поискаш - това е прелестно.
Какво ви стимулира да продължавате да вършиме луди и рискови неща?
- Обичам да го върша и се любувам. Харесва ми да се провокирам. Наслаждавам се на целия развой. Хората гледат и си споделят: " Този или оня направи някакъв трик ". Те не схващат какъв брой старания са положени в процеса на тренировки, с цел да бъде изработен. Хората си мислят, че в случай че ти си направил нещо, тогава автоматизирано го могат и те.
Харесва ми целият развой в карането на ски - планирането, подготовката, осъществяването, прибирането у дома и всичко останало. Всички концентрират вниманието си върху трофея, а не върху пътя до оценката. Хората не виждат това, което ти е коствало, с цел да стигнеш до върха.
Как бихте се описали – като скиор, артист, публицист или пънк легенда?
- Аз съм просто скиор, приключенец, човек на спорта навън. Обичам да карам колело, да отивам на експедиции, да извозвам време във водата през лятото. Може би хората не знаят, само че в Съединени американски щати имаме локални надпревари с офроуд коли и аз съм огромен обожател. Правя доста разнообразни неща. Когато не карам ски, съм във водата или работя да вкарам някои остарели коли в придвижване.
Определено желая да пребивавам живота си по моя метод. Искам той да е неповторим и в никакъв случай не съм слушал другите да ми споделят какво е належащо да направя. Мразя хората да ми споделят какво би трябвало да върша, тъй като то може да се разграничава от това, което аз желая. Все отново има избрани неща, които е желателно да свърша, като работата ми в планината и срещи със спонсорите. Имам отговорности, само че в общ проект желая да върша с живота си това, което желая. За мен този принцип работи, само че може би за някои хора не е по този начин. Те евентуално се усещат удобно, когато всекидневието им е предопределено.
Какво обръщение желаете да оставите с филмите си?
- Надявам се, че съм направил нещо вдъхновяващо с живота си. Искам да покажа, че всеки има избор да сътвори собствен личен път за развиване. Надявам се, че съм въодушевил някого да направи нещо неповторимо. Може би някой е решил, че животът му не е подобен, какъвто желае и си е споделил: " Чакай малко. Току-що гледах кино лентата с този забавен човек ".
Обичам да върша филми за каране на ски, само че още повече ми харесва да ги виждам. Те са опция да споделиш претърпяното с другите. Със сигурност искаш да покажеш на хората какъв брой добър скиор си, само че аз персонално не съм го правил с мисълта да се акцентирам какъв брой съм популярен. Очевидно за кино лентата ще бъде съвършено, в случай че си много добър скиор, само че това не е от огромно значение.
Филмите са като машини на времето. Първите ми филми бяха преди много години. Дали съм гледал стила си на каране и съм си казвал: " Виж какъв брой съм бил зле "? Нищо сходно. Наблюдавам доколко и по какъв начин се е трансформирала планината. Също виждам какво съм правил на това място, тъй като е прелестно да направиш съпоставяне с сегашното. Забавно е да се връщаш обратно.
Аз съм огромен почитател на филмите от 60-те години. В тях вземат участие доста положителни скиори, които нямат нищо общо с тези в наши дни. С тогавашната екипировка триковете наподобяват внушително за днешните стандарти.
Кое е най-вълнуващото прекарване, което ви се случи за последно?
- Тази година беше невероятна, тъй като в Калифорния имаше толкоз доста сняг, колкото не съм виждал през живота си. Това ни разреши да създадем ски странствуване, което при естествени условия е невероятно. Карахме ски върху замръзнали реки, които нормално ни стопират пътя. Карахме също към скатове и скали, които даже не съществуват. Да имам тази независимост на придвижване беше същинска полуда. Не можех да допускам какъв брой е готино да съм в планината с толкоз доста сняг. Беше велико да прекося целия щат по сняг.
Преди няколко години претърпях ужасяващ случай в Хималаите (попада в Лавина под връх Манаслу, при която има доста загинали). Това беше неприятен миг за мен, тъй като всичко се промени за момент. Човек няма нищо обезпечено в живота. Това в действителност е полуда, само че не е и лудостта, която диря.
При случая с лавината вие бяхте измежду дребното оживели. Каква беше първата ви мисъл тогава?
- Помислих си къде са приятелите ми. Исках да намеря моя сътрудник. Осъзнавах какво се е случило, само че си мислех: " Какво е станало с тях ". След няколко часа, когато се появи дневна светлина, проучих обстановката и гледах по какъв начин най-бързо да се измъкна. Знаех, че времето ми свършва. Исках да спася приятелите си, само че първата ми задача беше да спася себе си.
Вярвате ли, че хората в днешни дни могат по-лесно да избегнат сходни произшествия?
- Хората се учат, взимат планински курсове и са любопитни. Можеш да минеш курсове за първа помощ или такива при заплаха от лавини. В днешни дни хората се пробват да бъдат по-подготвени, когато отиват в планината спрямо предишното. Най-безопасно е да бъдеш в група с експерт. Но не желая да обезкуража хората да придобият тези умения сами. Наличието на повече информация оказва помощ това да се случи. Технологиите оказват помощ на хората да се оправят с сходни обстановки и да стоят надалеч от тях.
При лавината е по-различно. Тя е като земетресение. Колкото и добре да си квалифициран, не можеш да предположиш къде тъкмо ще удари. Връх Манаслу в Хималаите е доста рисков и никой от нас не го харесваше. При случая имаше 12 жертви, които бяха създали лагер покрай нас. Ние се намирахме във външната част на лавината и поехме ударната вълна.
Вероятно сме пропуснали няколко червени знамена при ски пътешествието си и сме създали неточности, с цел да се озовем в лавиноопасна зона. Тук идва потребността от образование, с цел да избегнем такива обстановки. Ако видите, че има предизвестие за лавина и решите да карате ски, би трябвало да знаете, че може да си навлечете проблеми.
Били ли сте в България преди?
- Не съм бил, само че съм доста разчувствуван. Гледал съм фотоси и филми на ски пистите в страната. Щях да дойда и по-рано по работа, тъй като знам, че в България се намира централата на известна марка за произвеждане на обувки за ски. Извън ски пистите нямам никаква друга визия за България. Поканиха ме няколко пъти да посетя страната, само че бях непрекъснато ангажиран. По същото време предходната година бях в Хималаите. Тази година взех решение, че наложително ще дойда в България.
Каква е историята зад ексцентричната ви прическа?
- Бях още дете. Израснах в Рино - дребен град в Невада с доста добра музикална просвета. По това време пънк рокът беше необикновен. В същото време бях в американския тим по ски. Всеки един играч се стремеше да наподобява като съвършеното малко американско момче, само че не и аз. Бях привикнал да се усмихвам непрекъснато и да притурям приветлива физиономия на лицето си. По време на един народен шампионат взех решение да изляза с ексцентрична прическа. Казах си, че повече няма да бъда част от тяхната игра. Ще карам по моя метод, тъй като ми харесва да го върша. Обичам да нося прическата си в жанр " мохоук " и да върша хората щастливи. Обикновено не карам ски с нея единствено в случай че не е топъл пролетен ден.
Имате ли апетит за нови рискови завършения?
- Винаги съм отворен за нови завършения. Когато и да се появи опция, аз съм подготвен да се възползвам. Искам да карам още веднъж ски в Хималаите, само че това не е единственото нещо, за което мисля. От случая в Манаслу започнах да упражнявам непалски младежи да карат ски. Преподавам уроци за начинаещи на 6000 надморска височина.
Разбирането ми за рискови завършения е малко по-различно спрямо преди. Всяка година вземам участие в колоездачно съревнование с дължина 508 благи. Предполагам, че това се приема за рисков спорт. Състезанието е мъчно и достигаш надалеч, с цел да изпиташ опциите си.
Трябва ли човек да преследва непременно това, което обича?
- Някои споделят, че фантазиите стават действителност, само че аз мисля, че фантазиите стават действителност. Ако някой ти каже, че не можеш да направиш нещо, просто не го слушай. Хората могат всичко, стига да го осъзнаят. Започвам да звуча като преподавател в гимназията, само че това е методът за развиване.
Моят път щеше да ме води до националния тим по ски на Съединени американски щати. Но почтено казано аз не желаех това. Не бях сигурен с какво тъкмо желая да се занимавам, само че бях уверен, че националният тим не е моето място. Но отказването от едно нещо не значи, че пътят ще продължи без спънки. Кой знае какво ще ни предложи утрешния ден?
Какво бихте посъветвали хората, които занапред стартират своето премеждие в ските?
- Карането на ски е като плуването и колоезденето. Не се стремете да сте най-хубавите, а просто се наслаждавайте. Винаги съм казвал, че карането на ски е минало прекарване, а не спорт. Това е спорт за един напълно дребен % от хората, само че за всеки различен е метод за превозване на времето, сходно на риболова.
Преди 10 години не можех да карам сърф, само че взех решение да се науча. Аз не съм сърфист, само че мога да карам сърф. Разбира се, че не мога да се измервам с най-големите талази. Карането на ски е едно от нещата, които можеш да правиш просто поради хубавото време на открито в компанията на положителни другари.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ