Гледни точки
Гледни точки
Когато искаш да кажеш или да не кажеш нещо, е доста комфортно да прибегнеш или, по-скоро, да се измъкнеш със субективизъм. Примерно минава красива жена и някой несъобразителен другар до теб те пита дали ти харесва, само че го прави по този начин, че приятелката ти, която е до теб, да чуе. Защо този простак го прави тъкмо по този метод, е различен въпрос. Важното е какво правиш ти. А ти бърчиш вежди и се чудиш по какъв начин да отиграеш неуместната топка. Ако просто кажеш, че ти харесва, ще си навлечеш кахъри. Ако кажеш, че не ти харесва, ще изглеждаш като цялостен измамник. Затова изкусно прибягваш до своя субективизъм. Започваш: „ Носът ѝ е огромен, веждите са някак несъвсем наред, май краката ѝ са леко дебели. “ Продължавайки да търсиш някакви несъществуващи или микро недостатъци, ти успяваш да кажеш, че тази жена не ти харесва, без да го казваш. В резултат приятелката ти е успокоена, простакът твой другар е удовлетворен, а ти съвсем не си излъгал. Почти.
Това се случва в този момент с уважаемите ни медии. Тъй като те са наобиколени от своите властимащи приятелки, с които се постанова да са в сексуално-интимни връзки, те внимават какво приказват. Неудобният въпрос е заложен и следва отиграването.
Събитието. Вчера имаше митинг против натрапването на еврото в България. Който е бил там, е видял какъв брой и какви хора е имало. Важното е какво виждат останалите. А те виждат субективността на кълчещите се медии. „ Хората били десетки, най-много стотици. “ „ Имало най-вече възрастни хора (разбирай: за пенсионери, чието мнение е без значение). “ „ Някои били объркали събитието. Гледали им се ретро коли, само че подлеците, които са срещу еврото, избутали притежателите на ретро колите от площада. “ Демек, откраднали им събитието. „ Карбовски крадял фотоси от други митинги, с цел да лъже.„ Тоест Карбовски е измамник. Друго също така не се запомня. Броя извинения да не се взима поради. Точка.
Както и да е. Медиите демонстрираха своята индивидуалност. Дори най-субективните от тях демонстрираха белите плочки на публицистичните си кенефи, тъй като отрасловите им кореспонденти в този ден проведено бяха получили нечовечен запек и единствените репортажи, на които са били способни да сътворят наподобява като бяла теракота.
Добрата вест е, че болшинството от дълго време не има вяра на купената публицистика, на купената социология, на купените анализатори, на купеното държавно управление. Забелязвате ли по какъв начин всички те са в един тим? Сплотен тим, който играе против народа си?
Ще се забележим при идващия репортаж в случай че някой неосвидетелстван шизофреник не получи субективното чувство, че и аз съм сътрудник на непознато разузнаване.
Емил Йотовски
Когато искаш да кажеш или да не кажеш нещо, е доста комфортно да прибегнеш или, по-скоро, да се измъкнеш със субективизъм. Примерно минава красива жена и някой несъобразителен другар до теб те пита дали ти харесва, само че го прави по този начин, че приятелката ти, която е до теб, да чуе. Защо този простак го прави тъкмо по този метод, е различен въпрос. Важното е какво правиш ти. А ти бърчиш вежди и се чудиш по какъв начин да отиграеш неуместната топка. Ако просто кажеш, че ти харесва, ще си навлечеш кахъри. Ако кажеш, че не ти харесва, ще изглеждаш като цялостен измамник. Затова изкусно прибягваш до своя субективизъм. Започваш: „ Носът ѝ е огромен, веждите са някак несъвсем наред, май краката ѝ са леко дебели. “ Продължавайки да търсиш някакви несъществуващи или микро недостатъци, ти успяваш да кажеш, че тази жена не ти харесва, без да го казваш. В резултат приятелката ти е успокоена, простакът твой другар е удовлетворен, а ти съвсем не си излъгал. Почти.
Това се случва в този момент с уважаемите ни медии. Тъй като те са наобиколени от своите властимащи приятелки, с които се постанова да са в сексуално-интимни връзки, те внимават какво приказват. Неудобният въпрос е заложен и следва отиграването.
Събитието. Вчера имаше митинг против натрапването на еврото в България. Който е бил там, е видял какъв брой и какви хора е имало. Важното е какво виждат останалите. А те виждат субективността на кълчещите се медии. „ Хората били десетки, най-много стотици. “ „ Имало най-вече възрастни хора (разбирай: за пенсионери, чието мнение е без значение). “ „ Някои били объркали събитието. Гледали им се ретро коли, само че подлеците, които са срещу еврото, избутали притежателите на ретро колите от площада. “ Демек, откраднали им събитието. „ Карбовски крадял фотоси от други митинги, с цел да лъже.„ Тоест Карбовски е измамник. Друго също така не се запомня. Броя извинения да не се взима поради. Точка.
Както и да е. Медиите демонстрираха своята индивидуалност. Дори най-субективните от тях демонстрираха белите плочки на публицистичните си кенефи, тъй като отрасловите им кореспонденти в този ден проведено бяха получили нечовечен запек и единствените репортажи, на които са били способни да сътворят наподобява като бяла теракота.
Добрата вест е, че болшинството от дълго време не има вяра на купената публицистика, на купената социология, на купените анализатори, на купеното държавно управление. Забелязвате ли по какъв начин всички те са в един тим? Сплотен тим, който играе против народа си?
Ще се забележим при идващия репортаж в случай че някой неосвидетелстван шизофреник не получи субективното чувство, че и аз съм сътрудник на непознато разузнаване.
Емил Йотовски
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ