Зверствата в Буча не са изключение, а плод на дългогодишна военна стратегия на Путин
Гледките и данните за случилото се в украинския град Буча са ужасяващи, само че колкото и да ни се желае сходно събитие да е изключение, историята демонстрира, че дейности като тези не са непривични за Кремъл и постоянно са им служили добре във войните през годините.
Повтарят се даже стратегическите неточности, които съветската войска прави. Подценяването на съперника се трансформира в нейна характерност. През 1999 година офанзивата на Путин над чеченската столица, Грозни, бе също толкоз несполучлива, колкото първичния поход към Киев.
И в двата случая се очакваше поради големия си боен потенциал, Русия да се оправи бързо, само че внушителните конвои, ориентирани непосредствено към врага, се оказаха неефективна тактика. Вместо украинският президент Зеленски да бъде свален бързо и сменен от проруска опция, както се допуска, че е бил проектът, последваха яростни сражения и сериозна опозиция от локалните сили.
Това докара до идната крачка на Москва - жесток артилерийски обстрел, който срутва градовете и цели да пречупи опозицията. През 2003 Организация на обединените нации назова Грозни " най-унищожения град на планетата " - сред 5 и 8 хиляди цивилни бяха убити по време на обсадата му.
През 2016 година борбата в Алепо бе сходна - Русия бомбардираше в продължение на месец държаните от съпротивата региони, с цел да подсигури властта на сирийския президент Башар Асад, убивайки мъже, дами и деца.
Буча е най-пресният образец, само че сходни бяха сцените в Чернихив, Мариупол и Харков. Първо бяха прекратени информационните канали, по-късно достъпа до електричество, отопление и вода. След това последваха всеобщи бомбардировки над цивилни цели - инфраструктурата бе разрушена, лечебни заведения, бомбоубежища и учебни заведения заличени.
По данни на украинското държавно управление Русия депортира със мощ хора от Мариупол към личните си граници. Много от тези, които напущат града, първоначално не се интересуват от дестинацията, стига да са надалеч от пъкъла, в който са живели през последните дни.
Стратегията се опира на това, че изправени пред сходни мъчения, украинците ще изгубят волята си да се борят и ще одобряват прокремълско държавно управление, без значение от възраженията, които имат.
Асад към момента господства в Сирия, а в Чеченската Република контролът на Путин също е стабилен - нещо, което се видя и с военната поддръжка, изпратена против Киев. Въпреки грозните подиуми, с времето новото ръководство стартира да се приема като обикновено - крайната цел на проекта на Москва.
Всичко се гради на предстоящ цинизъм и уязвимост от страна на Запада. В Украйна обаче съветската победа към този момент не наподобява толкоз неизбежна.
Прегрупирането на войските на Путин от ден на ден клони към отричане на гоненето на цялостна капитулация и съсредоточаване върху източните региони, в които съпротивата наподобява по-преодолима. Кремълската стопанска система страда, а имена като " Буча ", " Мариупол " и " Харков " могат да оказват помощ в допълнение на зова на Зеленски за още по-сериозни наказания от страна на Съединени американски щати и Европейския съюз.
Повтарят се даже стратегическите неточности, които съветската войска прави. Подценяването на съперника се трансформира в нейна характерност. През 1999 година офанзивата на Путин над чеченската столица, Грозни, бе също толкоз несполучлива, колкото първичния поход към Киев.
И в двата случая се очакваше поради големия си боен потенциал, Русия да се оправи бързо, само че внушителните конвои, ориентирани непосредствено към врага, се оказаха неефективна тактика. Вместо украинският президент Зеленски да бъде свален бързо и сменен от проруска опция, както се допуска, че е бил проектът, последваха яростни сражения и сериозна опозиция от локалните сили.
Това докара до идната крачка на Москва - жесток артилерийски обстрел, който срутва градовете и цели да пречупи опозицията. През 2003 Организация на обединените нации назова Грозни " най-унищожения град на планетата " - сред 5 и 8 хиляди цивилни бяха убити по време на обсадата му.
През 2016 година борбата в Алепо бе сходна - Русия бомбардираше в продължение на месец държаните от съпротивата региони, с цел да подсигури властта на сирийския президент Башар Асад, убивайки мъже, дами и деца.
Буча е най-пресният образец, само че сходни бяха сцените в Чернихив, Мариупол и Харков. Първо бяха прекратени информационните канали, по-късно достъпа до електричество, отопление и вода. След това последваха всеобщи бомбардировки над цивилни цели - инфраструктурата бе разрушена, лечебни заведения, бомбоубежища и учебни заведения заличени.
По данни на украинското държавно управление Русия депортира със мощ хора от Мариупол към личните си граници. Много от тези, които напущат града, първоначално не се интересуват от дестинацията, стига да са надалеч от пъкъла, в който са живели през последните дни.
Стратегията се опира на това, че изправени пред сходни мъчения, украинците ще изгубят волята си да се борят и ще одобряват прокремълско държавно управление, без значение от възраженията, които имат.
Асад към момента господства в Сирия, а в Чеченската Република контролът на Путин също е стабилен - нещо, което се видя и с военната поддръжка, изпратена против Киев. Въпреки грозните подиуми, с времето новото ръководство стартира да се приема като обикновено - крайната цел на проекта на Москва.
Всичко се гради на предстоящ цинизъм и уязвимост от страна на Запада. В Украйна обаче съветската победа към този момент не наподобява толкоз неизбежна.
Прегрупирането на войските на Путин от ден на ден клони към отричане на гоненето на цялостна капитулация и съсредоточаване върху източните региони, в които съпротивата наподобява по-преодолима. Кремълската стопанска система страда, а имена като " Буча ", " Мариупол " и " Харков " могат да оказват помощ в допълнение на зова на Зеленски за още по-сериозни наказания от страна на Съединени американски щати и Европейския съюз.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ