Защо „Вуйчо Ваня“ е пиесата за нашата тревожна ера
ГЛЕДАйки по какъв начин играят кучета от СМЕСЕНИ ПОРОДИ, постоянно съм си мислил, че мутрите са повече кучета, в сравнение с най-чистите породи. Те са същността на кучешката природа, цялата тиня, трева и мокра четина. Същото важи и за трагичните произведения: някои са чистокръвни – помислете за „ Бурята “ (1611) на Уилям Шекспир или „ Кой се опасява от Вирджиния Улф “ (1962) на Едуард Олби – до момента в който други са луди скитници, без каишка и разхвърляни. Това ме води до „ Вуйчо Ваня “ (1897) на Антон Чехов, неповторимо психически дестабилизиращо театрално произведение, което в този момент се преглежда още веднъж като проучване на постковидната парализа, да не приказваме за екзистенциалния боязън да гледаш по какъв начин животът ти се изплъзва с лъжица. Въпреки че е създаден за първи път в Москва през 1899 година, чувството е тъкмо като днешната американска ера, когато никой не чува никого, тъй като слушането боли прекомерно много; когато най-успокояващата активност, която можете да си визиите, е дълга, самотна разхо...
Прочетете целия текст »
