На 40 метра височина кучета спасители правят десант от хеликоптер
Гледат ги по 10 година като бебета от фамилията, с цел да търсят затрупани при трусове или лавини.
“За избавително куче човек се грижи като за бебе от фамилията. Трябва да се научиш да го разбираш, тъй като не може да приказва, а в това време би трябвало и то да те схваща и да извършва командите. ” Това споделя планинският избавител с над 30-годишен стаж и инструктор на водачи на кучета Петър Чолев.
Винаги е бил лидер на избавителни кучета. Имал е три немски овчарки все с имена Крис, а в този момент отглежда Крис Четвърти, който е на 2,5 година
Крис не се отделя от Чолев и го следва компактно 24 часа в денонощието. В рода на кучето има така наречен работна линия, което го прави извънредно уместно за дресировка и към този момент е достигнало оперативния клас. Родителите му са били първенци на България и Румъния по търсене на взривни субстанции.
“Кучета, които работят в среда на взривни субстанции, пипат доста леко и деликатно. Те са подобаващи за образование за търсене на затрупани от лавини или при естествени бедствия като земетресение да вземем за пример ”, споделя Чолев.
Важно е кучето, което ще става избавител, да стартира да се възпитава още от 45-дневна възраст и генерации от рода му да са били спасители. Голямо значение има основаването на връзката му с лидера. За образованието се употребява специфична методика - до третата година кучето би трябвало към този момент да е стигнало най-високия действен клас за намиране на затрупани от лавини, изгубени в планината или пък при опустошения от естествени бедствия. Преминава по три курса годишно, като действително
лидерът работи
с него непрекъснато,
тъй като кучето
живее в дома му
То не е движимост, която стои в дрешника и се изважда при потребност, а след прилагане се прибира назад. Необходими са непрекъснати занимания. След постигане до избран клас образованията не стопират. Планинската избавителна работа постоянно събира избавителните кучета на зимни и летни опреснителни курсове.
Естествено, част от възпитанието са поощрението и премията за добре изпълнена команда. Това е нормално лакомство, което се дава за положително държание. Дългогодишната процедура демонстрира, че животните най-вече се радват на сушен черен дроб на късчета, които получават като заплащане.
Дали лидер ще се държи строго с кучето, или по-меко, зависи от темперамента на животното. Повечето избавителни кучета в Банско са “по-твърди ”, по тази причина и командите, които им се подават са с по-строга интонация.
“За разлика от полицейските при нашите кучета се потиска експанзията, тъй като те би трябвало да откриват човек и да не се нахвърлят върху него.
Подтискаме и
ловния инстинкт,
с цел да може, когато сме в планината и видят животно, да не хукват след него, а да търсят индивида. Заради това и при донасяне на откритото не използваме мятане на клонки и пръчки, каквито има в гората, а специфични топки ”, споделя инструкторът.
При най-ранните образования с изключение на извършване на командите “Стой ”, “Седни ”, “Легни ”, “На място ”, “Търси ” се крият предмети, които да намира. Важно е командата да се подава единствено един път, а не да се повтар, тъй като другояче то ще свикне, че би трябвало да я извършва едвам на третото задаване да вземем за пример. До 1-годишна възраст би трябвало да се научи да преодолява всички уплахи и стресови обстановки - да се вози на шейна и на въжен превоз, да прави десант от хеликоптер, да обикаля без боязън изби и тераси.
Намирането на
човек под лавина
пък става най-много по миризмата. В взаимозависимост от това на каква дълбочина е затрупаният и какъв е снегът върху него, добре подготвено куче може да открие човек и до 4-5 метра дълбоко. “Ако към индивида се образува ледена камбана, може и на половин метър да е, само че миризмата не излиза и кучето няма да я усети. При прашна лавина миризмата е по-лесно доловима. Мокрият сняг пък се бетонира бързо ”, изяснява Чолев.
Отскоро планинските спасители в Банско имат нови съвременни шейни за постигане до труднодостъпни местности в планината. Преди дни те са ги оборудвали в допълнение за безвредно превозване на кучетата. Направени са специфични подложки, с цел да не се нараняват лапите им.
Обучения има и за возенето на четириногите на такива шейни. По пистите е доста по-различно, тъй като няма толкоз рискове и теренът е елементарен. В планината обаче е значимо да има непоклатимост и балансиране на тежестта, за което возещото се куче би трябвало да се тренира. Няколко спасители с кучета са подготвени и по какъв начин да работят от хеликоптер.
От дребни кучетата се учат да висят с въже с лебедка и да вършат десант от 40 м височина, тъй като не всеки път хеликоптерите има къде да кацнат. Водачът от Банско Атанас Уков неотдавна бе на образование в Татрите, Словакия, за въздушно избавяне. Сега му следва ново образование в Италия дружно с различен избавител. Точно кучето на 31-годишният лидер Уков - Норд, което е на 5 година,
съумя да открие
затрупаната
Ния Трейман
преди седмица в Пирин. За страдание момичето бе открито мъртво.
Кучетата спасители работят нормално до 10-годишна възраст. След това се “пенсионират ”, тъй като поради тежката работа и натоварения живот се изхабяват. Често се развиват ставни болести.
Планинският избавител, който желае да вземе куче, минава едногодишен изследователски интервал. През това време той е на три курса, в които се среща със спецификата на развъждането и преценя дали ще може да се оправи. “Ние също оценяваме дали индивидът става за лидер. Чак когато сме уверени, че той ще може да се оправи, му поверяваме куче. Все отново дружно ще съжителстват най-малко 10 година и би трябвало да си направи сметката добре ”, добавя Чолев.
В отряда в Банско
всички са мъжки
немски овчарки
Единствено Митко Русков от десетилетия е лидер на женско куче. Гледал е три овчарки, а в този момент има голдън ретривър Кара.
По-лесно се намират подобаващи четириноги с положително потекло, които да бъдат подготвени за планинско избавяне, в сравнение с техни водачи, демонстрира практиката. “Не единствено спасителят би трябвало да е завързан към кучето, само че и цялото му семейство да го заобича. Например когато се възнамерява фамилна отмора, постоянно се има поради, че с изключение на дамата и децата с нас идва и кучето. Не може да го оставиш на съседите да се грижат за него. То е всекидневен ангажимент ”, безапелационен е Чолев. /24chasa.bg
“За избавително куче човек се грижи като за бебе от фамилията. Трябва да се научиш да го разбираш, тъй като не може да приказва, а в това време би трябвало и то да те схваща и да извършва командите. ” Това споделя планинският избавител с над 30-годишен стаж и инструктор на водачи на кучета Петър Чолев.
Винаги е бил лидер на избавителни кучета. Имал е три немски овчарки все с имена Крис, а в този момент отглежда Крис Четвърти, който е на 2,5 година
Крис не се отделя от Чолев и го следва компактно 24 часа в денонощието. В рода на кучето има така наречен работна линия, което го прави извънредно уместно за дресировка и към този момент е достигнало оперативния клас. Родителите му са били първенци на България и Румъния по търсене на взривни субстанции.
“Кучета, които работят в среда на взривни субстанции, пипат доста леко и деликатно. Те са подобаващи за образование за търсене на затрупани от лавини или при естествени бедствия като земетресение да вземем за пример ”, споделя Чолев.
Важно е кучето, което ще става избавител, да стартира да се възпитава още от 45-дневна възраст и генерации от рода му да са били спасители. Голямо значение има основаването на връзката му с лидера. За образованието се употребява специфична методика - до третата година кучето би трябвало към този момент да е стигнало най-високия действен клас за намиране на затрупани от лавини, изгубени в планината или пък при опустошения от естествени бедствия. Преминава по три курса годишно, като действително
лидерът работи
с него непрекъснато,
тъй като кучето
живее в дома му
То не е движимост, която стои в дрешника и се изважда при потребност, а след прилагане се прибира назад. Необходими са непрекъснати занимания. След постигане до избран клас образованията не стопират. Планинската избавителна работа постоянно събира избавителните кучета на зимни и летни опреснителни курсове.
Естествено, част от възпитанието са поощрението и премията за добре изпълнена команда. Това е нормално лакомство, което се дава за положително държание. Дългогодишната процедура демонстрира, че животните най-вече се радват на сушен черен дроб на късчета, които получават като заплащане.
Дали лидер ще се държи строго с кучето, или по-меко, зависи от темперамента на животното. Повечето избавителни кучета в Банско са “по-твърди ”, по тази причина и командите, които им се подават са с по-строга интонация.
“За разлика от полицейските при нашите кучета се потиска експанзията, тъй като те би трябвало да откриват човек и да не се нахвърлят върху него.
Подтискаме и
ловния инстинкт,
с цел да може, когато сме в планината и видят животно, да не хукват след него, а да търсят индивида. Заради това и при донасяне на откритото не използваме мятане на клонки и пръчки, каквито има в гората, а специфични топки ”, споделя инструкторът.
При най-ранните образования с изключение на извършване на командите “Стой ”, “Седни ”, “Легни ”, “На място ”, “Търси ” се крият предмети, които да намира. Важно е командата да се подава единствено един път, а не да се повтар, тъй като другояче то ще свикне, че би трябвало да я извършва едвам на третото задаване да вземем за пример. До 1-годишна възраст би трябвало да се научи да преодолява всички уплахи и стресови обстановки - да се вози на шейна и на въжен превоз, да прави десант от хеликоптер, да обикаля без боязън изби и тераси.
Намирането на
човек под лавина
пък става най-много по миризмата. В взаимозависимост от това на каква дълбочина е затрупаният и какъв е снегът върху него, добре подготвено куче може да открие човек и до 4-5 метра дълбоко. “Ако към индивида се образува ледена камбана, може и на половин метър да е, само че миризмата не излиза и кучето няма да я усети. При прашна лавина миризмата е по-лесно доловима. Мокрият сняг пък се бетонира бързо ”, изяснява Чолев.
Отскоро планинските спасители в Банско имат нови съвременни шейни за постигане до труднодостъпни местности в планината. Преди дни те са ги оборудвали в допълнение за безвредно превозване на кучетата. Направени са специфични подложки, с цел да не се нараняват лапите им.
Обучения има и за возенето на четириногите на такива шейни. По пистите е доста по-различно, тъй като няма толкоз рискове и теренът е елементарен. В планината обаче е значимо да има непоклатимост и балансиране на тежестта, за което возещото се куче би трябвало да се тренира. Няколко спасители с кучета са подготвени и по какъв начин да работят от хеликоптер.
От дребни кучетата се учат да висят с въже с лебедка и да вършат десант от 40 м височина, тъй като не всеки път хеликоптерите има къде да кацнат. Водачът от Банско Атанас Уков неотдавна бе на образование в Татрите, Словакия, за въздушно избавяне. Сега му следва ново образование в Италия дружно с различен избавител. Точно кучето на 31-годишният лидер Уков - Норд, което е на 5 година,
съумя да открие
затрупаната
Ния Трейман
преди седмица в Пирин. За страдание момичето бе открито мъртво.
Кучетата спасители работят нормално до 10-годишна възраст. След това се “пенсионират ”, тъй като поради тежката работа и натоварения живот се изхабяват. Често се развиват ставни болести.
Планинският избавител, който желае да вземе куче, минава едногодишен изследователски интервал. През това време той е на три курса, в които се среща със спецификата на развъждането и преценя дали ще може да се оправи. “Ние също оценяваме дали индивидът става за лидер. Чак когато сме уверени, че той ще може да се оправи, му поверяваме куче. Все отново дружно ще съжителстват най-малко 10 година и би трябвало да си направи сметката добре ”, добавя Чолев.
В отряда в Банско
всички са мъжки
немски овчарки
Единствено Митко Русков от десетилетия е лидер на женско куче. Гледал е три овчарки, а в този момент има голдън ретривър Кара.
По-лесно се намират подобаващи четириноги с положително потекло, които да бъдат подготвени за планинско избавяне, в сравнение с техни водачи, демонстрира практиката. “Не единствено спасителят би трябвало да е завързан към кучето, само че и цялото му семейство да го заобича. Например когато се възнамерява фамилна отмора, постоянно се има поради, че с изключение на дамата и децата с нас идва и кучето. Не може да го оставиш на съседите да се грижат за него. То е всекидневен ангажимент ”, безапелационен е Чолев. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ