Гледането на изгревите и залезите е едно от приятните неща,

Гледането на изгревите и залезите е едно от приятните неща, на които можем да вършим, когато сме измежду природата. Но когато времето става студено, сме много по-малко склонни да излезем, с цел да отделим няколко минути и да погледаме слънцето, което се подава или скрива зад хоризонта.

Въпреки това, за наша наслада се оказва, че има много положителни аргументи да го вършим даже и да не се намираме в най-идеалната среда. Още повече че точно през късната есен и началото на зимата можем да се насладим на най-красивите изгреви и залези.

Тях евентуално си представяме при небе с високи и тънки облаци, оцветени в наситени оранжеви и червени цветове. За да ги забележим, е належащо също по този начин атмосферата да е чиста. И с помощта на атмосферните условия, е най-вероятно тези два фактора да са налице точно в късна есен и ранна зима.

Колкото до изгодите за здравето от гледането на изгрева и залеза, те пък са много директно свързани с изгодите от прекарването на време измежду природата. Сред тях са намаляването на напрежението, повишението на възприятието за благополучие и даже възстановяване на творчеството.

Предвид това, не е изненадващо и заключението в проучванията, които демонстрират, че хората са склонни да реагират по-благоприятно на естествените условия, в сравнение с градските.

Конкретно проучване от предходната година пък се концентрира върху съпоставяне със фотоси на градски гледки на синьо небе, както и на такива, изобразяващи същото място, само че със залез, изгрев или дъга. Оказва се, че вторият вид провокира възприятие на благоговение, само че и на мира. А доза от тази сила, която получаваме, наблюдавайки изгрев или залез, носи изгоди за душeвността ни, пише Self.

Доказано е, че освобождението на допамин в мозъка ни е обвързвано с нараснали въодушевление и мотивация. Освен това е потребно, с цел да ни изтръгне от личния ни дребен свят и да ни свърже още веднъж с ритъма на природата. А това е изключително значимо и скъпо, поради че градската среда най-вече ни изолира.

Вероятно по-изненадващото е, че наблюдаването на изгрева и залеза идва и с физически изгоди за здравето ни. Те са свързани с естествената светлина от слънцето, която работи като сигнал за нашия циркаден темп (известен още като вътрешен часовник на тялото). Така до момента в който дневната светлина потиска производството на мелатонин в мозъка ни (хормона на съня), вечерната мрачевина го " отключва " още веднъж.

Особено потребно се оказва наблюдаването на изгрева, защото може да ни помогне да пренастроим циркадния си темп, с цел да можем и да се събуждаме по-лесно, и да заспиваме. Наред с това визира и центрове в мозъка, които въздействат на настроението и бдителността ни.