Писателят В. Стаменов: Явно в България само 3-ма души могат да пишат, и те са от едно място!
Гледам шортлиста на следващата влиятелна литературна премия и си мисля, че българската литература е най-стабилното нещо в страната. Тук няма рецесии, няма ротации, няма сглобки. Тук има просто една безконечна и неразрушима „ фамилна чест “. Това разяснява във фейсбук писателят Веселин Стаменов.
Статистиката е безпощадна: петдесет % от номинираните книги са на едно-единствено издателство – „ Жанет 45 “. Три от шест. Това не е просто триумф. Това е цялостен монопол върху естетиката. Явно в България единствено трима души могат да пишат, и те инцидентно са открити от едно и също място.
Въпросът за плурализма обаче стои със страшна мощ. Когато половината от селекцията е съсредоточена в ръцете на един състезател, към този момент не приказваме за книжовен конкурс, а за вътрешен ведомствен обзор. Има ли въобще смисъл останалите издателства да вземат участие, или е по-добре напряко да изпращат ръкописите си за утвърждение в Пловдив?
Но тук става забавно. Издателството се ръководи от Манол Пейков – човек, който до неотдавна беше народен представител от „ Демократична България “, а в този момент се чака още веднъж да влезе в Народното събрание от аварийна пейка, в случай че Асен Василев склони да му направи място. И тук нещата леко стартират да накуцват в областта на правилата.
Когато един политик, въпреки и в очакване на нов мандат, има издателството, което господства всички национални награди, пораждат едни такива неуместни, „ недемократични “ въпроси. Как се подсигурява независимостта на журито, когато то би трябвало да избира сред книгите на един толкоз авторитетен фактор? Дали литературната стойност тежи повече от институционалната тежест на издателя?
Защо в тези ранглисти виждаме едни и същи създатели, едни и същи редактори и едни и същи журиращи, които се въртят в затворена система като в перпетуум-мобиле? Това книжовен развой ли е, или е затворено акционерно сдружение за взаимно удивление? Къде са критериите? Къде са оценките? Или всичко се взема решение на по чаша вино в стеснен кръг от „ верните хора “ с „ верните убеждения “?
Пазарът споделя едно – издателства като „ Хермес “ продават в големи тиражи и доближават до действителните читатели. Но „ елитарното “ жури споделя друго – премиите са за нашите хора. Малките издатели пък са като статисти в масовка – пускат ги по един за цвят, едвам не наподобява напълно като партийно заседание.
Време е да спрем да се преструваме. Когато политиката и литературата се прегърнат толкоз крепко, резултатът постоянно е еднакъв: задушаване на конкуренцията. Ако ще вършим партийни описи с целесъобразна литература, кажете го напряко. Да знаем да не си купуваме книги, а напряко да четем партийните стратегии. Там най-малко фикцията е безвъзмездна.
