Гледам и все по-малко вярвам на очите и ушите си!

Гледам и все по-малко имам вяра на очите и ушите си! Жизнерадостна мисирка снася следващата тематика – изискванията в стаите чартърен. Така стартира много несвързания си социално-медиен коментар в обществените мрежи някогашната шефка на Съвет за електронни медии Соня Момчилова.

Поканила е изтъкнат представител на Борисовата партия и друга мисирка, по съвместителство коментаторка. След като представителят изстрелва по какъв начин президентът хукнал по обиколки, с цел да събира блага и да си ги носи у тях, мисирката не му възразява. Другата – и тя. В ухото ѝ никой не подсказва, че има закон за обявление на „ даровете “, добити по време на държавни визити. Даже музей има.
Но замлъквам, когато пламенният вития взе да ни се кара по какъв начин не възпитаваме децата и себе си в дух на емпатия и по тази причина захвърляме родителите си като отпадък.

Как не ѝ пристигна в дребния мозък на домакинстващата да попита: кой прогони децата на тези хора? Кой направи по този начин, че да не им стигат парите да свързват двата края? Кой либерализира в „ пазарен дух “ обществената политика? Кой раздаваше средствата за отваряне на къщи на ужасите и къщи за тъщи?

Кой? Как, в случай че не сте съумели да вредите чедото си за народен представител, ще се справите с конвергентните условия на живот, които били по-хубави от всеки път?!
Срам сте! На рибен пазар го обърнахте!