Вотът в чужбина: Не се сърдете на огледалото!
Гледам, че " българите в чужбина " е новото " ромите " - т.е., в всеобщото схващане, една група, която с изключение на да цапа пейзажа с гласовете си, друго не умее. Също, че изборните резултати доказвали, че нямало приключване на мозъци - хаха.
Но да не забравяме около това тънко възприятие за комизъм, че българите в чужбина са като българите в България, единствено че в чужбина. Да, измежду тях има бели якички, прорамисти, лекари, преподаватели, актьори, само че то и у нас си имаме.
Но какво още имаме (без искания за пълнота, само че хора, които персонално познавам): дамите на по 40-50, които от дълго време, от дълго време отпътуваха да гледат възрастните хора на Европа, които отгледаха мъж и по 2-3 деца у дома с изпратените евро и до момента в който гледаха баби, станаха баби.
Чудесните момчета от помашките села, които работят като строители из Германия и Швейцария и се връщат вкъщи единствено през зимата - през останалото време там са единствено старците, дамите и децата, които се устоят с гастарбайтерските пари. Ромските девойки от опашката пред българския магазин тук, които чистят къщи за 12 паунда на час, и още, и още.
Когато се местих в Лондон и си търсех дом, от любознание се записах в няколко фейсбук групи, където се разгласиха сходни разгласи. Направи ми усещане, че като преимущество на даден парцел се акцентира: българска къща, има Булсатком. Тогава се замислих за какъв брой ли от тези хора пътуването на открито от вкъщи, метафорично, прочувствено, културно, в никакъв случай не се е състояло.
За доста от хората тук северната звезда си е у дома - всяка стотинка отвън най-необходимото тече към у дома - гледат се деца, купуват се домове, заплащат се налози, даже се стартират бизнеси. Това е голяма, витална маса, която и прочувствено, а и финансово има доста акции в България и желае своето право на глас.
Идеалният вакуум за Слави, който не желае партии, а национална власт; който осребрява в едно отвращението от ръководещите и носталгията; неприятния в страшния филм, който милее за народа, който я схваща тая пуста наша психика и знае по кое време да запее Жива рана, по кое време - Кючек Пружината.
Гласовете от чужбина по този начин или другояче не трансформират огромната картина - тя е такава, каквато хората у нас си я желаеха и направиха. Имаше една доктрина за нарцисизма на дребните разлики - по какъв начин всички ние имаме склонността в най-голяма степен да се дразним на тези, които най-вече припомнят на нас, а.к.а. българите в чужбина. Не се сърдете на огледалото!
Заб. Мнението е оповестено във фейсбук от Теодора Недкова, маркетинг управител в огромна лондонска компания. Заглавието е на редакцията.
Но да не забравяме около това тънко възприятие за комизъм, че българите в чужбина са като българите в България, единствено че в чужбина. Да, измежду тях има бели якички, прорамисти, лекари, преподаватели, актьори, само че то и у нас си имаме.
Но какво още имаме (без искания за пълнота, само че хора, които персонално познавам): дамите на по 40-50, които от дълго време, от дълго време отпътуваха да гледат възрастните хора на Европа, които отгледаха мъж и по 2-3 деца у дома с изпратените евро и до момента в който гледаха баби, станаха баби.
Чудесните момчета от помашките села, които работят като строители из Германия и Швейцария и се връщат вкъщи единствено през зимата - през останалото време там са единствено старците, дамите и децата, които се устоят с гастарбайтерските пари. Ромските девойки от опашката пред българския магазин тук, които чистят къщи за 12 паунда на час, и още, и още.
Когато се местих в Лондон и си търсех дом, от любознание се записах в няколко фейсбук групи, където се разгласиха сходни разгласи. Направи ми усещане, че като преимущество на даден парцел се акцентира: българска къща, има Булсатком. Тогава се замислих за какъв брой ли от тези хора пътуването на открито от вкъщи, метафорично, прочувствено, културно, в никакъв случай не се е състояло.
За доста от хората тук северната звезда си е у дома - всяка стотинка отвън най-необходимото тече към у дома - гледат се деца, купуват се домове, заплащат се налози, даже се стартират бизнеси. Това е голяма, витална маса, която и прочувствено, а и финансово има доста акции в България и желае своето право на глас.
Идеалният вакуум за Слави, който не желае партии, а национална власт; който осребрява в едно отвращението от ръководещите и носталгията; неприятния в страшния филм, който милее за народа, който я схваща тая пуста наша психика и знае по кое време да запее Жива рана, по кое време - Кючек Пружината.
Гласовете от чужбина по този начин или другояче не трансформират огромната картина - тя е такава, каквато хората у нас си я желаеха и направиха. Имаше една доктрина за нарцисизма на дребните разлики - по какъв начин всички ние имаме склонността в най-голяма степен да се дразним на тези, които най-вече припомнят на нас, а.к.а. българите в чужбина. Не се сърдете на огледалото!
Заб. Мнението е оповестено във фейсбук от Теодора Недкова, маркетинг управител в огромна лондонска компания. Заглавието е на редакцията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ