Гледам българския парламент. Това не е институция на държавността, а

Гледам българския парламент. Това не е институция на държавността, а панаир на нелепостта, война на обикновени проксита, среща на кукли на задкулисието, терен на деструктивната тъпотия и разграждащата бездуховност. И в случай че гладът е нагон за витално оцеляване, то лакомията и войната за още и още е признак на умствена дисфункция и вътрешна празнина.

Патологичните прояви на неналичието на родителска обич в детството избиват в непрекъснатото чувство за крах и незадоволеност, рецепторите за значение при такива хора в никакъв случай не се насищат. Те могат да разрушат страната без да им мигне окото. Защото им липсва вътрешен център за шерване на общ, публичен, държавен интерес.

Драмата на илитератството в българската политика се замъглява от вменяването на някаква особена височина на така наречен персонален интерес - те персонално да са добре. Ама доста да са добре. А в действителност става дума за тотално неявяване в региона на духа и категориите на отговорността към татковина, народ, бъдеще на страната, оставяне на политическо завещание, реформаторство, образуване на историческа диря, мислене за вечността и прочие Атомизирането на индивида ускорява самотното грабителство и патологията движимостите и материята да са сурогати на фундаменталната човешка потребност от обич.

Калина Андролова