Как Путин постигна стратегическата цел на САЩ
Гледах по един от арабските сателитни канали предаване, в което двама арабски анализатори спорят между тях. Един от тях сподели следното:
" Германско-руският съюз би ускорил упадъка на свръхсилата, която сега се доближава до пропастта. Ето за какво Вашингтон е решен да направи всичко, с цел да унищожи " Северен поток-2 " и да задържи Германия в своята орбита. Това е въпрос на оцеляване по правилото „ разделяй и владей “. Така че събитията в Украйна би трябвало да се преглеждат в тази рамка “.
Тази визия е заимствана от първата страница на външнополитическа листовка с наименование „ Разделяй и владей “. В нея се твърди, че Вашингтон би трябвало да сътвори визия, че Русия е опасност за сигурността на Европа. Това е задачата. Те би трябвало да показват, че Владимир Путин е " свиреп агресор ", че е лицемерен водач, на който не може да му се има вяра. За тази цел медиите са упрекнати в неведнъж разпространение на думите, че „ Русия възнамерява да нахлуе в Украйна”. Това обаче, което се премълчава, е че Русия не е нападала нито една страна след разпадането на Съветския съюз. Това значи, че скоро ще забележим провокация, целяща да подтикне Путин да изпрати войските си през границата, с цел да отбрани руснаците в източната част на страната. Ако Путин се хване на стръвта, отговорът ще бъде бърз и изострен – твърди се във въпросната листовка.
Вярна ли е тази догадка?
Би било потребно, в случай че спрем да имаме вяра, че американците са свръхчовеци или че управляват мозъците на водачите, и спрем да ги представяме като един групов Супермен. Те са просто деца на пазара, надалеч от всякаква метафизична идеологическа логичност в другите й форми. Те не са нищо друго с изключение на прагматици и опортюнисти. Те се изправят против своите идейни съперници, които търсят популярност, с несравнимо самообладание и наслаждение. При това го декларират обществено, но малко на брой четат.
Не американците на времето бяха програмирали Хитлер да нападна Европа, Гамал Абдел Насър да изтегли бойците си от Шарм ел-Шейх, Брежнев да нападна Афганистан, Саддам Хюсеин да нахлуе в Кувейт или Бин Ладен да нападна Световния търговски център. Не е Америка, която кара Пекин да провокира напрежение в Китайско море и да потиска уйгурите, с цел да се възползва от това в тактиката си против Китай. Нито в този момент манипулират Путин, с цел да активизира стотици хиляди бойци по границите на Украйна и да разгласи безсмислена и незаконна война против суверенна и демократична страна, а по-късно да твърди, че украинците са атакували проруските бунтовници.
От друга страна, американците добре осъзнават заплахата от личните си идеологически предубеждения, довели до расизъм и дискриминация против чернокожите и другите раси, което е безспорно най-голямата заплаха, пред която са изправени американците. Това значи, че те са на първо място прагматици, които по формулировка не са пленници на идеологиите. Поради това те не се поддават на теориите на конспирацията, за разлика от съперниците им, заслепени от личната си нелепост. И до момента в който тези теории управляват мозъците на огромен брой водачи и страни, американските посолства в тях са залети от молби за имиграция…в Съединени американски щати.
От своя страна Вашингтон употребява теорията на конспирацията с две цели. Първата е да се даде отпор против съперниците, а втората е да се форсира плъзгането им към идеологическа нелепост. И по този начин, до момента в който съперниците им навлизат от ден на ден в идеологическите си заблуди, американците остават на твърда почва.
Чашите на нелепостта и другия дизайн
Ако това идеологическо заслепление прави работа на Америка, тя го предизвиква. Но в случай че техните идеологии вредят на ползите на американците, те чакат да се изпълнят изискванията, с цел да нанесат своя удар с най-ниски разноски и най-големи облаги. Логиката и историческият опит с тях ни споделят, че има идеологически идиоти, които търсят минали исторически слави(Саддам, Кадафи)- описът е дълг!. Американците печелят от нелепостта на идеологическите си съперници и я употребяват. Когато обаче тя стигне до пароксизъм, нанасят своя удар. Затова триумфите им са единствено в огромните войни. И всякога, когато до момента се ангажираха с дребни войни, те губеха, тъй като тяхната страна е галактическа и морска мощ по формулировка, до момента в който във въпросните войни се използваха най-вече сухопътни войски.
Стратегията на Съединени американски щати залага върху прагматизма, не върху догматизма. Така те се пробват да слагат съперниците си пред една от двете благоприятни условия, или да вървят в избрана посока, или да се срутен под тежестта на нелепостта. Те чакат другите да яхнат идеологическата нелепост и тайните теории. Този метод съумя с Китай през 1974 година, когато избра първия път, и той съумя с Русия, когато избра втория път.
Що се отнася до Германия, нейната алтернатива е напълно друга. Ангела Меркел мощно възпрепятстваше опитите за борба с Русия. Винаги е предпочитала да бъде сдържана и да не позволява борба. По-малките европейски страни като Полша, балтийските страни, Грузия и даже Украйна бяха недоволни, тъй като смятаха, че немската политика се организира в техен ущърб.
От американска позиция тази немска позиция беше разбираема и пораждаща вяра Русия да бъде подтикната в позитивна посока. С течение на времето обаче американската позиция еволюира и във Вашингтон изгубиха вяра, че в миналото Русия ще се трансформира в естествена страна, следвайки личния си темп към личен модел на демократизъм и народна власт. Но тогавашната немска позиция продължи да пренебрегва заплахата от съветската политика, ориентирана против разпадането на Европейския съюз и НАТО.
Стигна се до такава степен, Съединените щати да декларират в директен текст – в случай че желаете, сами се справяйте с Русия, а в случай че сте сътрудници, споделяйте тежестта! Това беше посланието на Тръмп на срещата на върха на НАТО. Политиката на Байдън не се разграничава всъщност, въпреки че бе заменена стилистиката на връзките със съдружниците в Европа.
След напускането на Меркел мудна промяна в немската политика. Зелената партия, главен сътрудник в ръководещата коалиция, се опълчва изрично на упоритостите на Русия, а позицията на канцлера Шолц също не се разграничава значително. Тази еволюция в този момент доби ново ускоряване вследствие на дейностите на Путин.
В своята нелепост Русия форсира постигането на стратегическите американски цели за сближение на съдружниците си в Европа към Съединени американски щати. Тя си е лично съветско създание, а не е " made in USA ".
Путин, захласнат от нелепостта на своята политика, в действителност форсира постигането на стратегическите американски цели за възобновяване на сплотеността на съдружниците си в Европа. Идеологическата чаша от която пие съветския президент, е същата тази чаша, от която толкоз постоянно надигат водачите в Близкия изток. Единствената разлика в нея е дизайна.
" Германско-руският съюз би ускорил упадъка на свръхсилата, която сега се доближава до пропастта. Ето за какво Вашингтон е решен да направи всичко, с цел да унищожи " Северен поток-2 " и да задържи Германия в своята орбита. Това е въпрос на оцеляване по правилото „ разделяй и владей “. Така че събитията в Украйна би трябвало да се преглеждат в тази рамка “.
Тази визия е заимствана от първата страница на външнополитическа листовка с наименование „ Разделяй и владей “. В нея се твърди, че Вашингтон би трябвало да сътвори визия, че Русия е опасност за сигурността на Европа. Това е задачата. Те би трябвало да показват, че Владимир Путин е " свиреп агресор ", че е лицемерен водач, на който не може да му се има вяра. За тази цел медиите са упрекнати в неведнъж разпространение на думите, че „ Русия възнамерява да нахлуе в Украйна”. Това обаче, което се премълчава, е че Русия не е нападала нито една страна след разпадането на Съветския съюз. Това значи, че скоро ще забележим провокация, целяща да подтикне Путин да изпрати войските си през границата, с цел да отбрани руснаците в източната част на страната. Ако Путин се хване на стръвта, отговорът ще бъде бърз и изострен – твърди се във въпросната листовка.
Вярна ли е тази догадка?
Би било потребно, в случай че спрем да имаме вяра, че американците са свръхчовеци или че управляват мозъците на водачите, и спрем да ги представяме като един групов Супермен. Те са просто деца на пазара, надалеч от всякаква метафизична идеологическа логичност в другите й форми. Те не са нищо друго с изключение на прагматици и опортюнисти. Те се изправят против своите идейни съперници, които търсят популярност, с несравнимо самообладание и наслаждение. При това го декларират обществено, но малко на брой четат.
Не американците на времето бяха програмирали Хитлер да нападна Европа, Гамал Абдел Насър да изтегли бойците си от Шарм ел-Шейх, Брежнев да нападна Афганистан, Саддам Хюсеин да нахлуе в Кувейт или Бин Ладен да нападна Световния търговски център. Не е Америка, която кара Пекин да провокира напрежение в Китайско море и да потиска уйгурите, с цел да се възползва от това в тактиката си против Китай. Нито в този момент манипулират Путин, с цел да активизира стотици хиляди бойци по границите на Украйна и да разгласи безсмислена и незаконна война против суверенна и демократична страна, а по-късно да твърди, че украинците са атакували проруските бунтовници.
От друга страна, американците добре осъзнават заплахата от личните си идеологически предубеждения, довели до расизъм и дискриминация против чернокожите и другите раси, което е безспорно най-голямата заплаха, пред която са изправени американците. Това значи, че те са на първо място прагматици, които по формулировка не са пленници на идеологиите. Поради това те не се поддават на теориите на конспирацията, за разлика от съперниците им, заслепени от личната си нелепост. И до момента в който тези теории управляват мозъците на огромен брой водачи и страни, американските посолства в тях са залети от молби за имиграция…в Съединени американски щати.
От своя страна Вашингтон употребява теорията на конспирацията с две цели. Първата е да се даде отпор против съперниците, а втората е да се форсира плъзгането им към идеологическа нелепост. И по този начин, до момента в който съперниците им навлизат от ден на ден в идеологическите си заблуди, американците остават на твърда почва.
Чашите на нелепостта и другия дизайн
Ако това идеологическо заслепление прави работа на Америка, тя го предизвиква. Но в случай че техните идеологии вредят на ползите на американците, те чакат да се изпълнят изискванията, с цел да нанесат своя удар с най-ниски разноски и най-големи облаги. Логиката и историческият опит с тях ни споделят, че има идеологически идиоти, които търсят минали исторически слави(Саддам, Кадафи)- описът е дълг!. Американците печелят от нелепостта на идеологическите си съперници и я употребяват. Когато обаче тя стигне до пароксизъм, нанасят своя удар. Затова триумфите им са единствено в огромните войни. И всякога, когато до момента се ангажираха с дребни войни, те губеха, тъй като тяхната страна е галактическа и морска мощ по формулировка, до момента в който във въпросните войни се използваха най-вече сухопътни войски.
Стратегията на Съединени американски щати залага върху прагматизма, не върху догматизма. Така те се пробват да слагат съперниците си пред една от двете благоприятни условия, или да вървят в избрана посока, или да се срутен под тежестта на нелепостта. Те чакат другите да яхнат идеологическата нелепост и тайните теории. Този метод съумя с Китай през 1974 година, когато избра първия път, и той съумя с Русия, когато избра втория път.
Що се отнася до Германия, нейната алтернатива е напълно друга. Ангела Меркел мощно възпрепятстваше опитите за борба с Русия. Винаги е предпочитала да бъде сдържана и да не позволява борба. По-малките европейски страни като Полша, балтийските страни, Грузия и даже Украйна бяха недоволни, тъй като смятаха, че немската политика се организира в техен ущърб.
От американска позиция тази немска позиция беше разбираема и пораждаща вяра Русия да бъде подтикната в позитивна посока. С течение на времето обаче американската позиция еволюира и във Вашингтон изгубиха вяра, че в миналото Русия ще се трансформира в естествена страна, следвайки личния си темп към личен модел на демократизъм и народна власт. Но тогавашната немска позиция продължи да пренебрегва заплахата от съветската политика, ориентирана против разпадането на Европейския съюз и НАТО.
Стигна се до такава степен, Съединените щати да декларират в директен текст – в случай че желаете, сами се справяйте с Русия, а в случай че сте сътрудници, споделяйте тежестта! Това беше посланието на Тръмп на срещата на върха на НАТО. Политиката на Байдън не се разграничава всъщност, въпреки че бе заменена стилистиката на връзките със съдружниците в Европа.
След напускането на Меркел мудна промяна в немската политика. Зелената партия, главен сътрудник в ръководещата коалиция, се опълчва изрично на упоритостите на Русия, а позицията на канцлера Шолц също не се разграничава значително. Тази еволюция в този момент доби ново ускоряване вследствие на дейностите на Путин.
В своята нелепост Русия форсира постигането на стратегическите американски цели за сближение на съдружниците си в Европа към Съединени американски щати. Тя си е лично съветско създание, а не е " made in USA ".
Путин, захласнат от нелепостта на своята политика, в действителност форсира постигането на стратегическите американски цели за възобновяване на сплотеността на съдружниците си в Европа. Идеологическата чаша от която пие съветския президент, е същата тази чаша, от която толкоз постоянно надигат водачите в Близкия изток. Единствената разлика в нея е дизайна.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ