Иван Гешев сезира Конституционния съд за правилника на Народното събрание
Главният прокурор внесе в Конституционния съд (КС) искане за оповестяване на противоконституционност на разпореждания от Правилника за организацията и активността на Народното събрание – на член 25 и на част от текстовете на член 86.
В настояването се сочи, че член 25 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС) опонира на правилото за разделянето на управляващите (чл. 8 от Конституцията) и на прогласената от главния закон самостоятелност на правосъдната власт (чл. 117, алинея 2 от Конституцията), тъй като неприемливо „ уголемява “ конституционно планувания надзор на законодателната над правосъдната власт.
Разпоредбата на член 25 от ПОДНС планува минимум един път на всеки 3 месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание да се организира разискване с присъединяване на основния прокурор по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи. Посочени са и съответни тематики, които могат да бъдат обсъждани - законодателни промени, ресурсна осигуреност, резултати в битката с престъпността, взаимоотношение с проверяващите органи и други
Контролът на законодателната върху активността на правосъдната власт (в частност на прокуратурата) по използването на закона се реализира посредством годишното чуване и приемане от Народното събрание на годишния отчет на основния прокурор и посредством други систематизирани и аналитични отчети за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, разнообразни по време и/или наличие от годишните отчети.
С наредбата на член 25 от Правилника на Народното събрание се основава обвързване основният прокурор да се явява в Комисията по конституционни и правни въпроси „ минимум един път на всеки три месеца “ за разискване на тематики, отвън годишните отчети, а в някои случаи даже отвън компетентността на основния прокурор. Този текст от правилника на процедура позволява разискване когато и да е, което обезсмисля опцията за действително обобщаване на информацията по отношение на процесите в развиването на криминогенната конюнктура и води до неприемлива интервенция в активността на прокуратурата.
Определянето на период за осъществяване на разискване по посочените тематики е прекалено, излиза отвън системата на надзор и въздържане на обособените управляващи и може да се дефинира като вмешателство в независимостта на правосъдната власт, показва основният прокурор. Той желае за противоконституционни да бъдат оповестени още две разпореждания от Правилника на Народното събрание – на член 86, алинея 1 в частта „ в това число и за осъществяването на рекомендациите на Народното събрание при разискването на предходния отчет “ и на член 86, алинея 5, изречение второ, съгласно който планът за решение на парламентарната комисия може да съдържа и рекомендации към органа, чиято активност се разисква.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Главният прокурор акцентира, че тази норма още веднъж уголемява и добавя по неприемлив метод пълномощията на Народно събрание, дадени от главния закон. Приравняването на орган на правосъдната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под директен парламентарен надзор, е неприемливо нарушение на салдото сред управляващите и противоконституционно нахлуване на законодателната власт в пълномощия, дадени от Конституцията на органи на правосъдната власт.
Ефективната битка с престъпността е общонационален приоритет и единствено съдействието сред трите управляващи може да докара до действителна отбрана на правата на жителите, само че то би трябвало да бъде построено в сходство с правилото за разделяне на управляващите и при ценене независимостта на правосъдната власт, се показва в настояването до Конституционния съд.
В настояването се сочи, че член 25 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС) опонира на правилото за разделянето на управляващите (чл. 8 от Конституцията) и на прогласената от главния закон самостоятелност на правосъдната власт (чл. 117, алинея 2 от Конституцията), тъй като неприемливо „ уголемява “ конституционно планувания надзор на законодателната над правосъдната власт.
Разпоредбата на член 25 от ПОДНС планува минимум един път на всеки 3 месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание да се организира разискване с присъединяване на основния прокурор по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи. Посочени са и съответни тематики, които могат да бъдат обсъждани - законодателни промени, ресурсна осигуреност, резултати в битката с престъпността, взаимоотношение с проверяващите органи и други
Контролът на законодателната върху активността на правосъдната власт (в частност на прокуратурата) по използването на закона се реализира посредством годишното чуване и приемане от Народното събрание на годишния отчет на основния прокурор и посредством други систематизирани и аналитични отчети за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, разнообразни по време и/или наличие от годишните отчети.
С наредбата на член 25 от Правилника на Народното събрание се основава обвързване основният прокурор да се явява в Комисията по конституционни и правни въпроси „ минимум един път на всеки три месеца “ за разискване на тематики, отвън годишните отчети, а в някои случаи даже отвън компетентността на основния прокурор. Този текст от правилника на процедура позволява разискване когато и да е, което обезсмисля опцията за действително обобщаване на информацията по отношение на процесите в развиването на криминогенната конюнктура и води до неприемлива интервенция в активността на прокуратурата.
Определянето на период за осъществяване на разискване по посочените тематики е прекалено, излиза отвън системата на надзор и въздържане на обособените управляващи и може да се дефинира като вмешателство в независимостта на правосъдната власт, показва основният прокурор. Той желае за противоконституционни да бъдат оповестени още две разпореждания от Правилника на Народното събрание – на член 86, алинея 1 в частта „ в това число и за осъществяването на рекомендациите на Народното събрание при разискването на предходния отчет “ и на член 86, алинея 5, изречение второ, съгласно който планът за решение на парламентарната комисия може да съдържа и рекомендации към органа, чиято активност се разисква.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Главният прокурор акцентира, че тази норма още веднъж уголемява и добавя по неприемлив метод пълномощията на Народно събрание, дадени от главния закон. Приравняването на орган на правосъдната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под директен парламентарен надзор, е неприемливо нарушение на салдото сред управляващите и противоконституционно нахлуване на законодателната власт в пълномощия, дадени от Конституцията на органи на правосъдната власт.
Ефективната битка с престъпността е общонационален приоритет и единствено съдействието сред трите управляващи може да докара до действителна отбрана на правата на жителите, само че то би трябвало да бъде построено в сходство с правилото за разделяне на управляващите и при ценене независимостта на правосъдната власт, се показва в настояването до Конституционния съд.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ