Главният прокурор внесе в КС искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от НПК и ЗСВ
Главният прокурор внесе в Конституционния съд искане за оповестяване на противоконституционност на разпореждания от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ), свързани с отводите за формиране на досъдебни производства, механизма за без значение следствие на основния прокурор и избора на членове на Висшия правосъден съвет (ВСС).
Изложени са подробни причини за противоконституционност, част от които са следните:
Въвеждането на правосъден надзор за огромна част от отводите на прокурора за формиране на досъдебно произвеждане накърнява отредената от Конституцията роля на съда да бъде самостоятелен съдия и да обезпечи тъждество на страните и състезателност в правосъдния развой. Това ще докара и до неприемливо накърняване на пълномощието на прокурора суверенно и без значение да реши дали да образува или да откаже започване на следствие. Съдът ще навлезе във функционалности на прокурора и ще засегне опцията му да вземе решението си по вътрешно разбиране, а в една правова страна е неприемливо държавен орган да изземва пълномощия на различен.
С въвеждането на правосъден надзор във връзка с отводите от формиране на досъдебно произвеждане единствено за избрана категория закононарушения, а не във връзка с всички, се нарушава и главният парламентарен принцип за тъждество на жителите пред закона.
Разпоредбите на Наказателно-процесуален кодекс, с които се вкарва механизъм за без значение следствие на основния прокурор, не са съобразени със мненията и рекомендациите на Венецианската комисия, с съществени правила на Конституцията и с практиката на Конституционен съд, който към този момент два пъти се е произнасял по отношение на отговорността на основния прокурор с решение № 11 от 23.07.2020г. на Конституционен съд по к.д.№15 от 2019 година и с решение № 7 от 11.05.2021 година по к. д. №4/2021 година
Съгласно тези решения без експлицитна смяна в главния закон е невероятно да се сътвори държавен орган, който да е част от прокуратурата и в същото време да е изключен от общия ред за надзор в нейната система. Към момента според настоящото законодателство няма спънка против основния прокурор да се организира без значение следствие.
С промените в Наказателно-процесуален кодекс е очакван ред, друг от общия, за започване на следствие против основния прокурор, който го слага в по-неблагоприятно състояние от всички останали жители – задоволителен е единствено легален мотив, само че не и задоволително данни за осъществено закононарушение. Създават се ограничавания въз основата на публичното му състояние, а в конституцията категорично е посочено, че не се позволяват „ никакви ограничавания “ на правата на жителите.
В настояването до Конституционен съд се показва, че е неприемливо да се основава специфична наказателнопроцесуална уредба, която да работи единствено по отношение на съответно лице.
В Наказателно-процесуален кодекс (чл. 411б, алинея 5) се вкарва неуместният принцип, че разпореждане за отвод да се образува досъдебно произвеждане против основния прокурор, доказано от съда, не е спънка за формиране на такова произвеждане при съществуване на нови условия. В една правова страна сходно неуважение на стабилността на правосъдното решение е неприемливо и изцяло обезсмисля правосъдния надзор, се показва в настояването до Конституционния съд.
Прави усещане, че „ самостоятелният прокурор по следствието “ няма да разполага със независим и самостоятелен проверяващ уред, а проверяващите служители на реда и митнически инспектори ще се дефинират надлежно по преценка на министрите на вътрешните работи и на финансите.
Разследващият основния прокурор арбитър ще бъде избиран по разпоредбите за инцидентен асортимент всред избрана категория магистрати, само че проверяващите органи ще се дефинират от съответните министри - органи на изпълнителната власт, които са под политически надзор. Така се основава опция за директна интервенция на изпълнителната власт в следствието против основния прокурор. При това той може да бъде разследван от органи на изпълнителната власт, за разлика от всички останали магистрати, които според Наказателно-процесуален кодекс се проверяват от следователи. На процедура по този метод се основава система от органи с белези на извънредност, пренебрегва се и правилото за инцидентния асортимент при систематизиране на делата и преписките.
С промените в Закона за правосъдната власт се вкарва друг ред за избор и за освобождение на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор от Пленума на Висш съдебен съвет - за тях с болшинство от 17 гласа, а за основния прокурор - с 13 гласа. Такава неравнопоставеност е неприемлива за всяка правова страна. Конституцията повелява вземането на кадрови решения и за тримата висши представители на правосъдната власт да се прави с квалифицирано болшинство като израз и гаранция за съблюдаване на правилото на правната сигурност в страната.
На Конституцията опонират и промените в преходните и заключителни разпореждания на Закон за съдебната власт, които засягат избора на членовете на Висшия правосъден съвет от професионалната квота. На процедура с тях се анулират взети в сходство със закона решения на общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите в интервала 4 юни - 9 юли 2022 година, както и влезнали в действие решения на 5-членни смесени сформира на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд по отношение на извършените избори. По този метод законодателната власт изземва управнически функционалности на правосъдната власт, нарушава разделянето на управляващите и се намесва в самостоятелната правосъдна власт.
Изложени са подробни причини за противоконституционност, част от които са следните:
Въвеждането на правосъден надзор за огромна част от отводите на прокурора за формиране на досъдебно произвеждане накърнява отредената от Конституцията роля на съда да бъде самостоятелен съдия и да обезпечи тъждество на страните и състезателност в правосъдния развой. Това ще докара и до неприемливо накърняване на пълномощието на прокурора суверенно и без значение да реши дали да образува или да откаже започване на следствие. Съдът ще навлезе във функционалности на прокурора и ще засегне опцията му да вземе решението си по вътрешно разбиране, а в една правова страна е неприемливо държавен орган да изземва пълномощия на различен.
С въвеждането на правосъден надзор във връзка с отводите от формиране на досъдебно произвеждане единствено за избрана категория закононарушения, а не във връзка с всички, се нарушава и главният парламентарен принцип за тъждество на жителите пред закона.
Разпоредбите на Наказателно-процесуален кодекс, с които се вкарва механизъм за без значение следствие на основния прокурор, не са съобразени със мненията и рекомендациите на Венецианската комисия, с съществени правила на Конституцията и с практиката на Конституционен съд, който към този момент два пъти се е произнасял по отношение на отговорността на основния прокурор с решение № 11 от 23.07.2020г. на Конституционен съд по к.д.№15 от 2019 година и с решение № 7 от 11.05.2021 година по к. д. №4/2021 година
Съгласно тези решения без експлицитна смяна в главния закон е невероятно да се сътвори държавен орган, който да е част от прокуратурата и в същото време да е изключен от общия ред за надзор в нейната система. Към момента според настоящото законодателство няма спънка против основния прокурор да се организира без значение следствие.
С промените в Наказателно-процесуален кодекс е очакван ред, друг от общия, за започване на следствие против основния прокурор, който го слага в по-неблагоприятно състояние от всички останали жители – задоволителен е единствено легален мотив, само че не и задоволително данни за осъществено закононарушение. Създават се ограничавания въз основата на публичното му състояние, а в конституцията категорично е посочено, че не се позволяват „ никакви ограничавания “ на правата на жителите.
В настояването до Конституционен съд се показва, че е неприемливо да се основава специфична наказателнопроцесуална уредба, която да работи единствено по отношение на съответно лице.
В Наказателно-процесуален кодекс (чл. 411б, алинея 5) се вкарва неуместният принцип, че разпореждане за отвод да се образува досъдебно произвеждане против основния прокурор, доказано от съда, не е спънка за формиране на такова произвеждане при съществуване на нови условия. В една правова страна сходно неуважение на стабилността на правосъдното решение е неприемливо и изцяло обезсмисля правосъдния надзор, се показва в настояването до Конституционния съд.
Прави усещане, че „ самостоятелният прокурор по следствието “ няма да разполага със независим и самостоятелен проверяващ уред, а проверяващите служители на реда и митнически инспектори ще се дефинират надлежно по преценка на министрите на вътрешните работи и на финансите.
Разследващият основния прокурор арбитър ще бъде избиран по разпоредбите за инцидентен асортимент всред избрана категория магистрати, само че проверяващите органи ще се дефинират от съответните министри - органи на изпълнителната власт, които са под политически надзор. Така се основава опция за директна интервенция на изпълнителната власт в следствието против основния прокурор. При това той може да бъде разследван от органи на изпълнителната власт, за разлика от всички останали магистрати, които според Наказателно-процесуален кодекс се проверяват от следователи. На процедура по този метод се основава система от органи с белези на извънредност, пренебрегва се и правилото за инцидентния асортимент при систематизиране на делата и преписките.
С промените в Закона за правосъдната власт се вкарва друг ред за избор и за освобождение на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор от Пленума на Висш съдебен съвет - за тях с болшинство от 17 гласа, а за основния прокурор - с 13 гласа. Такава неравнопоставеност е неприемлива за всяка правова страна. Конституцията повелява вземането на кадрови решения и за тримата висши представители на правосъдната власт да се прави с квалифицирано болшинство като израз и гаранция за съблюдаване на правилото на правната сигурност в страната.
На Конституцията опонират и промените в преходните и заключителни разпореждания на Закон за съдебната власт, които засягат избора на членовете на Висшия правосъден съвет от професионалната квота. На процедура с тях се анулират взети в сходство със закона решения на общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите в интервала 4 юни - 9 юли 2022 година, както и влезнали в действие решения на 5-членни смесени сформира на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд по отношение на извършените избори. По този метод законодателната власт изземва управнически функционалности на правосъдната власт, нарушава разделянето на управляващите и се намесва в самостоятелната правосъдна власт.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ