Главният прокурор изпрати до председателя на Комисията по конституционни и

Главният прокурор изпрати до ръководителя на Комисията по конституционни и правни въпроси в 47-ото Народно заседание (НС) Милен Матеев мнение по  Законопроект за противопоставяне на корупцията, импортиран на 09.06.2022 година от народния представител Андрей Гюров и група народни представители. Това оповестиха от Прокуратурата.

В мнението се показва, че законопроектът не може да бъде подсилен, защото съставлява машинален общ брой от цели глави или обособени правила, които се анулират от настоящия Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ) и се „ придвижват “ напълно в оферти Закон за противопоставяне на корупцията. Нормите са изпълнени с вътрешни несъгласия и са в прорез с съществени правила на наказателния развой, като при правенето на законопроекта явно са доминирали политическите над правните решения.

Акцентира се също, че претекстовете на законопроекта не дават отговор на условията на Закона за нормативните актове (ЗНА). В по-голямата си част те съдържат политически заявления, както и подбрани изборно текстове от годишните отчети на Европейската комисия по отношение на върховенството на закона (за 2020 година и 2021 г.), за показване в отрицателна светлина използването на настоящия закон, макар редицата позитивни оценки в двата отчета по отношение на активността на КПКОНПИ.

Налице са редица несъответствия по отношение на избирането и мандатността на членовете на новосъздадените две комисии. От една страна за членовете на Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК) е планувана опция за втори мандат (общо 12 години), а от друга, за членовете на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ) продължава да работи възбраната за повече от един мандат (6 години). Отрицателна оценка следва да получат и предлаганите периодически инспекции за честност на членовете на КПК – не толкоз тъй като е неразбираемо по какъв начин те ще се провеждат и организират от парламентарна комисия, а тъй като непреминаването на такава инспекция не е обвързвано с каквито и да е последствия. Не може да бъде подкрепено и предлагането правилникът за организацията и активността на КПК да предстои на авансово координиране от Министерския съвет, в случай, че Комисията е самостоятелен държавен орган, избиран и следен от Народното събрание.

Съгласно препоръчаните промени ще бъде отстранено пълномощието на Комисията да съгласува всеки законопроект, направен от органите на изпълнителната власт по отношение на съществуването на корупционен риск, както и да прави следващ разбор на въздействието на закона. Това съставлява едно от най-силните средства в предварителната защита на корупцията и постоянно има забележителен публичен отзив.

Основен акцент на законопроекта са проверяващите функционалности на новосъздадената Комисия за противопоставяне на корупцията и обвързваните с тях промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за специфичните разследващи средства (ЗСРС). Предложените промени прибавят към в този момент съществуващите проверяващи органи и назначените на служба „ проверяващ контрольор “ в КПК. Необяснимо е за какво законопроектът не планува условие за висше юридическо обучение за заемането на тази служба. В законопроекта липсва също по този начин и норма, която да вкарва правила за систематизиране на досъдебните производства сред проверяващите инспектори, за разлика от въведеното инцидентно електронно систематизиране в правосъдната власт и по ЗМВР. С препоръчаните промени в Наказателно-процесуален кодекс на проверяващите инспектори се разпорежда провеждането на следствие за извънредно необятен кръг от закононарушения, без значение дали те са осъществени от лица, заемащи висши държавни длъжности. Ако препоръчаните промени се одобряват, ще се окаже, че забележителен брой закононарушения, в този момент разследвани от проверяващи служители на реда от състава на Министерство на вътрешните работи, ще се възложат за следствие на инспекторите от КПК, която няма нито този потенциал, нито териториални структури.

Особено безпокойствие будят наредбите по отношение на оперативно-издирвателната активност, реализирана от КПК. Чл. 48 от законопроекта планува, че тя се прави и посредством белязване на обекти и предмети, осъществяване на наблюдаване, навлизане в пространства и транспортни средства, оперативно внедряване посредством следствие със чиновник под прикритие, доверителна договорка, следена доставка и други Ал. 2 планува това да се реализира по ред, избран с директива (наредба, съгласно член 47 алинея 2), призната от Комисията. Посочените нагоре „ характерни начини “ в действителност са оперативни способи  по смисъла на член 2 от ЗСРС и използването им е възможно единствено съгласно наредбите на този закон и след авансово позволение на арбитър, каквото тук не се планува. Противоречиви са и предлаганите промени в ЗСРС. Предвижда се право да желаят потребление на СРС да имат както самата Комисия за противопоставяне на корупцията, по този начин и проверяващите инспектори към нея, като в действителност за тях настояването се прави еднолично от ръководителя на Комисията. Дейността на проверяващите инспектори обаче е подчинена на Наказателно-процесуален кодекс и съгласно наредбите в този кодекс настояването – в границите на формирано наказателно произвеждане, се прави от наблюдаващия прокурор. Отделен е въпросът и по какъв начин Комисията, като групов орган, в останалите случаи ще приема решения за отправяне на искане за потребление на СРС.

В умозаключение съгласно вносителите в законопроекта „ са заложени задоволително защитни механизми, с цел да не се трансформира (Комисията) в муден и наказателен орган и да съблюдава правата и законните ползи на жителите. “ С оферти законопроект обаче тези цели не могат да бъдат реализирани, най-много заради недостатъци в употребяваната правна техника за правенето му, както и заради очевидното доминиране на политическите над правните решения  в него.