Гешев атакува разпоредба от НК пред Конституционния съд
Главният прокурор Иван Гешев внесе искане в Конституционния съд искане за оповестяване на противоконституционност на част от наредба на Наказателен кодекс, с която се инкриминира непозволения рандеман на подземни благосъстояния.
Става въпрос за член 240а, алинея 7 от Наказателен кодекс в частта „ и когато не е благосъстоятелност на дееца “, която касае наложително безплатно лишаване на движими движимости, благосъстоятелност на разположение, което не е взело участие в закононарушение и не е било страна в наказателния развой.
Съгласно наредбата на член 240а, алинея 7 от Наказателен кодекс „ транспортното или преносното средство, послужило за превозването или преместването на предмета на закононарушението, се лишава в интерес на страната и когато не е благосъстоятелност на дееца, в случай че цената му очевидно не подхожда на тежестта на закононарушението “.
Наказателната отговорност е персонална, а в оспорената част на наредбата на член 240а, алинея 7 Наказателен кодекс, въпреки и отнемането да не е категорично дефинирано като наказване, на процедура се глобяват лица за непозната виновност, което е конституционно нетърпимо като противоречащо на правилото на правовата страна, показват от прокуратурата.
Цитираната наредба не подхожда на концепцията на Конституцията на Република България (КРБ) за правова страна (чл. 4, алинея 1) и произлизащите от нея права на цялост на частната благосъстоятелност (чл. 17, алинея 1 и алинея 3 КРБ), правото на отбрана (чл. 56 КРБ) и правото на отбрана в процеса (чл. 122, алинея 1 КРБ), защото притежателят на подлежащата на лишаване движимост, понасяйки самостоятелна тежест за непозната виновност, не разполага с никакви правни средства да отбрани законните си ползи, допълват от държавното обвиняване.
В настояването до Конституционен съд се показва, че опциите за държавна интервенция в частната благосъстоятелност са строго лимитирани. Принудителното безплатно отчуждаване на избрани от закона движими движимости, принадлежащи на жители, които нямат отношение към осъщественото незаконно действие, освен това без да им е обезпечена опция да защитят ползите си, съставлява груба и неоправдана интервенция в неприкосновеното право на благосъстоятелност.
„ В колизия със предпазените от член 56 и член 122 Конституция на Република България права, съгласно атакуваната наредба тези лица нямат права нито в досъдебното произвеждане, нито в правосъдната фаза на процеса. Те даже може въобще да не знаят за засягането на собствеността им “, се показва в настояването до Конституционния съд. По този метод се нарушава салдото сред отбраната на публичния и на персоналния интерес.
Става въпрос за член 240а, алинея 7 от Наказателен кодекс в частта „ и когато не е благосъстоятелност на дееца “, която касае наложително безплатно лишаване на движими движимости, благосъстоятелност на разположение, което не е взело участие в закононарушение и не е било страна в наказателния развой.
Съгласно наредбата на член 240а, алинея 7 от Наказателен кодекс „ транспортното или преносното средство, послужило за превозването или преместването на предмета на закононарушението, се лишава в интерес на страната и когато не е благосъстоятелност на дееца, в случай че цената му очевидно не подхожда на тежестта на закононарушението “.
Наказателната отговорност е персонална, а в оспорената част на наредбата на член 240а, алинея 7 Наказателен кодекс, въпреки и отнемането да не е категорично дефинирано като наказване, на процедура се глобяват лица за непозната виновност, което е конституционно нетърпимо като противоречащо на правилото на правовата страна, показват от прокуратурата.
Цитираната наредба не подхожда на концепцията на Конституцията на Република България (КРБ) за правова страна (чл. 4, алинея 1) и произлизащите от нея права на цялост на частната благосъстоятелност (чл. 17, алинея 1 и алинея 3 КРБ), правото на отбрана (чл. 56 КРБ) и правото на отбрана в процеса (чл. 122, алинея 1 КРБ), защото притежателят на подлежащата на лишаване движимост, понасяйки самостоятелна тежест за непозната виновност, не разполага с никакви правни средства да отбрани законните си ползи, допълват от държавното обвиняване.
В настояването до Конституционен съд се показва, че опциите за държавна интервенция в частната благосъстоятелност са строго лимитирани. Принудителното безплатно отчуждаване на избрани от закона движими движимости, принадлежащи на жители, които нямат отношение към осъщественото незаконно действие, освен това без да им е обезпечена опция да защитят ползите си, съставлява груба и неоправдана интервенция в неприкосновеното право на благосъстоятелност.
„ В колизия със предпазените от член 56 и член 122 Конституция на Република България права, съгласно атакуваната наредба тези лица нямат права нито в досъдебното произвеждане, нито в правосъдната фаза на процеса. Те даже може въобще да не знаят за засягането на собствеността им “, се показва в настояването до Конституционния съд. По този метод се нарушава салдото сред отбраната на публичния и на персоналния интерес.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ