Гешев атакува пред Конституционния съд силовото налагане на университетската реформа на Денков -
Главният прокурор Иван Гешев сезира Конституционния съд с искане за оповестяване на противоконституционност на текста от Закона за държавния бюджет, с който силово се прокарва нова методика за препоръка на университетските преподаватели, като разпределяне на финансиране за заплати в университетите се обвързва с осъществяването на същите тези правила от висшите учебни заведения. Срещу това към този момент се оповестиха редица висши учебни заведения, в това число , подложиха под подозрение законността на текста, а предходната седмица по .
Става въпрос за параграф 17 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година Той гласи:
" § 17. Средствата по член 1, алинея 5, ред 2.9. (20 млн. лева за в допълнение финансиране за нарастване на възнагражденията на лицата от университетския състав в държавните висши училища) се дават на държавните висши учебни заведения като дотация за прехрана на образованието, над образуваната по член 91, алинея 1, т. 1 от Закона за висшето обучение, след привеждането на критериите и индикаторите в правилниците им за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет, и се разпределят въз основа на получената сложна оценка за качеството на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда, по професионални посоки за всяко висше учебно заведение. В период до 30 април 2022 година Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката приема критериите и индикаторите по изречение първо. "
Аргументите на Гешев са:
- обвързването на финансирането на държавните висши учебни заведения с условието за „ привеждането на критериите и индикаторите в правилниците за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет “ нарушава академичната автономност, с която съгласно Конституцията се употребяват висшите учебни заведения (чл. 53, ал.4 от Конституцията на Република България);
Сега, според Закона за висшето обучение, университетите сами дефинират вътрешните си правила, по които правят препоръка на преподавателите.
- упражняването на законодателно пълномощие за надзор върху активността на висшите учебни заведения, като се заобикалят наредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на публично разискване при изменение на закон, респ. без да бъде поискано мнението на академичната общественост, накърнява правилото на правовата страна (чл.4, ал.1 от КРБ);
- привеждането на правилниците на висшите учебни заведения в сходство „ с методиката, избрана с акт на Министерския съвет “ следва да се извърши с смяна в правилниците за активността на висшите учебни заведения, което е пълномощие на Общото им заседание.
- непреодолима неизясненост по отношение на волята на законодателя - параграф 17 от преходните и заключителните разпореждания в ЗДБ на Република България за 2022 година, Народното събрание препраща към бъдещи, „ спомагателни “, наложителни критерии за „ оценка приноса на всеки член на университетския състав “, направени от Министерски съвет по „ методика, избрана с акт на Министерския съвет “, противоречащо на наложителните критерии за оценка на членовете на университетския състав на висшите учебни заведения ( член 57 от Закона за висшето образование);
- публичните връзки, свързани с конституционното обвързване на страната да „ предизвиква образованието, като основава и финансира учебни заведения, подкрепя способни възпитаници и студенти, основава условия за професионално образование и подготовка “ и метода по който следва да „ упражнява надзор върху всички типове и степени учебни заведения “ е предоставено на Народното събрание, което само има пълномощия да приема, променя, добавя и анулира законите (чл. 84, т.1 от КРБ).
Визираната методика е към момента план, оповестен за публично разискване на портала за проектодокументи на Министерския съвет. Дали той ще бъде изтеглен, както приканват в това число от Софийския университет, не е оповестено от МОН. Наред с описаните недостатъци тя съдържа и различен, който е значителен - основава неравно отнасяне на държавни и частни университети, защото касае единствено първите.
Става въпрос за параграф 17 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година Той гласи:
" § 17. Средствата по член 1, алинея 5, ред 2.9. (20 млн. лева за в допълнение финансиране за нарастване на възнагражденията на лицата от университетския състав в държавните висши училища) се дават на държавните висши учебни заведения като дотация за прехрана на образованието, над образуваната по член 91, алинея 1, т. 1 от Закона за висшето обучение, след привеждането на критериите и индикаторите в правилниците им за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет, и се разпределят въз основа на получената сложна оценка за качеството на образованието и сходството му с потребностите на пазара на труда, по професионални посоки за всяко висше учебно заведение. В период до 30 април 2022 година Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката приема критериите и индикаторите по изречение първо. "
Аргументите на Гешев са:
- обвързването на финансирането на държавните висши учебни заведения с условието за „ привеждането на критериите и индикаторите в правилниците за атестиране на университетския състав в сходство с методика, избрана с акт на Министерския съвет “ нарушава академичната автономност, с която съгласно Конституцията се употребяват висшите учебни заведения (чл. 53, ал.4 от Конституцията на Република България);
Сега, според Закона за висшето обучение, университетите сами дефинират вътрешните си правила, по които правят препоръка на преподавателите.
- упражняването на законодателно пълномощие за надзор върху активността на висшите учебни заведения, като се заобикалят наредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на публично разискване при изменение на закон, респ. без да бъде поискано мнението на академичната общественост, накърнява правилото на правовата страна (чл.4, ал.1 от КРБ);
- привеждането на правилниците на висшите учебни заведения в сходство „ с методиката, избрана с акт на Министерския съвет “ следва да се извърши с смяна в правилниците за активността на висшите учебни заведения, което е пълномощие на Общото им заседание.
- непреодолима неизясненост по отношение на волята на законодателя - параграф 17 от преходните и заключителните разпореждания в ЗДБ на Република България за 2022 година, Народното събрание препраща към бъдещи, „ спомагателни “, наложителни критерии за „ оценка приноса на всеки член на университетския състав “, направени от Министерски съвет по „ методика, избрана с акт на Министерския съвет “, противоречащо на наложителните критерии за оценка на членовете на университетския състав на висшите учебни заведения ( член 57 от Закона за висшето образование);
- публичните връзки, свързани с конституционното обвързване на страната да „ предизвиква образованието, като основава и финансира учебни заведения, подкрепя способни възпитаници и студенти, основава условия за професионално образование и подготовка “ и метода по който следва да „ упражнява надзор върху всички типове и степени учебни заведения “ е предоставено на Народното събрание, което само има пълномощия да приема, променя, добавя и анулира законите (чл. 84, т.1 от КРБ).
Визираната методика е към момента план, оповестен за публично разискване на портала за проектодокументи на Министерския съвет. Дали той ще бъде изтеглен, както приканват в това число от Софийския университет, не е оповестено от МОН. Наред с описаните недостатъци тя съдържа и различен, който е значителен - основава неравно отнасяне на държавни и частни университети, защото касае единствено първите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ