Гешев пусна пост за операция „Чисти ръце“ в Италия и написа: Време е, в името на България!
Главният прокурор Иван Гешев разгласява в профила си във Facebook публикация за един от най-големите политически кавги в света - интервенция " Чисти ръце " в Италия ".
Над обявата обвинител номер 1 написа: " Време е в името на България ".
Операция " чисти ръце " е голям корупционен скандал, обвързван с Милано, трансформира се в катализатор на новата вълна от негативизъм против политиците и политиката. Неслучайно градът, който е измежду главните стопански метрополии на Италия, скоро по-късно си печели прозвището „ Tangentopoli “ („ градът на рушветите “).
Този скандал раздрусва радикално страната и съвсем напълно унищожава доверието на италианците към техните политици. Той основава и предпоставките за възхода на медийния необут Силвио Берлускони.
На 17 февруари 1992 година магистратът от Милано Антонио ди Пиетро подреди ареста на Марио Киеза от Италианската социалистическа партия, давайки начало на интервенция „ Чисти ръце “.
Преди ден обвинител номер едно припомня на политиците кои са и от къде, споделяйки " Приказка за стълбата " на Христо Смирненски.
През миналите няколко дни основният прокурор обикаляше прокуратурите в страната. Днес той участва на на интернационален конгрес в Бургас, отдаден на борбата с трансграничната престъпност.
Епицентър. бг напомня:
На 17 февруари 1992 година магистратът от Милано Антонио ди Пиетро подреди ареста на Марио Киеза от Италианската социалистическа партия, давайки начало на интервенция „ Чисти ръце “.
Как се стига до това?
През 80-те, порочната система с подкупите е толкоз известна и публикувана, че „ подаръкът “ се възприема като всекидневно обвързване за частното лице по време на процедура за възлагане на публични поръчки. Той е табиет за бизнесмените и обред за политиците,нормална част от договорката. Неписана уговорка в контракта. Всеки я знае, непринудено я приема и би трябвало да я почита.
Първата цепнатина в кутията на Пандора идва на 17 февруари 1992 година, когато регионалният прокурор Антонио Ди Пиетро, с помощта на дребен бизнесмен, изтощен от раздаването на „ дарове “, хваща Марио Киеза. Видният милански член на Италианската социалистическа партия е заловен в крачка да желае седем милиона лири рушвет. Но това е единствено дребна част от цялата история. В момента, в който полицията нахлува в стаята, разтревоженият Киеза се пробва да се освободи от още 37 милиона лири, заделени за подкупи, като хвърля парите в тоалетната. Заловен е обаче „ на мястото на престъплението “.
Вследствие, Киеза е заставен да разкрие скришен обръч от подкупи, разкриващ присъединяване на партиите при възлагането на публични поръчки. Слага се началото на „ Чистите ръце “, голямо правосъдно следствие, което злепоставя партии, бизнесмени и цялата страна като цяло.
Старият политически свят стартира да се разпада: видни частни бизнесмени и политически персони се самоубиват; умножават се и политическите изменничества и признания пред правосъдната власт.
Общественото мнение е в поддръжка на Антонио Ди Пиетро. Той се трансформира в народен воин. Прокурорът осветлява корупцията в публичния бранш и води дейна битка против мафията, другият мрачен и мистериозен епизод от историята на италианската република.
Своеобразен връх на правосъдно следствие „ Чистите ръце “ е „ процесът на Енимонт “, който визира партньорството сред общественото сдружение „ ENI “ и частната компания „ Монтедисон “ в края на 80-те години. По време на правосъдния развой се разкрива „ майката на всички подкупи “. Това е рушвет в размер на 150 милиарда лири (около 137 милиона евро в наши дни), заплатен от Монтедисон на държавните партии. Замесен е каймакът на италианския политиески хайлайф, в това число Бетино Краски.
Същият признава с огромна самонадеяност по време на правосъдния развой, предаван онлайн по социална телевизия, че съществува противозаконна система за финансиране на партии, в която целият политически набор е забъркан.
„ Чистите ръце ” оказва голямо влияние върху публичното мнение. „ Майката на всички подкупи “ дава началото на нова вълна от следствия, които разкриват доста други подкупи, в това число в бранша на опазване на здравето, инфраструктурата и доста други обществени браншове.
Самият Антонио ди Пиетро обаче не дочаква триумфа си, а подава оставка, без да даде ясно пояснение за това си деяние.
Той споделя единствено с половин уста, че политическият напън му е пристигнал до гуша и са заканва да не се меси повече в политиката. Фактор за отдръпването му евентуално е животът му под блокада. В продължение на няколко години той, втората му брачна половинка Сузи Мацолени и двете им деца са непрекъснато съпровождани от служители на реда.
Само 18 месеца след отдръпването си от интервенция „ Чисти ръце “ обаче Ди Пиетро още веднъж се връща в политиката, въпреки и от противоположната страна, като през 1996 година става министър на публичните каузи в кабинета на Романо Проди.
Броени месеци по-късно той самичък е упрекнат в корупция и приемане на подкупи от изтъкнат предприемач, единствено с цел да подаде втората си оставка в продължение на две години.
За да се отърве от сходни обстановки, Антонио ди Пиетро основава политическото придвижване „ Италия на стойностите “.
Италия обаче по този начин и не са очиства от корупцията. Дори ди Пиетро се предава пред силата на парите. Той беше махленски в закупуване на огромен брой парцели с партийни пари, макар, че твърдеше, че те са насъбрани от извоювани против него каузи. За малко той беше притежател и на парцел и в България.
Така, че корупцията не подминава никого...дори и най-честните.
Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!
